Готов ли е светът за конфликт в Тайван

Бреговете между остров Тайван и китайската провинция Фудзиен са една от най-наблюдаваните зони в света, а населението е свикнало да вижда военни конвои и прелитащи самолети. Дали ще има военен сблъсък в Тайванския проток е един от горещите въпроси, които се обсъждат по коридорите на ООН. Причина за притесненията е струпването на китайска военна сила около Тайван. В средата на октомври Пекин изпрати рекорден брой самолети, включително бомбардировачи, в тайванското въздушно пространство, което предизвика активиране на противовъздушната отбрана на страната. На 11 октомври китайската армия обяви, че е провела “военни учения” в провинция Фудзиен, докато от Тайпе предупредиха китайската администрация за “контрамерки”, ако силите й се доближат твърде близо. Тези събития засилиха тлеещото от дълги години напрежение между Пекин и самоуправляващия се остров и неговите съюзници, сред които и САЩ.

Заплахата от военен конфликт отдавна висва над Тайван, но сега размяната на заплахи и струпването на сила, предизвикаха нова вълна от страхове от дестабилизация на целия регион. Един конфликт и дори опасението от атака на Китай, може да наруши ритъма на световната икономика, която зависи от търговските пътища, минаващи през Югоизточна Азия и Южнокитайско море. Смята се, че Пекин ще може да  започне пълномащабна инвазия до 2025 година.

Напрежението ескалира постепенно, след като през 2016 година Цай Инуън от Демократическата прогресивна партия на Тайван беше избрана за президент, което доведе до прекратяване на официалния диалог между Пекин и Тайпе. На 5 октомври, премиерът на Тайван заяви, че островът трябва да бъде “нащрек” за всяка военна дейност на Китай. На следващия ден министърът на отбраната на Тайван допълни, че военното напрежение с Пекин е в най-върховната си точка от повече от четири десетилетия.

Не закъсняха дипломатическите совалки между САЩ и Китай. Президентът Джо Байдън и китайският лидер Си Дзинпин се съгласиха, че страните ще следват т.нар. “споразумение с Тайван”, което е дипломатически начин да се каже, че Вашингтон има предвид дългогодишната си политика, според която официално признава Пекин, а не Тайпе. За тази политика има значение и Закона за отношенията с Тайван, който се основава на очакването, че бъдещето на Тайван ще се определя с мирни средства.

И отново въпросът за политическия статус на Тайван

Тайван е остров, отделен от Китай с Тайванския проток. Официалното име на страната е Република Китай, има демократично избрано правителство, както и действаща конституция, приета през 1947 година. Република Китай е частично призната държава, най-вече заради натиска на Пекин в ООН, който разглежда Тайван като отцепила се провинция, която един ден ще се “обедини” с континентален Китай.

По отношение на Тайван Китай има формула, известна като „една страна, две системи“, която би позволила на Тайван известна степен на автономия, докато приема обединението на Китай. Тази структура вече съществува в Хонконг и именно по този начин Пекин прокарва интересите си, отстранявайки опозицията в някогашната британска колония. Тайван отхвърля предложението за обединение, като твърди, че ще защити своята демокрация и независимост на всяка цена.

Историческият контекст има голяма тежест. Юрисдикцията на острова е оспорвана през цялата му история. След кратък период на испанско и холандско колониално управление, през 1683 г. китайската династията Цин анексира Тайван, като го поставя под юрисдикцията на провинция Фудзиен, разположена срещу острова и където днес китайската армия струпва силите си. Основен момент в отношенията между Тайпе и Пекин е периодът между Първата китайско-японска война и краят на Втората световна война. Между 1895 година и 1945, островът попада под контрола на Токио и служи като колония на Японската империя. След Втората световна война в Китай избухва гражданска война между комунистическите сили на Мао и китайските националистически сили на Чан Кай-ши. Обявявайки победа, Мао провъзгласява създаването на Китайската народна република през 1949 година, а Чан Кай-ши и неговото правителство се изтеглят на остров Тайван, който приема официално името Република Тайван. През 1960-те и 1970-те години Тайван е управляван от авторитарно еднопартийно правителство, но Цзян Цзинго, синът на Чан Кай-ши, започва демократизация на страната в средата на 1980-те години. Въпреки че Тайван се управлява самостоятелно в продължение на десетилетия, Пекин смята, че островът е част от неговата територия и че Република Китай прекратява съществуването си през 1949.

Светът е разделен в отношението си 

В последвалите десетилетия след Втората световна война, Република Китай често е наричана Тайван, а от края на 1970-те години името Китай често се отнася за Китайската народна република. Поради натиск от КНР, в международни организации Република Китай често е наричана „Китайско Тайпе“, по името на столицата й; тъй като Република Китай е една от основателките и постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, през 1971 година мястото й е предадено на Китайската народна република заради увеличаващия се тогава натиск на официален Пекин.
Въпреки че днес Тайван е сред най-развитите икономики в света и високотехнологичната му промишленост играе ключова роля в глобалната икономика, едва осемнадесет държави поддържат официални дипломатически връзки със страната, въпреки че други – включително САЩ, имат стабилни връзки с острова. Съединените щати официално признават Китайската народна република през 1970-те година, като се отказват от признаването на Чан Кай-ши за лидер на Китай. Оттогава САЩ приемат т.нар. „политика за един Китай“, която признава, че има само един Китай, без да разглеждат Тайван като отделна единица – с разбирането, че съдбата на Тайван няма да бъде решена със сила.
Вместо да поддържат връзка с посолства, Съединените щати контактуват с Тайван чрез Американския институт в Тайван – организация с нестопанска цел, създадена след като САЩ се отказват от признаването на Тайван през 1979 г. Неясният статут на острова не спира Вашингтон да продължи да продава оръжие на Тайван.

Спрямо международното право, Тайпе е изключен или е ограничен от пълноценно участие в някои глобални организации: така например, Тайван е изгонен от Организацията на обединените нации след влизането на Пекин през 1971 г., въпреки че продължава да търси участие. Дори по време на пандемията от Ковид-19 Тайван не е част от Световната здравна асамблея, органът за вземане на решения на Световната здравна организация, макар тайванските здравни власти да предоставят съвети на СЗО заради сравнително доброто справяне със случаите на коронавирус. През май месец тази година, държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен призова Тайван да бъде включен в организацията като наблюдател, което предизвика остра реакция от страна на Пекин.

Какво може да се случи в Тайванския проток?

На фона на военния възход на Китай и демонстрираната му готовност да отстоява териториалните си претенции, Тайван и съюзниците му се тревожат, че има реален шанс за избухване на конфликт през следващите няколко години. Ситуацията в Хонконг, където от 2019 насам Китайската комунистическа партия се намесва директно в управлението на територията, се дава често за пример за амбициите на Пекин и по отношение на Тайван.

През декември 2016, новоизбраният президент Доналд Тръмп проведе разговор с тайванската лидерка, което беше първата директна комуникация между САЩ и Тайван от 1979 година. През годините на управление на Тръмп, той продължи да разтърсва деликатните отношения с Китай, като САЩ все по-видимо започнаха внимателно да подкрепят Тайван без да провокират Пекин. В последните си дни на поста държавен секретар обаче, Майк Помпео отмени правилото, забраняващо взаимодействието между американските и тайвански дипломати – част от действия, които според експерти са предназначена да осуетят намеренията на Китай и да поставят трудни за вземане решения пред администрацията на Байдън. В крайна сметка, новата администрация във Вашингтон подчерта, че ще защитава и подкрепя Тайпе.

От 1949 г. – когато гражданската война в Китай официално приключва – до 70-те години, стратегическите острови Кинмен, контролирани от Тайван, но сгушени само на около шест километра от бреговата линия на Китай, са свидетел на три десантни атаки и многократни обстрели. Днес този район отново е терен за военни маневри, които може би са подготовка за нападение, докато светът е зает с пандемията от Ковид-19.

САЩ, Япония и европейски държави, изпратиха военни кораби като част от мащабно учение, за да покажат, че няма да оставят Тайван сам, а това предизвика гневни коментари от страна на Китай. При всички положения е факт, че се струпва сериозна военна сила, а китайската армия опитва да наруши комуникационните канали в Тайванския проток. Тайпе има всички причини да се притеснява, а и международната общност, която вече трябва да се справя с разрастващия се граждански конфликт в Етиопия, нова напрежение в Украйна, разместване на пластовете в Субсахарска Африка и кризата в Афганистан.

Вероятно това е една от причините Пекин да избере именно този период, за да отправи предизвикателство към Тайван с желание да сложи окончателен край на историческия спор с острова. Ако ескалацията се случи, със сигурност подобен сценарий ще бъде разглеждан от други държави в Югоизточна Азия и Южнокитайска море, които вече имат териториални спорове с Китай, като отправяне на заплаха. В един вече изпълнен с напрежение регион, всяка грешно решение може да доведе до унищожителни последици в глобален мащаб.

Текстът е публикуван първоначално в OFFNews.