Ще скарат ли наемниците от ”Вагнер” Париж и Москва

След седмици на спекулации, има все повече ясни доказателства, че членове на руската наемническа група “Вагнер” са в Мали. Бившатa френска колония в момента изпитва сериозни проблеми в битката си с джихадистки формации в северната част на страната. Според наличната информация, както при разполагането на наемници от Русия в Централна Африка, Либия – където Москва има сериозно присъствие – е послужила като трамплин за разполагане на военни сили в други части на Африка. Когато става дума за Африка на юг от Сахара, общественото внимание в Европа и Запада не е голямо, а конкурентни сили се възползват от това, за да защитят или прокарат своите интереси в региона.

Москва поеме контрол върху полезните изкопаеми на Мали?

Британското външно министерство публично се противопостави на присъствието на “Вагнер”. В изявление, британското длъжностно лице по въпросите на Африка, Вики Форд, заяви, че “Великобритания е дълбоко загрижена за консултациите между правителството на Мали и организацията, известна като “Вагнер”, припомняйки, че основният спонсор на компанията е бизнесменът Евгений Пригожин, който се намира под британски санкции. В Москва връзките между олигархът с лични връзки с Путин и “Вагнер”, се отричат официално.

Според Лондон, дейността на “Вагнер” ще подкопае усилията на международните сили и ще даде възможност на Москва да поеме контрол върху полезните изкопаеми на Мали. Страната е богата на злато, диаманти, калай, олово, цинк, фосфор, железни руди и други ресурси, които представляват интерес за руските компании, изпитващи тежестта на международните санкции.

Неотдавна правителството на Мали се съгласи да преговаря за изпращане на около 1000 руски наемници , защото Париж реши да приключи антитерористичната операция “Бархан”, като изтегли контингента си от страната. Вместо французите, в Мали трябва да влезе международен контингент от африкански държави, чиято бойна ефективност повдига редица въпроси. Също така, в Мали ще остане малка военна сила под егидата на ЕС и участието на Франция, в която роля ще имат също Швеция, Естония, Чехия и други страни.

Мали преживя два военни преврата за две години

Държавният преврат, извършен през август миналата година, също изигра определяща роля в решението на малийските военни да се обърнат към “Вагнер”. Мали преживя два военни преврата за две години и в момента хунтата има желание да се легитимира, като покаже решителност и критика към Франция, срещу която традиционно има силни настроения в Субсахарска Африка. Като цяло логиката на Бамако не е трудна за разбиране. Властите в Мали се нуждаят от подкрепата на способно чуждестранно военно присъствие, за да предотвратят вероятността от нов граждански конфликт.

Трябва да се припомни, че след избухването на бунтовете в арабските страни, след 2012 г. Мали се превърна в гореща точка заради завръщането на местни бойци, наети от режима на Муамар Кадафи да се сражават срещу либийските опозиционни сили. В северната част на страната лидерството на “Ал Кайда” сключиха сделка с местните туарегски сепаратисти срещу правителството в Бамако. В хода на военните действия те практически поеха контрола над големи райони от Мали, когато властите поискаха военна помощ от ООН и Франция. Париж започна въздушни удари и изпрати няколкостотин войници в страната. Съветът за сигурност ООН подкрепи френската военна интервенция. Тогава Франция успя да овладее ситуацията, но опасността от повторение на ислямисткия бунт остава както заради подкрепления на “Ал Кайда” и липсата на доверие сред цивилното население заради зверства, извършвани от малийската армия.

Франция предупреди Русия

Франция, свикнала да играе важна роля на териториите на бившите си колонии, реагира негативно на предстоящото появяване на “Вагнер” в Мали. Френският външен министър Жан-Ив Льо Дриан предупреди руския си колега Сергей Лавров за “сериозни последици, ако групата бъде замесена в тази страна”. Коментирайки по-късно ситуацията, Лавров заяви, че френските военни в африканската държава са се провалили. „Те (властите на Мали) се обърнаха към частна военна компания от Русия във връзка с факта, че, както разбирам, Франция иска значително да намали своя военен контингент, който беше там заради борбата с терористи,”  каза Лавров в кулоарите на Общото събрание на ООН.
Така ръководителят на руското външно министерство даде да се разбере, че Москва няма да се поддаде на натиска от Запада и окончателният избор трябва да бъде направен от властите в Бамако. Изявлението на Лавров обаче има и друг важен аспект – може би за първи правителствен представител от Руската федерация открито призна за съществуването и дейността на местна частна военна компания. Лавров не назова организацията, но от контекста на събитията става ясно, че се имат предвид конкретно “вагнеровците” – членовете на формированието на офицера от специалните части на ГРУ в запас Дмитрий Уткин с прякор „Вагнер“. Компанията получи бойното си кръщение в Донбас. Напоследък членовете на компанията не крият своята дейност. Бойците пишат книги, периодично комуникират с медиите и поддържат канали в Телеграм. Също така бяха пуснати два филма за тяхната работа: един за мисията в Централноафриканската република и друг за участието им в битки срещу въоръжените сили на Украйна през 2014 г.

Действията на “Вагнер” не са особенно законни 

Дейностите на “Вагнер” обаче все още са напълно незаконни според руското законодателство. В руската правна система дори няма понятие “частна военна компания”. Организации, които предоставят военни услуги като обучение, разминиране, въоръжена охрана, ескортиращи кораби и конвои, често се крият под прикритието на „военни консултантски компании“. Бизнесът на “Вагнер” е в сянката на данъчните и фискалните служби, въпреки че е очевидно, че тази компания действа в интерес на руската апарат за сигурност и свързаните с него корпорации.

Руският модел се изнася и за Африка

Интересът на Русия към Мали и Сахел като цяло не е от сега. През октомври 2019 г., Сочи беше домакин на мащабна среща на високо равнище по време на Руско-Африканския Икономически Форум. Тогава Москва де факто обяви намерението си да засили значително позициите си в Африка. Стремежите на Руската федерация са свързани с желанието на корпорации да развиват минерални ресурси на африканските страни, но под надеждно военно прикритие. Субсахарска Африка – и по-специално Чад, Мали и ЦАР – предоставя особено добра възможност за Русия да разгърне модела на външната си политика, който въведе в Украйна и разработи в Сирия и Либия, който включва свързване на олигархични интереси, увеличаване на влиянието на апарата за сигурност на Кремъл и защита чрез наемни компании като “Вагнер”.

Този модел действа особено добре в държави с проблеми като Мали. Местните власти обикновено имат малък контрол върху ситуацията със сигурността, а привличането на официални войски отнема много време и е рисковано за репутацията. Много по-лесно е изпращането на хора в камуфлажни униформи без отличителни знаци, които да обучават войските на африканските страни и в същото време да осигуряват сигурност в райони, където руски компании или хора работят в техен интерес.

В западните страни частните военни компании отдавна са се превърнали във важен инструмент на външната военна политика и външноикономическата дейност. Очевидно Москва също е осъзнала ефективността на използването на частни военни структури след опита от боевете в Сирия и Донбас, където наемници „застраховаха“ слабо мотивираната сирийска армия и слабо обучените милиции в Донецк от поражения.

Вагнеровци могат да се появят и в Екваториална Гвинея

От 2015 г. руската държава промотира услугите на частни военни компании на африканския пазар. Според руски и западни медии, руски наемници са забелязани в Судан, Либия и Централноафриканската република. В близко бъдеще, освен в Мали, “вагнеровци” могат да се появят и в Екваториална Гвинея. Темата става все по-гореща и в Русия, след като бяха публикувани обстойни разследвания, свързани с дейността на руските наемници. В руската преса автори критикуват Кремъл, че трябва да признае статута на частните военни компании; руските власти дълго време опитват да компрометират американските и британските частни военни компании, но сега, след като преминаха към същите методи, не дават зелена светлина на законодателството, което би позволило признаването на подобен тип структури. Интересно за контекста на вътрешните дебати в Кремъл е да се спомене, че един от привържениците на легализацията на частните военни компании, е Сергей Лавров. През 2018 г. в Държавната дума беше внесен законопроект с подкрепата на Лавров, но така и не беше приет. Най-вероятно документът е спрян на високо ниво.

Какво означава за Франция и Европа като цяло, присъствието на руски наемници в регион като Сахел, който е важен за сигурността на ЕС? Руското наемническо присъствие в Централноафриканската република не е основен проблем за Париж на Еманюел Макрон. Това, което се развива сега като “скандал” между Франция и Мали, е криза, която няма почти нищо общо с последните ходове на Москва в Субсахарска Африка. Също така, няма признаци, че Париж скоро ще напусне Мали, а по-скоро коригира формата на своята намеса там. В официални изявления Франция говори за “Вагнер”, без да казва, че компанията е свързана с Кремъл, а Мали говори за Русия, сякаш има способността да замени Франция в Сахел. Ето защо международните наблюдатели трябва да останат предпазливи относно спекулациите дали Русия и Франция могат да работят заедно на терен.

Русия иска да възвърне влиянието си от съветската епоха

Русия иска да възвърне влиянието си от съветската епоха в развиващите се икономики, а както стана ясно, руската дейност не се ограничава само до ЦАР и Мали. Тези военни и икономически ходове бяха придружени от медийна кампания, като руските медии стават все по-активни в отразяването на събития в Африка и отправят предизвикателство към европейското присъствие на континента.

Има сигнали, че Кремъл може да използва мисията в Мали като възможност да признае официално съществуването на “Вагнер”. Руските медии съобщиха, че набирането на бойци е започнало, но интересното е, че кандидатите от окупирания Крим и Донбас, са игнорирани. Според наблюдатели това може да означава, че руският апарат за сигурност няма доверие на този тип бойци и ще търси специалисти за мисията в Мали, за да избегне евентуални проблеми и негативен имидж. Така например, провалът на Русия в Мозамбик срещу бойци, свързани с “Ислямска държава”, създаде недоверие в Източна и Южна Африка, а местното правителство реши да наеме западни и южноафрикански компании.

Най-вероятно краткосрочната цел на Русия с новините за мисията в Мали, е да създаде провокация и представа, че представлява заплаха за западното влияние в Сахел. Засега Москва използва хибридни инструменти, вместо да засилва военното си присъствие.

Текстът е публикуван първоначално в OFFNews.