От Либия до Централна Азия и Афганистан – Турция засилва съперничеството с Русия

Инфографика: ISW

Турският президент Реджеп Ердоган и неговият азербайджански колега Илхам Алиев подписаха споразумение на 15 юни, което може да има историческо значение не само за двете страни, но и за съседните държави. Декларацията от Шуша, получила името си от града в Карабах, където беше подписана, има за цел да издигне дългогодишното военното сътрудничество между Азербайджан и Турция на ново ниво, като същевременно подчертава ангажимента на Анкара към териториалната цялост на Азербайджан. Анкара и Баку се договориха да работят съвместно по проекти в отбранителната промишленост и се ангажираха да си помагат в случай на заплаха или нападение от трета държава. Други области на сътрудничество включват, според изказванията на азербайджанския президент, „икономически и търговски отношения, култура, образование, спорт, младежка политика […] и Южният газов коридор за Турция, Азербайджан и Европа“. По този начин и без това близките връзки на Турция с Азербайджан ще станат още по-силни, но последиците се простират отвъд техните граници, което вече предизвиква съперничество за влияние с Русия. Да погледнем картата и защо това ще се превръща в тенденция.

На първо време, международните наблюдатели все по-често споменават нарастващото влияние на Турция – и Азербайджан в това число – в Каспийския регион и по-далеч в следствие на 44-дневната Карабахска война от миналата есен. Турция извлече голям престиж от своята поддържаща роля в завземането от Азербайджан на територията, която загуби от Армения преди три десетилетия. По време на конфликта Анкара усъвършенства възможностите си в разработката на дронове и провеждането на електронна и хибридна война. Въпреки че на терен нямаше турски военни освен персоналът, подпомагал командването на Баку, Турция успя да се утвърди като важен посредник в региона. Анализирайки нарастващото влияние на Анкара, наблюдателите обикновено се фокусират върху нарастващото й влияние върху държавите в Южен Кавказ и Централна Азия. Но това влияние вероятно ще се разпростре и върху етнически близки тюркски малцинства в страни като Руската федерация. В края на краищата Турция вече подкрепя недържавни играчи в отдалечени места като Централноафриканската република. Тези тенденции притесняват Москва и затова администрацията на Владимир Путин следи внимателно ходовете на Анкара.

Русия е дом на редица значителни туркофонски малцинства. Волжките татари например наброяват повече от пет милиона души и са втората по големина етническа група в страната. Повечето татари, като турците, принадлежат към сунитския ханафитски клон на исляма. Въпреки че от 2000-те насам положителното мнение на руската общественост спрямо Турция спада заради участието на Анкара в Сирия, татарите изглежда поддържат благоприятно отношение към турските си братовчеди. В миналото татарските елити, както светски, така и религиозни, бяха обвинявани в про-турски симпатии, заради предпазливата си позиция относно руските санкции срещу Турция след свалянето на руския изтребител преди пет години. Тази позиция до голяма степен може да се обясни с чисто икономически съображения. Турските компании са инвестирали над 2 млрд. долара в Татарстан, по данни, изнесени от президента на републиката Рустам Миниханов по време на посещението му през 2020 г. в Турция. Днес около десет турски фабрики работят успешно в Татарстан, Анкара има много активно генералното консулство в Казан, а Казан, Анкара и Истанбул са градове-побратими. Между Турция и Татарстан също така има редовни полети. По-малките тюркски народи като балкарите, карачаевците, кумиките и ногайците представляват не по-малко от 10-13% от населението на Северен Кавказ, който граничи с Азербайджан. Повечето от тях се гордеят със своето наследство и гледат с възхищение на военните и политическите постижения на Турция.

През последните десетилетия чеченците, най-голямата етническа група в Северен Кавказ след руснаците, също се сближават с Турция, въпреки че не са туркофони. Международните санкции, наложени на чеченския лидер Рамзан Кадиров, му пречат да посети Турция, но той остава голям поддръжник на турската популярна култура, особено на историческите телевизионни сериали, един от най-големите износители на Турция и важен инструмент на т.нар. „мека сила“. Развиващи се в османско време, тези предавания помогнаха да се създаде вълна от очарование към епохата сред много чеченци. Един от синовете на Кадиров дори имаше роля в Diriliş: Ertuğrul – епос от пет сезона, разказващ за началото на Османската империя, излъчен от турския държавен канал TRT. Правителството на Кадиров също така лобира за откриването на турско училище и културен център в столицата на републиката, Грозни. По неизвестни причини лобистките усилия все още не са дали резултат, въпреки положителните сигнали от турските власти. Предполага се, че Русия слага спирачки на задълбочаването на подобни контакти, заради все по-широкото съперничество от Африка до Централна Азия. По темата за възможността да се влияе на малцинства като част от геополитическата надпревара, трябва да се спомене също, че в самата Турция живеят около два милиона потомци на емигранти от Северен Кавказ, които намират убежище в Османската империя, след като са прогонени по време на военните операции на Царска Русия през 19 век. Кавказките турци са политически активни, демонстрират силна гражданска култура и крият дълбоко вкоренено недоволство срещу Русия. Една от причините Турция никога да не екстрадира в Русия чеченските сепаратисти, установили се в страната през 1990-те, е натискът от местните кавказки активистки групи.

Турците се притесняват от руската агресивна политика. Вярно е също така, че Турция търси сътрудничество с Русия по въпросите на сигурността, а последната остава важен, макар и намаляващ търговски партньор за страната. Турция се променя бързо и става все по-напориста през последните години, което се видя в Либия, Сирия и Кавказ. В съответствие с Декларацията от Шуша, потвърждаваща общия ангажимент на подписалите страни за неприкосновеност на признатите международни граници и ненамеса във вътрешните работи на суверенните държави, правителството на Ердоган едва ли ще подкрепи инициатива, която Русия може да разглежда като дестабилизираща. Турция има свои собствени уязвимости по отношение на малцинствата, предимно кюрдите, а руската политика има дълга история с подкрепата за кюрдския сепаратизъм и особено на Кюрдската работническа партия (ПКК). Кюрдския фактор в Северна Сирия, например, е все по-важен, а Турция има стратегически интереси в района. Русия мълчаливо подкрепя кюрдските милиции дотолкова, че да притиска про-турските сили там, но без да застрашават руските интереси. Така че, в този контекст точно както в Татарстан, възможният фокус на Турция в Северен Кавказ вероятно ще бъде насочен към разширяване на икономическото присъствие. Северен Кавказ, един от най-бедните региони на Русия, би имал само полза от такова сътрудничество.

На второ място, освен Либия и Сирия, Русия се притеснява от навлизането на турски интереси в Централна Азия и Афганистан. Двата района са считани за стратегически важни за руската сигурност и отбрана, затова Кремъл не може да допусне местните правителства да поемат по път, който би представлявал заплаха. Американското отстъпление от Афганистан представлява възможност за Анкара заради създаването на геополитически вакуум. Иран, Русия, Китай и Пакистан ще опитат да го запълнят, но Турция вече направи конкретни стъпки. След като американските сили се изтеглят до август-септември 2021, отговорността за вътрешната сигурност и отбрана, ще се пада на афганистанските сили и ограниченото присъствие на частни компании. Повторното появяване и разширяване на талибаните в селските райони на Афганистан и нарастващите им тактически успехи, докато се придвижват към Кабул, показват, че настоящите и планираните мерки за сигурност са неефективни. Това увеличава опасенията, че поредния цикъл на насилие може да доведе до гражданска война с непредсказуеми ефекти в целия регион.

Както беше споменато, през последните месеци Турция търси по-голяма роля в Афганистан. Анкара положи сериозни усилия за засилване и координиране на мирния процес между афганистанското правителство и талибаните, включително с организиране на мирна конференция в Истанбул през април, която впоследствие беше отложена – най-вероятно под натиска на Русия, която в същия период също беше домакин на разговори между талибаните и правителството в Кабул. Съвсем наскоро Турция предложи да охранява и управлява летище „Хамид Карзай“ в Кабул, основният път за изтегляне на западните дипломати и хуманитарните работници. Очакванията са, че присъствието на турските сили ще запази отпечатъка на НАТО в страната, ще подсигури критичната инфраструктура и евентуално ще предотврати ескалацията на конфликта. Предложението на Турция идва в момент, когато отношенията със САЩ са подложени на изпитание заради покупката на руската ракетна система С-400. Предложението на Анкара за Афганистан е начин за засилване на американско-турските връзки и засилване на позицията на Турция в НАТО. Едновременно с това, Анкара може да използва своите дълбоки отношения с Пакистан, за да създаде желаните условия за продуктивен двустранен диалог. Като се има предвид, че способностите на талибаните на всички нива силно зависят от възможността да прехвърлят сили от територията на Пакистан, Исламабад може да се превърне от евентуално подривен елемент в Афганистан в гарант за сигурност, което би било от основно значение за мирния напредък и дългосрочната стабилност в Афганистан.

Едно от основните задължения, които турските сили биха могли да поемат, ще бъде охраната на летището „Хамид Карзай“ в Кабул. Стратегическото значение на летището е от решаващо значение поради присъствието на западни мисии и посолства, които ще продължат да функционират след изтеглянето на силите на НАТО. Контролът над критичната инфраструктура, и особено летището, осигурява определена стратегическа дълбочина за военните сили, които я контролират. Летището в Кабул не само обслужва търговски и граждански полети, но и улеснява операциите на военната авиация. В този контекст Анкара ще продължи да настоява да получи възможно най-голяма логистична и финансова подкрепа от съюзниците на НАТО, като подчертава значението на сигурността на летището в Кабул. В същото време Турция се опитва да използва част от своите международни връзки, за да създаде квази национални сили, водени от Турция, за защита на летището. Ердоган наскоро заяви, че могат да бъдат разположени пакистански и унгарски сили, които да работят под чадъра на Анкара за защита на летищните съоръжения. Такова предложение има значителни геополитически последици, които също не са в изгода на Русия.

И накрая, но не по важност, евентуалното разполагане на пакистанските сили би укрепило и формализирало сътрудничеството на Анкара и Исламабад в Афганистан. Пакистан може да осигури жизненоважна разузнавателна подкрепа в района и да работи като балансиращ фактор между талибаните и правителството в ущърб на усилията за същото от страна на Москва и Иран. Една ислямска коалиция, която Ердоган се стреми да постигне, може да ограничи възможностите за атаки на талибаните и да засили регионалното влияние и роля на Турция. По отношение на Унгария основните политически цели вероятно засенчват оперативните. Будапеща има отдавна подразделения в Афганистан и се радва на тесни връзки със САЩ в това отношение, докато унгарският персонал участва пряко в сигурността на летището в Кабул в миналото. Най-важното обаче е, че Ердоган разглежда политическото предимство, който би могъл да постигне с потенциално партньорство с Унгария. Унгарският министър-председател Виктор Орбан често е в противоречие с Европейския съюз, най-вече по въпроси, свързани с правата на човека и миграционната политика, а турският президент вижда Будапеща като полезен съюзник в потенциален конфликт между Турция и ЕС. Нещо повече – влияние върху Унгария, чиито политически елит в момента изпитва симпатии към Путин, е лоша новина за Кремъл.

Постепенната експанзия на Анкара в Източното Средиземноморие, нейното военно участие в Либия, намесата в Сирия и ангажираността в конфликта в Нагорни Карабах, поставиха основата за значително влияние, обхващащо райони от Източна Либия до Кавказ. С най-новите си предложения относно Афганистан, Анкара има за цел да консолидира присъствието си от гореспоменатите области през Азербайджан и Туркменистан до Афганистан, и потенциално Пакистан. Тази амбициозна стратегия не само благоприятства плановете на Ердоган, но също така допълва приоритетите на САЩ, особено ако турското присъствие се възприема като пречка за разширяването на други сили в региона, а именно Русия и Иран.

Текстът е публикуван първоначално в OFFNews.