Петрол, инфраструктура и влияние: Китай настъпва в Близкия изток

Когато през 2017 отразявах ситуацията в Саудитска Арабия и провеждането на свещеното поклонение хадж, една от основните теми в страната бяха връзките с Китай. Това беше особено видимо по време на серия от срещи, които кралят и престолонаследникът Мохамад бин Салман проведоха в кралската резиденция в Мека. В залата, където бяхме журналисти от няколко държави, никой нямаше право да използва телефон или камера поради две причини –  от една страна заради сигурността, а от друга, за да не се заснемат неофициалните срещи с руската и китайската делегации.  

Само дни по-рано, Рияд договори важна сделка с Пекин на стойност над двадесет милиарда долара и това беше само началото – Саудитска Арабия задълбочи сътрудничеството с Китай в областта на сигурността и отбраната, използвайки над петнадесет хиляди камери в района на Мека и Джеда, доставени от китайски компании. През следващите няколко години това сътрудничество се преобрази във все по-видимо икономическо настъпление на Китай в района на целия Близък изток.  

Пътят на Китай към Северна Африка минава през Египет 

Далеч на север, в Египет, стъпването на Китай в региона е особено видимо. Най-високата кула в Африка, над 380 метра, ще е част от новата административна столица на Египет – водещ проект на президента Абдел Фатах Ел-Сиси, разположен на около 45 километра източно от Кайро. Хиляди работници и стотици компании извършват работата по изграждането на града, който се очаква да има население от повече от пет милиона души. Около двадесет офисни и жилищни кули ще помещават двадесет и деветте министерства и още стотици офиси на търговски компании и представителства. Цената на проекта се оценява на около три милиарда долара, повечето от които – над 85% – идват от китайското правителство.  

През последните години Египет се превърна в гореща точка за чуждестранни инвеститори. Русия строи ядрена централа в Средиземно море, а компанията Siemens спечели договори за изграждане на електрифицирана железопътна система за двадесет и три милиарда долара; Кайро е също така бързо развиващ се център за китайски инвестиции. 

Новата египетска административна столица не е единственият проект, в който участва Китай. Пекин инвестира около седем милиарда долара в индустриални проекти за разширяване на Суецкия канал. Китай също така построи фабриката за фибростъкло, дала на Египет титлата „най-големият производител на фибростъкло в света“. Китайската компания Hutchison, която искаше да поеме управлението на пристанище Хайфа, но се оттегли след натиска на САЩ върху Израел, управлява пристанището на Александрия и планира да построи огромен контейнерен терминал в близост. 

Крайната сметка показва, че от 2016 г. насам Китай е докарал между шестнадесет и двадесет милиарда долара в Египет под формата на инвестиции, заеми и друга помощ като част от своята инициатива „Един пояс, един път“, стартирала през 2013 г. с цел да свърже Китай с Азия, Близкия изток и Европа. 

В същото време, Китай инвестира милиарди в Етиопия и й помага да построи на река Нил т.нар. Голям етиопски язовир, “Ренесанс” – проект, който се превърна в ябълка на раздора между Кайро и Адис Абеба, и който Египет определя като “екзистенциална заплаха”. Тъй като Египет трябва да създава над един милион работни места годишно и не може да го направи без външна помощ, има нужда от китайските инвестиции; Ел Сиси не може да поиска от Китай да притисне Етиопия да спре запълването на язовира.  

Китай и Саудитска Арабия задълбочиха отношенията си 

Египет не е единствената страна в Близкия изток, която се възползва от икономическата експанзия на Китай. Саудитска Арабия е дългогодишен икономически съюзник като миналата година бяха отбелязани тридесет години дипломатически отношения между двете страни, а през 2019 г. те подписаха редица споразумения за икономическо сътрудничество. 

Китай е най-важният търговски партньор на Саудитска Арабия: годишната търговия между тях възлиза на близо 80 милиарда долара. Китай наскоро подписа споразумение за изграждане на проект за възобновяема енергия като част от визията на саудитския престолонаследник принц Мохамад бин Салман за постигане на нулеви въглеродни емисии до 2060 г., а саудитците наскоро подадоха искане за лиценз за директна търговия на фондовата борса в Шанхай. 

В същото време Китай, който не присъства на климатичната конференция в Глазгоу СОР26, смята да увеличи използването на петрола, за да намали използването на въглищата – основната причина за замърсяването в Китай – с цел производство на електроенергия. Като основен износител на петрол, Саудитска Арабия е един от печелившите от този ход на Китай през следващите десетилетия. 

Засилените икономически връзки между Китай и Саудитска Арабия не спират Китай да инвестира и в Иран, дългогодишният враг на Рияд. 25-годишно споразумение за сътрудничество с Техеран на стойност 400 милиарда долара, което беше подписано миналата година, гарантира на Китай преференциално място. Техеран не крие, че разглежда Китай и Русия като необходима алтернатива на връзките със Запада, дори ако бъде подписано ново ядрено споразумение. 

Китай инвестира в Ирак, страните от Персийския залив и Израел 

Разширяването на икономическото влияние на Китай в региона на Близкия изток не изисква политическа цена. Китай не участва в регионални военни действия като израелско-палестинския конфликт, гражданската война в Сирия и борбите за власт в Ирак. Зависимостта на много страни от връзките с Китай обаче създава дипломатическа зависимост от Пекин и поставя тези страни пред дилема: от една страна, Съединените щати изискват те да намалят отношенията си с Китай, а от друга, държавите в региона се нуждаят от Китай, за да подобрят икономическия си статус. 

Тази ситуация е в полза на Китай в контекста на политиката на президента на САЩ Джо Байдън, който определя Китай като основен приоритет. Така например алиансът, който Байдън се опитва да сформира срещу Китай – състоящ се от Израел, Индия, Обединените арабски емирства и Съединените щати – вече разкрива трудностите, пред които е изправен. Израел се съобразява с исканията на Вашингтон в областта на технологичното и военно сътрудничество с Китай, но не гледа на Китай като на конкурентна или вражеска държава. Дори напротив: Израел се стреми да разшири търговията с Пекин. По време на посещението си в Китай през 2017 г., тогавашният премиер Бенямин Нетаняху заяви, че Израел “е перфектен партньор”, въпреки че тогава Китай създаваше сътрудничество със страни, част от които израелците считат за конкурентни като Египет, Иран, Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар и Турция. 

Направи впечатление също, че Израел се въздържа от подписване на съвместната декларация от западните държави по-рано тази година, призоваваща Китай да се придържа към международното право; декларацията също така изразява загриженост относно ситуацията с правата на човека в страната и особено репресиите върху мюсюлманските малцинства в Западен Китай. Подобно на Израел, ОАЕ също не разглежда Китай като съперник. Абу Даби и Рияд от известно време преизчисляват курса си в лицето на политиката на САЩ в Близкия изток и се опитват да запазят всички възможности отворени. 

Китай обърква сметките на САЩ в Южна Азия и Близкия изток 

Индия представлява предизвикателство за Пекин. Въпреки че смята Китай за конкурент и съперник, който заплашва собствените стремежи на Ню Делхи да бъде световна сила, това съперничество изисква от Индия – традиционен американски съюзник – да привлече Иран, който е съюзник на Китай. Пример за това противоречие може да се види в пристанището Чабахар в Южен Иран, където Индия инвестира стотици милиони долари, за да може то да служи за транспорт на стоки до Централна Азия и Близкия изток, и като маршрут, заобикалящ Пакистан: старият враг на Индия, който се сближи с Китай и дори подкрепи китайските претенции в пограничния спор с Ню Делхи. 

На около седемдесет километра източно от това пристанище Китай инвестира в изграждането на голямо пристанище в Гуадар, Пакистан, като част от своята инициатива „Един пояс, един път“. То е предназначено да се използва за транспортиране на стоки до и от Близкия изток. Конкуренцията между тези пристанища вече доведе до укрепване на връзките между Индия и Иран, в пълно противоречие с намеренията на Съединените щати и Израел в региона. Друга страна, която се възползва от възможността, е Саудитска Арабия, която инвестира в пакистанско-китайското пристанище и в същото време обеща на Индия, че ще инвестира в изграждането на рафинерии и инфраструктура. 

Интересно как Байдън ще лавира между противоречивите интереси на страните от Близкия изток и Азия, и стремежа си да затегне примката около Китай – особено в светлината на все по-ясното желание на САЩ да напусне Близкия изток. 

Текстът е публикуван първоначално в Офнюз.