Войната между талибаните и “Ислямска държава” излиза извън Афганистан

Новите управляващи в Афганистан, талибаните, изместват фокуса си от местните бунтове към управлението на страната. Макар на места да продължава съпротивата, сега талибаните имат по-големи проблеми: от една страна са икономическите и хуманитарни последици от изолацията на страната, предизвикана от идването им на власт, а от друга е активизирането на най-големият им съперник, джихадистката групировка “Ислямска държава” (ИД). През последните седмици местният клон на организацията организира поредица от кървави атаки.  

Последното нападение, от 2 ноември, причини смъртта на 19 души и рани няколко десетки други, когато атентатори нападнаха болница в столицата Кабул. Сред загиналите е и висшият командир на талибаните Хамдола Мохлес – лицето му стана известно на западната публика, когато именно той обяви падането на Кабул през август, седейки в стола на президента на страната. 

Атаката върху болницата последва клане на десетки в джамия миналия месец и самоубийствени атентати, при които загинаха повече от 100 души, включително 13 американски войници, докато се изтегляха в края на август. Кампанията на ИД срещу талибаните обаче вече заплашва да изнесе конфликта между двете организации извън пределите на Афганистан, като насилието предизвиква все по-явната намеса на Русия, Китай, Пакистан и Иран.  

Кои са “Ислямска държава” в Афганистан? 

Макар да е активна още от 2009 година, групировката стана известна на широката публика, след като провъзгласи своя “халифат” в Сирия през 2014 след едновременна офанзива срещу сирийските бунтовници и режима на Башар Асад. Това вдъхнови редица местни организации на други места, включително в историческия регион, известен като Хорасан, обхващащ части от съвременен Афганистан, Иран, Пакистан и Туркменистан. Местният клон на ИД получи името “Ислямска държава – Провинция Хорасан” (ИДПХ) и е описван като конгломерат от бивши джихадистки организации, в които влизат узбеки, уйгури и редица дезертьори от редиците на талибаните.  

Според различни оценки на ООН, Русия и ЕС, ИДПХ разполага с между 500 и няколко хиляди бойци в Северен и Източен Афганистан, включително с клетки под носа на талибаните в самата столицата Кабул. Смята се, че от 2020 година насам групата се ръководи от Шахаб ал Мухаджир, за когото се знае малко. Има различни слухове, че е бил командир на Ал Кайда или е бивш член на т.нар. мрежа Хакани, една от най-мощните и кървави фракции в талибаните.  

Не би било чудно ако лидерът на клона на ИД идва от редиците на движението, тъй като “Ислямска държава” успяха да привлекат редица бойци и командири на талибаните, след като те започнаха преговорния процес със САЩ. Най-радикалните групи критикуват талибаните, че са предали глобалния джихад със съгласието си да изпратят делегации в Анкара, Москва и Техеран, а също и заради отварянето на дипломатическо представителство в Катар. Всичко това противоречи на идеологията на организации като ИД, които не признават съвременните граници на държавите в Близкия изток и легитимността на регионалните правителства.  

Колко голяма е заплахата от ИД в Афганистан? 

“Ислямска държава” стои зад някои от най-смъртоносните атаки в Афганистан и региона през последните години. Хиляди са цивилните жертви при атаки върху светилища, болници, джамии, площади и пазари. Групировката напада изключително членове на различни ислямски секти, които смята за еретични. В тази графа попадат и шиитите, представители на втория по големина клон в исляма. Джамии и светилища, които биват посещавани от шиити, са сред основните цели на ИД не само в Афганистан, но и в други държави в Близкия изток, а страните, които подкрепят политики в полза на религиозния диалог, са силни критикувани от духовниците на ИД.  

Една от причините за раздора между “Ислямска държава” и Ал Кайда, от които ИД се отцепват преди години, е някогашното партньорство между лидерите на Ал Кайда с правителството в Иран – най-голямата изцяло шиитска държава. По време на най-тежките години на сражения в Ирак след падането на режима на Саддам Хюсеин през 2003, иранците подпомагат Ал Кайда в техните операции срещу американските сили и дори дават временно убежище на командири на организацията. Този разкол достига и Афганистан, където талибаните имат близки отношения с Ал Кайда като някои от лидерите й се завърнаха в страната слез изтеглянето на САЩ и международните сили. 

Афганистанският клон на “Ислямска държава” беше силно ударен през последните три години, както от талибаните, така и от водените от САЩ сили – включително от мащабен въздушен удар от администрацията на Доналд Тръмп. Загубата на влияние обаче не попречи на засилването на атаките, след като талибаните поеха властта в Кабул през август.  

Днес ИД подновяват своята активност с акцент върху воденето на операции в градовете и предизвикване на насилие, което да удари имиджа на талибаните като защитници на населението. Неслучайно бойците на ИД атакуват често цивилни райони, като по този начин предизвикват страх, объркване и гняв. В същото време, тези действия са придружени от кампания на целенасочени убийства срещу видни членове на талибаните и техни командири. Това накара движението да създаде специална военна единици от специалните си сили, чиято единствена цел е преследването и премахването на симпатизанти, бойци и членове на “Ислямска държава”.  

Защо талибаните и “Ислямска държава” воюват? 

Много бойци на талибаните – вероятно няколко стотин до началото на 2021 – се сляха с ИД. Членове на групировката идват и от други движения в региона, които официално са съюзници на Ал Кайда. След падането на Кабул и опитите на талибаните да намерят международно признание, напливът към ИД се увеличи заради недоволството в твърдото ядро на талибаните.  

Въпреки че и талибаните, и ИД са крайни джихадистки сунитски бойни организации, те се различават по отношение на стратегията, тълкуването на религията и прилагането на принципите на войнстващия салафизъм. И двете организации имат многобройни симпатизанти и оспорват влияние от Южна Азия до Африка, като твърдят, че са истинските знаменосци на джихада.  

След падането на Кабул, талибаните вдъхновиха организации от Централна Азия до Кавказ и дори части от Африка, където от 1990-те имат привърженици; така например, една от най-мощните фракции в Нигерия, Боко Харам, има за модел талибаните, когато преди около три десетилетия се появява прототипа на сегашната групировка. ИД също имат сериозно присъствие в джихадистките среди, а крайните им, кървави операции в Близкия изток, привлякоха бойци от десетки държави.  

Отношението към шиитите е също една от точките, по които талибаните и ИД се различават. След като поеха контрола върху Афганистан, талибаните обещаха на шиитите да бъдат защитени. “Ислямска държава” обаче продължава да напада шиитски общности, които са считани за “отстъпници”. Още нещо: талибаните, поне публично, опитват да управляват Афганистан без тълкуване на ислямското право, докато ИД има за цел установяване на “халифат”, управляват единствено чрез принципите на теокрацията. 

За различията между талибаните и “Ислямска държава” има и исторически фактори. Талибаните често са разглеждани единствено през религиозната им доктрина, но движението им има много повече нюанси. Организацията идва на бял свят в лагерите на милионите афганистанци, избягали след нахлуването на СССР в Афганистан и последвалата война между 1979 и 1989. Вдъхновение за талибаните не е само религията, а също и обосновката на национализма и съпротивата срещу чуждите сили, опитващи да завземат страната им. Те виждат пущунския национализъм като достатъчен мотив, имайки предвид, че голяма част от симпатизантите им са именно пущуни.  

Пущуните са близо 50 милиона, разделени предимно между Афганистан и Пакистан, макар да има малки поселения в Индия и Иран. Техните региони са насилствено раздробени след инвазията на Британската империя и през 19 век се установяват зоните, които и до днес са проблем както за самите пущуни, така и за правителствата в Кабул и Исламабад. Нахлуването на британците предизвиква силна съпротива и по-късното им изтласкване. Интересен факт е, че една голяма част бойците на талибаните днес, идват от същите кланове, които през 19-ти век се сражават срещу Британската империя. За талибаните е много по-важно да установят директен контрол върху Афганистан, но те не се интересуват – за разлика от “Ислямска държава” – от изнасяне на джихада извън границите на региона. И въпреки че поддържат близки отношения с Ал Кайда по време на първото си управление през 1990-те, за талибаните цел остава Афганистан.  
 
Все пак, въпреки че различията са дълбоки, границата между групите на идеологическа основа е размита и бойците могат да сменят страните, когато възгледите и възможностите на техните командири се развиват – или се провалят. Така ИД привлича онези, които считат сегашното лидерство на талибаните са твърде умерено или склонно до се поддаде на международния натиск. Тъй като талибаните макар и привидно опитват да прилагат някои умерени реформи, има голяма вероятност ИД да капитализира потенциалното недоволство в редиците им.  

Подготвени ли са талибаните за битка с “Ислямска държава”? 

Подкрепеното от САЩ правителство в Кабул получи стотици милиарди в подкрепа и помощ за установяване на сигурността, но поради редица причини то не успя да победи нито талибаните, нито ИД. Основната вина за това пада върху корупцията в цивилната администрация и огромните загуби в човешка сила и техника на армията – близо 70 000 войници загубиха живота си по време на сражения с талибаните през последните няколко години. Раздутата на хартия армия, всъщност беше осакатена от 2012-та насам и преди падането на столицата този август, военните възможности на афганистанското правителството бяха ограничени. Друг фактор е, че с изтеглянето си международните сили взеха със себе си и техниците и специалистите, нужни за поддръжката на апаратурата, в това число и хеликоптерите и част от самолетите на афганистанската армия. Голяма част от това оборудване попадна в ръцете на талибаните, но то е де факто неизползваемо.  

Сега, когато талибаните се изправят срещу “Ислямска държава”, те имат малко външна помощ, идваща от други радикални групи, които са съюзници на Ал Кайда и почти нямат възможност за събиране на широка разузнавателна информация, с която разполагаше правителството на Ашраф Гани.  

Това не пречи обаче да воюват с ИД. Талибаните познават терена и своя враг, и миналия месец обявиха премахването на голяма клетка в самия Кабул. Талибаните също така разполагат с подкрепа от две групи, които имат дълъг опит с тактиката на ИД. Мрежата Хакани и Ал Кайда предоставят значителна помощ, включително с бойци, при операции срещу “Ислямска държава”. Според вътрешни доклади, Хакани са получили важни места в правителството на талибаните, включително подсигуряването на отбраната и сигурността на Кабул. Хакани, имащи близки връзки с пакистанското разузнаване, разполагат с логистика, експертиза и огромна структура от симпатизанти, шпиони и финансисти.  

Сблъсъкът между талибаните и “Ислямска държава” е възможност за регионалните сили.  

Войната между талибаните и ИД вече се използва от регионални държави, които искат да подсигурят границите си и да разширят влиянието си. Една от тези страни, е Русия. Москва се притеснява сериозно от възможността талибаните да разширят мрежата си в Централна Азия, което би повлияло на сигурността на местните руски съюзници и би компрометирало отбраната на границите на Руската федерация.  

Една от опасностите е групировки, които са в съюз с талибаните, да опитат да инфилтрират страните от Централна Азия, водейки своите войни с регионалните лидери. Такъв пример е радикална организация от Таджикистан, която вече заплаши, че подготвя нападение във вътрешността на страната откъм Афганистан. През октомври таджикските власти предупредиха, че имат сигурни данни за подготовката на подобна атака. Според анализатори, Кремъл възнамерява да използва новите си отношения с талибаните, за да притисне движението да се откаже от връзки с групи, представящи опасност за руските съюзници в замяна на дипломатическа подкрепа и дори споделяне на частична разузнавателна информация, която би помогнала срещу “Ислямска държава”. До началото на ноември няма данни, че талибаните са се съгласили, но шансовете са големи, особено ако ИД ескалират операциите си.  

Друга държава, имаща влияние след падането на Кабул, е Китай. Пекин смята, че трябва да поддържа връзки с талибаните, които да притисне да прекратят отношения с радикалните групи, имащи за цел воденето на война с Китай. Особено притеснение представляват уйгурските бойци от Туркестанската ислямска партия – крайно движение, обявило се срещу геноцидните действия на Китай срещу мюсюлманското население в западните си райони. Има информация, че талибаните вече са накарали част от тези бойци на се преместят далеч от китайската граница, вероятно срещу обещание за подкрепа от Китай.  

Пакистан остава държавата с най-директни връзки в сегашното правителство в Кабул. Исламабад култивира сериозно влияние върху талибаните през годините, помагайки им да водят войната си срещу правителството в Кабул. Пакистанските лидери правят това от чисто практични съображения – те виждат възможност да контролират събитията в проблемния си съсед, като държат далеч радикалните бойци от територията си. Пакистан преживява тежка вълна от терористични атаки през 2000-те, при които загинат над 20 000 души и от тогава прави всичко възможно да намали риска от нападения върху свои граждани. Очевидните връзки с талибаните предизвикват критики от стария противник на Пакистан, Индия, а също и от пакистанските талибани, които се считат за далеч по-смъртоносни от афганистанския клон на организацията. “Ислямска държава” обаче е отделен проблем за Пакистан, който не могат да контролират за момента. Групировката извърши няколко атаки на пакистанска територия през последните две години, като част от тях бяха насочени срещу служители и интереси на Китай, основен инвеститор в Исламабад. Ето защо подкрепата за талибаните срещу ИД, включително с предоставяне на разузнавателни данни, е много възможен сценарий.  

Сблъсъците между талибаните и ИД имат тежки последици не само за сигурността в региона, но и върху цивилното население. Хуманитарната криза, предизвикана след идването на власт на талибаните, може да се превърне в катастрофа още през тази зима и пролетта на 2022 година. Допълнителните цивилни жертви при терористични атаки и неспособността на талибаните да възпират кланетата, предизвиква негодувание сред населението. Нещо повече – част от специалните сили, които заработиха с талибаните след август, сега отиват към ИД, виждайки възможност в много по-стабилните структури на джихадистката група.  

Всички тези събития биват използвани и за политически цели. По време на регионална срещу между Таджикистан, Русия, Иран, Китай и Пакистан в Техеран миналия месец, иранските представители директно обвиниха САЩ, че подпомагат ИД в Афганистан и дори нарекоха “Ислямска държава” “прокси на американците”. В това се вижда опит за капитализиране на влияние в Кабул и върху талибаните като цяло, тъй като иранците имат дългогодишни контакти със силите на движението в западната част на Афганистан. Иран вижда опасност в пренасяне на атаките на ИД от Афганистан през границата на своя територия – нещо, което не може да си позволи в момент, когато води скъпоструваща кампания в Сирия.  

Статия е публикувана първоначално в OFFNews.