Защо Русия направи отстъпка пред САЩ в Сирия

Phtoto: Mikhail Alayeddin

Останало далеч от основното медийно внимание, едно обаждане от американския президент Джо Байдън успя да убеди руския му колега Владимир Путин, че Русия трябва да се откаже от своята позиция за отстояване на „суверенитета на Сирия“ и да даде съгласието си коридорът за доставки на хуманитарна помощ към бунтовническите територии в Северозападна Сирия, да бъде запазен. Какво са си казали двамата лидери в този следобеден разговор на 9 юли не е напълно ясно, но е факт, че напрегнатите дотогава преговори в Съвета за сигурност на ООН, изведнъж се раздвижиха. Всичко това отправи въпроси относно мотивите на Кремъл да дръпне назад.

Темата за хуманитарната помощ в Сирия е сериозен проблем в Съвета за сигурност. Механизмът за доставки на помощи е жизненоважен за милиони сирийци, загубили домовете си и работата си заради военните действия. Мандатът се гласува годишно и Русия отказваше да удължи компромиса, постигнат година по-рано, който даваше възможност да бъдат вкарвани хуманитарни помощи от Турция през граничния пункт Баб ал Хауа. Позицията на Русия и поредното „не“ от Кремъл в ООН (Русия гласува вето на най-малко шестнадесет резолюции относно Сирия) предизвика напрежение и критики от редица хуманитарни организации, тъй като забраната да се използва граничния пункт по границата с Турция означава всички помощи да бъдат одобрявани от руската администрация в Сирия и да преминават само през територии, контролирани от режима на Башар Асад. Механизмът за доставки на помощи е пряко свързан с легитимността на сирийското правителство, позициите на Кремъл в района и по-широката тема за възстановяването на Сирия. Москва внезапно – след разговора с Байдън – оттегли твърдо формулираните си възражения в последния момент без да поставя никакви публични условия. Тази нехарактерна за руската дипломация гъвкавост всъщност е напълно прагматична в регионалния контекст на задълбочаващото се хуманитарно бедствие в опустошената от война Сирия. Стъпката обаче не трябва да се разглежда като промяна в поведението на Русия, както би искала администрацията на Байдън. Ходът на Кремъл е опит да се печели време както заради вътрешни, така и заради външни проблеми, тревожи руското ръководство.

Путин беше готов да обсъди с Байдън ситуацията в Северозападна Сирия още по време на срещата на 16 юни, като дори доведе със себе си специалния руски пратеник за Сирия, Александър Лаврентиев. Американският президент обаче предпочете да продължи дискусията и да се съсредоточи върху т.нар. стратегическа стабилност. И така, позицията на Вашингтон остава в полза на разширяването на трансграничните доставки на хуманитарна помощ, както беше презентирано от държавния секретар Антъни Блинкен на заседанието на Съвета за сигурност на ООН в края на март. Руските служители настояваха категорично, че механизмът за транспортиране на помощите през граничните пунктове, които не са контролирани от сирийския режим, „е надживял временната си цел“ и че цялата международна помощ трябва да бъде внасяна през Дамаск. Москва всъщност не се интересува от блокирането на резолюцията на ООН за удължаване на договорките да се използва хуманитарния коридор през пункта Баб ал Хауа, а се опита да участва в пазарене, целящо увеличаване на обема на помощта, предоставяна на режима на Асад. За целта Лаврентиев проведе срещи с турски и ирански служители в т.нар. „формат Астана“ – част от преговорния цикъл на Турция, Русия и Иран за Сирия, стартиран в Казахстан – но тогава не беше постигнат съществен напредък по основния проблем за следвоенното възстановяване на Сирия и това стопира останалите належащи въпроси.

Това, което разстрои руската тактика за договаряне и принуди Москва да се съгласи за запазване на трансграничния механизъм за още една година и реално да дръпне крачка назад пред САЩ, е силното разместване на международното внимание и опасенията, предизвикани от разгръщащата се криза в Афганистан. Руските експерти и официални служители развиха склонност да критикуват неефективността на намесата на НАТО в двадесетгодишната война в Афганистан, но появата на пряка заплаха за сигурността на Русия от тази посока, ги изненада. Бързото изтегляне на войските на САЩ и НАТО насърчи талибаните да предприемат поредица от офанзиви в северните провинции, което постави изведнъж Москва пред задаваща се криза по границите на Таджикистан, който подслонява една от най-големите руски бази извън Руската федерация. Тъй като Русия има договор за отбрана с таджикското правителство, Кремъл е длъжен да се намеси, но в действително руските военни посрещат с неохота да ангажират войски и ресурси. Руската страна предпочита да участва в преговори с талибаните, въпреки факта, че движението е определено от руското законодателство като терористична организация. През последните месеци Москва проведе няколко срещи с делегации на талибаните, изисквайки от тях гаранции, че военните действия в Афганистан няма да засегнат сигурността на Русия или нейни съюзници. Доколкото руското ръководство вярва на уверенията на талибаните и колко са били искрени те в преговорите, е друг въпрос.

Обаждането на Байдън на 9 юли не беше свързано с тази загриженост на Путин. Вместо това, той засегна друг въпрос, който остава сериозен и с потенциал да ескалира във всеки един момент, а именно ситуацията в Сирия. Разговорът засегна още една важна тема – кибератаките върху американска и западна инфраструктура, в които участват руски хакери. Споразумението за стартиране на двустранни консултации, насочени към облекчаването на напрежението в нерегулираната област на киберсигурността, е един от основните резултати от срещата в Женева. Договорките се оказаха с краткотраен ефект, тъй като през последните седмици има рязък ръст на кибератаки на руски групи. Доказателствата за тяхно участие все още не са напълно убедителни, но Байдън намери за необходимо не само да изисква от Путин ефективни мерки, но и да излезе публично с предупреждения, че Русия ще носи отговорност. Съмнително е дали Путин е способен или желае да ограничи хакерите, свързани с различни отдели на специалните служби, но той със сигурност иска покаже решителност да застане твърдо срещу натиска на САЩ. Факт е обаче, че след разговора с Байдън, някои от хакерските групи изненадващо изчезнаха.

Съгласявайки се да даде съгласие за хуманитарната дейност на ООН в Сирия, Путин вероятно се стреми да намали този натиск, както и да демонстрира, че диалогът на високо равнище е единственият начин за разрешаване на спорни въпроси. Това послание е адресирано предимно до европейските лидери, тъй като въпросът за възстановяване на политическите връзки с Русия и провеждането на среща на върха с Путин силно разделя Европейския съюз Путин може да не е толкова ентусиазиран да участва в такава среща, но той със сигурност цели да поднови диалога с Германия и да повлияе на резултата от тазгодишните избори в Берлин. Канцлерът Ангела Меркел беше труден, но ефективен партньор и Кремъл се надява, че нейните наследници ще изберат да запазят тези връзки. Въздържайки се от обичайната груба намеса в германските избори, Москва очаква да помогне на влиятелните проруски лобита в Европа да се прегрупират, което ще помогне за набирането на нови членове, като например бившия австрийски външен министър Карин Кнайсел, която се присъедини към борда на директорите на Роснефт. Впрочем, показателен сигнал за политиката на Германия е, че по време на срещата на Меркел с Байдън на 15 юли, „Северен поток 2“ беше защитен от канцлера напълно, въпреки съмненията на американците относно този проект.

Заемайки позиция на сътрудничество в Сирия, Русия жертва един лост за натиск, но получи позиция да насърчава ЕС и други потенциални донори да разширят хуманитарната помощ, идваща в Дамаск, като по този начин допринася за стабилизирането на режима на Асад и потвърждава руската „победа“. Това, което улесни Путин да извърши гъвкаво отстъпление от максималистичното искане за пълен контрол върху хуманитарните помощи, беше дълбокото безразличие към сирийската криза в руското общество, което е загрижено предимно от вътрешните въпроси.

Опитите на Путин да смекчи тревогата, причинена от лошото управление на пандемията от Ковид-19 и да прехвърли вината за това на бюрократите от по-ниско ниво, далеч не са успокояващи. В същото време, жаждата му за пробив на международната сцена, нараства. Деескалацията на напрежението със Запада може да угоди на някои бизнес елити, но широките маси стават още по-ядосани от тежкото си положение, така че службите за сигурност на Путин се подготвят да поставят визията за съдбоносен сблъсък на интереси и ценности. Този ход, използван обикновено при дълбоки вътрешни проблеми, беше представен в наскоро преработената Стратегия за национална сигурност на Руската федерация.

Разбира се, Русия и САЩ имат много неизяснени въпроси, включително в Сирия. Техни военни конвои често влизат в противоречия в североизточната част на страната, а оспорването на природните залежи тепърва ще бъде предмет на разговори между Вашингтон и Кремъл.

Текстът е публикуван първоначално в OFFNews.