Победата на талибаните предизвиква паника в Русия и Централна Азия

Reuters

Военната победа на талибаните след години на офанзиви и сблъсъци с правителствените сили, съчетана с окончателното напускане на американските и натовски сили от Афганистан, засили страховете сред лидерите в Централна Азия, Кавказ и Руската федерация. Заплахата, която талибаните представляват за международната сигурност и регионалните съюзи е въпрос, който тепърва ще придобива важност. Събитията в Афганистан предизвикаха дискусии в столиците на държавите в Централна Азия за това как трябва да се реагира – както по отношение на вътрешните политики, така и спрямо съюзите с други страни. В същото време, случилото се в Кабул и новата ера, настъпваща след двадесет години война, накараха външни сили като Русия и Китай да засилят сегашните си позиции и нещо повече: да използват сегашната криза за разширяване на сътрудничеството в областта на сигурността. Събитията изкараха на фокус държави като Туркменистан, който до този момент не желаеше да заема позиции или да влиза в регионални алианси. В тази бързо променяща се ситуация и Москва, и Пекин имат общ интерес от стабилност в Афганистан, дори това означава да си партнират с талибаните. По-широките им цели обаче могат да поставят руснаците и китайците едни срещу други. Двете страни имат различия спрямо фокуса и подхода спрямо региона, а също и как да бъдат използвани отношенията с правителствата в Централна Азия.  

Още преди падането на Кабул, трите северни съседи на Афганистан – Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан, другите две централноазиатски държави – Киргизстан и Казахстан, както и двете външни сили, които са най-пряко ангажирани – Китай и Русия, се опитаха да преценят колко голяма би била заплахата от победата на талибаните в Кабул. Различни опции бяха сложени на масата – включително военна реакция. Всяко от тези правителства следи внимателно ситуацията и очаква талибаните да създадат идеологическо и дори военно предизвикателство в региона и извън него. Тези процеси, разбира се, засягат и западните държави, и в частност Европейския съюз предвид близостта на региона, но също и така заради геополитическите интереси, преплетени тук и не е случайно че официални лица, включително Шарл Мишел, проведоха разговори с лидерите на Централна Азия. 

Сега, когато талибаните отново са на власт, тези опасения се засилиха видимо както в региона, така и извън него. Държавите признават, че външната заплаха от управляван от талибаните Афганистан означава, че трябва да изоставят някои от традиционните конфликти помежду си и вместо това да се съсредоточат върху общото предизвикателство за сигурността. От началото на август регионалните сили разшириха дебатите за това как да работят заедно, за да се справят с талибаните. В същото време, нараства осъзнаването, че от Кабул и редиците на талибаните, нараства опасността от засилване на местните ислямистки групи, които биха се вдъхновили от победата в Афганистан и които имат дълги отношения не само с талибаните, но и с техните съюзници от Ал Кайда. Кадрите от пристигането на Мохамад Амин ул Хак – един от приближените хора на Осама бин Ладен, който до този момент се намираше в Пакистан, предизвикаха широки реакции.   

В момента Москва и Пекин също преценяват естественото на заплахата от талибаните за Централна Азия и как да реагират най-добре. Китай се опасява, че те могат да застрашат търговските му пътища през региона, както и да мотивират по-яростна съпротива срещу репресивните действия на Китайската комунистическа партия в Западен Китай. Неслучайно китайските официални лица проведоха няколко срещи с делегации на талибаните както преди падането на Кабул така и след това. В един от последните разговори в китайското посолството в афганистанската столица, двете страни са обсъждали уйгурите, намиращи се на територията на Афганистан, какви планове имат талибаните за правителство и дали ще позволят на китайски компании да разработват минералните резерви на Афганистан. Към момента стойността на тези минерали, сред които на ценния литий, се покачи до три трилиона долара, а Пекин има силни интереси да сложи ръка върху находищата, тъй като те биха подсилили глобалната роля на Китай. По този начин икономическите интереси и заплахата от разлив на несигурност се преплитат в едно и стават част от интензивните дипломатически совалки между Пекин, Кабул и Москва.  

Междувременно Русия от своя страна започна да обновява базите си в Киргизстан и Таджикистан, които са и от най-големите руски военни съоръжения на чужда територия. Москва проведе също военни учения с Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан, предостави допълнителна помощ за сигурността по границите и даде ясно да се разбере, че ще използва Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКБ) като основно средство за организиране на отбраната на Централна Азия срещу всяка заплаха откъм Афганистан. В същото време руската администрация активизира и дипломатическите си канали, за да се подсигури. Така например, Русия вече няколко пъти изразява позиции в подкрепа на евентуално правителство на талибаните, а също така настоява за размразяване на средствата на Афганистан в името на евентуална реконструкция на страната.  

За руснаците най-добрият вариант е този, в който не се налага да се отделят прекомерно усилия и пари, заради други проблеми, в които е замесен Кремъл като Украйна, Сирия и Либия. Подходът на Москва в Централна Азия обаче страда от два фактора. От една страна, руското лидерство е фокусирано предимно върху военния капацитет да устои на пряко нахлуване в региона от страна на талибанските сили. Те едва ли планират нещо подобно, не само защото това би предизвикало реакция, но и защото талибаните са склонни повече да участват в партизански действия в граничните райони и да разчитат на симпатизанти, които вече са многобройни в Централна Азия. От друга страна, зависимостта на Москва от ОДКБ подчертава сериозен проблем: Туркменистан, който има около 700 километрова граница с Афганистан, не е член на алианса. Страната е известна с дългогодишното си настояване да остане неутрална в регионалните сблъсъци и през годините поддържа отношения както с талибаните, така и с афганистанското правителство. 

Малко вероятно е руското правителство да промени военния си фокус, но става все по-ясно, че Москва би искала да види Туркменистан включен в общите усилия, което означава да изостави неутралитета си. Руските медии и научни институции вече започнаха да публикуват материали по темата, като една от най-видимите статии е обширния текст на Михаил Катков в „Московски комсомолец“ в средата на август. Подобни аргументи за желанието на Русия да включи Туркменистан в ОДКБ се появиха в натовски публикации в началото на миналия месец. Според някои доклади Туркменистан вече е преместил военни активи до границата с Афганистан и е предприел значителни пропагандни усилия, за да противодейства на идеологическата заплаха от талибаните. Но като се има предвид слабостта на туркменистанската армия, която продължава да използва оборудване от съветската епоха и е разкъсвана от кланови противоречия, това едва ли ще бъде достатъчно. 

В момента границата между Афганистан и Туркменистан е считана за слабото звено в защитата на Централна Азия от гледна точка на терористичната заплаха. Малко са данните за ситуацията вътре в туркменистанския военен елит или за плановете на талибаните. Също така, границата преминава през пустиня, която е много трудна за отбрана и дори за проследяване на движение на потенциални вражески сили. Сътрудничеството с други държави е все по-необходимо, а фактът, че някои държави на Запад мислят по същия начин, може да принуди Ашхабад да промени позициите си. Вероятно ще трябва да бъде потърсено и сътрудничеството на Турция, която има сериозно влияние в Централна Азия, а това ще изисква дипломатически усилия и то скоро. 

Ако ескалацията около талибаните, която вече е факт, се засили, то това може да е най-тревожното развитие в Централна Азия след победата на талибаните и има потенциал да принуди не само Китай, но и Запада да преосмислят политиката си към този регион.  

Поемането на контрола над Афганистан от талибаните заплашва също да дестабилизира район, който е много по-близо до Европа и Черноморския регион. Увеличават се опасенията от потенциално активизиране на напрежението в Северен Кавказ и има няколко причини за това. На първо време, победата на талибаните със сигурност ще вдъхнови ислямистки бунтовнически групи в районите на Южна Русия, точно както по-ранните ислямистки победи ги мотивираха в миналото. На второ място, след падането на Кабул е възможно голям брой от кавказките бойци, отишли в Афганистан да се сражават в редиците на техни съюзници – и врагове като “Ислямска държава”, да се завърнат в родните си места с цел да популяризират войнстващи идеи. На трето място, макар често да се забравя, Северен Кавказ остава място за развитие на местен радикализъм – нещо което руските репресии предизвикват и скриват от външния свят. Подобряването на условията на живот е незначително, а много от тези мрежи се снабдяват с финансиране през търговия с оръжия и наркотици.  

След падането на Кабул международното внимание се фокусира преди всичко върху политическата ситуация, сигурността и правата на човека в самия Афганистан, както и върху геополитическите последици за отношенията между основните сили. В момента има интензивни дебати сред международните наблюдатели дали талибаните наистина са се променили и дали кървавият им конфликт с “Ислямска държава” ще ги накарат да се отърват от другите си ислямистки съюзници из Централна и Южна Азия. Но все по-често вниманието започва да се пренасочва към ситуацията в Централна Азия, като се повдигат опасения относно способността на страните там да предотвратят прехвърляне на талибаните през техните граници.  

Анализаторите в Каспийския басейн започнаха също да се фокусират върху това как ще се отрази в техните родни страни, включително в Руската федерация. Има сигнали, че развитие на крайни движения, вдъхновени от талибанските победи, вече съществува и може да създаде проблеми както за правителствата на републиките в Кавказ, така и за Москва. В резултат на това, периодът на относително спокойствие през последните месеци вероятно ще приключи с нов изблик на насилие и възможни терористични атаки. Москва все още не е предложила ефективен отговор. Подкрепата за движенията, подобни на талибаните в Северен Кавказ, е вероятно да нарасне – друга причина, поради която победата на талибаните в Афганистан едва ли съответства на интересите на Русия. Руското правителство може да бъде принудено да признае, че падането на Афганистан под контрола на талибаните е по-непосредствена заплаха за Кремъл, отколкото за Съединените щати. 

Текстът е публикуван първоначално в OFFNews.