Далеч от медийното внимание Етиопия потъва в гражданска война

Преди около четири години етиопският премиер Абий Ахмед прие Нобелова награда за мир. Днес неговата страна е на ръба на гражданска война.

През 2020 г. напрежението между правителството на Абий и Народния фронт за освобождение на Тиграй (НФОТ), някога доминираща сила в етиопската управляваща коалиция, а в момента опозиционна и добре въоръжена регионална сила, ескалират в продължение на месеци. Недоверието между НФОТ и Абий премина във военни сблъсъци през есента на 2020 г., а в началото на октомври тази година, военните офанзиви се възобновиха след относително затишие. Етиопия претърпя продължителна и кървава гражданска война от 1974 до 1991 г. Сега изглежда конфликтът може да се повтори, а регионалните сили се притесняват, че подобен сценарий ще засегне и други райони на Африка.

По пътя на ескалацията

Бързото увеличаване на нестабилността изглеждаше малко вероятно, когато Абий дойде на власт през 2018 г. Новият премиер бързо спечели почести – включително Нобелова награда за мир – заради обещаните реформи, които включват освобождаване на политически затворници и провеждане на свободни и честни избори. Той успя да прекрати дългогодишния спор на Етиопия със съседна Еритрея и като първи лидер на страната от етническата група оромо, беше в добра позиция да сложи край на продължаващия бунт в региона Оромия. Справянето с етническите милиции в държава с многобройни общности, е задача, с която Абий се зае още в първите дни на управлението си.

Зад оптимистичните заглавия в медиите, се появяваха сигнали за зараждащ се конфликт. Абий дойде на власт като част от коалиция, известна като Етиопски народен революционен демократичен фронт (EНРДФ), в която НФОТ играеше централна роля. Абий обаче се зае с укрепване на авторитета си, като създаде нов политически механизъм – Партията на благоденствието, който да контролира лесно. Малко след това, правителството на Абий маргинализира силите на НФОТ, а те отказаха да се присъединят към новата управляваща партия и се тръгнаха към сблъсък с премиера.

Последваха поредица от разногласия и схватки, които завършиха с атака в края на 2020 г. върху базата на етиопска армия в северния регион Тиграй, където НФОТ имат най-мощна подкрепа. Абий отговори с въздушни удари и предприе провокативна стъпка за разпускане на местното правителство на региона Тиграй. Оттогава над два милиона души бяха разселени, а над 400 000 са изправени пред глад заради наложената правителствена блокада върху региона.

За да се разбере защо раздорът между Абий и НФОТ ескалира толкова бързо и предизвика тревога сред регионалните африкански правителства и международната общност, трябва да се погледне към етиопската история. През последните 60 години всички правителства се борят да запазят контрола над огромната по територия и етнически разнообразна федерация. По един или друг начин всички правителства до момента са прибягвали до репресии, за да ограничат несъгласието – и всички те в крайна сметка са сваляни насилствено.

Етиопия има тежко наследство от бунтове и репресии

Цикълът на репресии и бунт в Етиопия датира от императорското правителство на Хайле Селасие, по времето на което управлението се характеризира с ендемична нестабилност, бедност, неравенство и недостиг на храна от 1930-те години до 1974 г. Селасие е свален от военна хунта, която се превръща в марксистко-ленинистки режим, известен като Дерг, който обещава да изгради по-стабилно и равнопоставено общество. Но под ръководството на Менгисту Хайле Мариам новият режим става все по-радикален и насилствен, отприщвайки периода на т.нар. „Червен терор“, в който загиват над 750 000 души.

Репресиите обаче не са достатъчни, за да запазят Дерг на власт, точно както не са достатъчни, за да запазят императорския режим на Селасие преди това. През 1980-те години коалиция от марксистки и етнически независими движения, които ще се превърнат по-късно в EНРДФ, вдигат оръжие срещу правителството, което в крайна сметка принуждава Менгисту да напусне страната през 1991 г.

Първоначално изглежда, че EНРДФ успява да прекъсне цикъла на репресии и бунтове. При президента и по-късно премиер Мелес Зенауи, коалицията следва успешна стратегия за развитие, която стимулира икономическия растеж. В същото време EНРДФ измисля ново решение на проблема с управлението на разнообразните етно регионални общности в Етиопия. Вместо налагането на една конкретна етническа идентичност над всички останали, коалицията предлага на много различни общности в страната свобода и самоуважение чрез федерална политическа система и конституция, които предоставят на всички правото на самоопределение.

На практика споразумението изглежда по друг начин – управляващата коалиция включва опозиционни лидери, подкопавайки способността на регионалните правителства да преследват алтернативни политически визии или да представляват недоволни общности. На практика всеки регион се радва на самоуправление, само дотолкова, доколкото е готов да бъде управляван от EНРДФ – нещо, което не се случва в региони като Оромия поне от десетилетие.

Освен това, въпреки цялата реторика на етническото равновесие, докато Абий не идва на власт, НФОТ доминира в правителството в продължение на почти три десетилетия. Движението представлява предимно региона Тиграй и населението му – около 7% от цялото население на Етиопия. С нарастването на разочарованието от управлението на коалицията, категоричното отхвърляне на легитимността на правителството – олицетворено от ескалацията и бунта в региона Оромия от 2016 г. – върви ръка за ръка с нарастващото етническо напрежение в редица части на страната.

Кризата в Тиграй е основа за тотален граждански конфликт

За първи път федералното правителство на Етиопия е изправено пред пряко предизвикателство от група, която контролира регионален парламент и има значителен военен капацитет. НФОТ не само напусна управляващата коалиция, но и директно оспори нейния авторитет. Тъй като изиграват ключова роля в партизанската война срещу Дерг в миналото, лидерите на Тиграй знаят как да свалят едно правителство.

В опит да смути Абий и да наложи исканията си за по-голяма автономия за региона Тиграй, НФОТ направи редица провокативни действия през последната година. След като премиерът отложи общите избори поради пандемията от Ковид-19, например, НФОТ се противопостави на заповедите му и проведе свои собствени избори, като на практика установи Тиграй като държава в държавата.

От своя страна премиерът направи малко за успокояване на напрежението. Въпреки внимателно култивирания си реформаторски имидж, Абий остава военен лидер, който се издигна до върха на разузнавателната агенция на страната, преди да поеме премиерския пост. Инстинктът му е да реагира на провокации със сила, а не да прави компромиси. Той можеше да отговори на нарастващата увереност на НФОТ с целенасочени въздушни удари и след това да предложи мир при благоприятни условия. Вместо това той наказа НФОТ политически, както и военно – в края на 2020-та разпусна регионалното правителство на региона Тиграй и ескалира конфликта. Изключвайки ефективно лидерите на опозиционното движение от политическата система, Абий си постави капан и пося семето на военния сблъсък.

Въпреки прогнозите си за бърза победа, Абий ще се бори да спечели решителна победа срещу НФОТ, дори на цената на смазващ конфликт с много цивилни жертви. Етиопското централно правителство е по-силно, отколкото в миналото, но е изправено пред множество предизвикателства, които поставят под въпрос контрола върху огромната територия на Етиопия. Страната е една от най-големите в Африка, втора по население на континента и изключително етнически разнообразна, като всеки регион има свое правителство. Това означава, че колкото по-дълго продължава конфликтът, в Тиграй толкова по-вероятно е други групи, борещи се за автономия и дори отцепване – включително от общността на Абий оромо, да се присъединят към борбата, умножавайки цикъла на репресии и бунт.

Подобни притеснения са основателни тъй като от 2020 г конфликтът в Тиграй не стихва с изключение на няколко временни спирания на огъня, използвани предимно за прегрупиране на враждуващите сили. НФОТ и федералните сили си оспорват цели райони, като два пъти столичният град на Тиграй, Мекеле, беше завладян от правителството и от бунтовниците. Военните действия причиниха огромна бежанска вълна към съседните Судан и Еритрея, а това пък породи политическо напрежение в Източна Африка. Не само това – Еритрея, която в миналото води тежък конфликт с Етиопия, днес подкрепя правителството на Абий, тъй като се притеснява от силите на НФОТ по границата си. Тъй като Тиграй граничи непосредствено с Еритрея, всяка нестабилност там е разглеждана като проблем от съседите на Етиопия.

Граждански конфликт в Етиопия тревожи цяла Африка

Военните операции в Тиграй бяха подновени през октомври тази година на фона на ескалация на напрежението в съседните на Тиграй провинции – Амхара и Афар. Местните правителства също разполагат със свои военни сили, които за момента подкрепят Абий срещу НФОТ. Самите бунтовници от Тиграй имат позиции в съседните региони, които бяха бомбардирани от правителството и причиниха цивилни жертви. По този начин освен НФОТ, в конфликта могат да се включат и други региони, а това означава по-мащабен граждански конфликт.

Ако Етиопия се върне към времената на граждански конфликт, това ще се отрази на целия континент. Продължителната военна конфронтация не само ще доведе до сериозни загуби на човешки живот в Етиопия, но също така ще даде ход на редица свързани извънредни ситуации. Нова бежанска криза ще обхване съседни държави, като Кения и Судан, като и двете вече приемат значително бежанско или разселено население. В рамките на самата Етиопия има 1,8 милиона разселени души. Добавянето на още милиони бежанци, съчетано с проблеми в селскостопанското производство и инфраструктурата, може да доведе до недостиг на храна и да подкопае борбата срещу Ковид-19.

Още по-тревожното е, че продължителен конфликт може да се разлее в съседни държави, като Египет и Еритрея, които може да се изкушат да подкрепят или федералното правителство, или бунтовническите армии, за да реализират свои интереси. Вече има опасения, че президентът на Еритрея Исаяс Афверки ще предостави военна подкрепа и помощ на Абий. Тесните взаимоотношения между двамата лидери и фактът, че и двамата имат проблеми с НФОТ, вече накараха тиграянските лидери да ги обвинят в заговор. Етническото многообразие на Етиопия също така дава възможност за съседни държави да влияят върху събития в страната – така например, Еритрея и Судан имат видимо присъствие върху провинциите Тиграй и Афар, тъй като общностите имат исторически контакти с тези страни.

Битките вече ескалират – и според съобщенията има големи жертви и разрушения. Международната общност пропусна възможността да предотврати избухването на конфликта, но при предприемане на навременни и съгласувани действия, големите западни донори и влиятелни чуждестранни партньори като Китай и Африканския съюз, все още биха могли да насърчат политическия процес за спиране на войната. Заедно те биха могли да накарат Абий и НФОТ да седнат на масата за преговори и да подчертаят необходимостта правителството да се върне към програмата си за реформи. Наскоро Абий спечели още един мандат начело на страната в избори, бойкотирани в цели райони на Етиопия. Премиерът използва военната реторика, за да спечели гласове и да привлече подкрепа за военните операции в Тиграй. Уверен в ходовете си, той експулсира членове на международни хуманитарни организации, включително представители на ООН, обвинявайки ги, че подпомагат бунтовниците и се намесват във вътрешните дела на Адис Абеба.

Единният международен натиск е рядкост в днешния многополюсен свят, но призракът на мащабния конфликт в Африканския рог в миналото трябва да напомни на регионалните и световните сили, че е нужно да работят за успокояване на ситуацията. Въпреки че имат много различни интереси и визии за Етиопия, Китай, Обединеното кралство, САЩ и Африканския съюз са направили значителни инвестиции в страната през последните години – от изграждането на централата на Африканския съюз, до военната помощ и големи проекти за развитие. От всички тях няма да остане нищо в една широка гражданска война. Ако до края на 2021 г. Етиопия влезе в пълномащабна гражданска война, не само етиопците ще питат защо международната общност не е направила необходимото, за да предотврати регионална катастрофа.

Текстът е публикуван първоначално в OFFNews.