Може ли Турция да спре Швеция и Финландия по пътя към НАТО

Намерението на Финландия и Швеция да се присъединят към НАТО се възприема като удар по Русия. Президентът Владимир Путин дори намекна, че може да отмъсти с военни действия, въпреки че Кремъл бързо обясни, че Москва няма намерение да атакува двете страни, които повече от седемдесет години се въздържаха от присъединяване към най-мощната западна военна организация.

За президента на САЩ това е добра новина. Освен всичко, новината допълнително подкопава предположението на Путин, че инвазията в Украйна ще разкъса НАТО. Но през уикенда на 14 и 15 май, когато външните министри на страните от НАТО се срещнаха в Берлин, за да обсъдят войната и въпроса за членството на Стокхолм и Хелзинки, те трябваше да се справят с нов проблем, който стана водеща новина. 

Турският президент Реджеп Ердоган заяви на 13 май, че Турция няма да „гледа положително“ на включването на Швеция и Финландия в НАТО, тъй като двете северни държави подслоняват “терористи”. Ердоган обвинява страните, че са позволили на Кюрдската работническа партия (ПКК), която Анкара обяви за терористична организация, да провежда политическа дейност, да събира пари и да води антитурска медийна кампания на тяхна територия. 

Ердоган се превърна в основен играч в клуба

НАТО има политика на отворени врати. Алиансът кани редица страни да се присъединят, но в съответствие, разбира се, с правилата на клуба, като решението изисква единодушно гласуване от всички 30 членове. Това означава, че всяка страна има право на вето. Ако турският лидер държи на позицията си, Финландия и Швеция може да останат на извън НАТО за момента. Но възможен ли е такъв сценарий и защо Турция реагира остро в момента?

Позицията на турския президент е изненадваща за редица наблюдатели, като се има предвид, че през 2018 г. самият той заплаши да се оттегли от НАТО заради санкциите, наложени върху страната му от президента Доналд Тръмп, предизвикани от задържането на американския пастор Андрю Брънсън в Турция. По това време Ердоган публикува статия в американското издание The New York Times, в която предупреди, че Турция ще трябва да търси нови приятели, ако САЩ не променят политиката си спрямо Анкара.

През 2017 г. Турция не участва в съвместни маневри на НАТО, тъй като върху тренировъчните вражески цели бяха поставени изображения на Ердоган и основателя на турската република, Мустафа Кемал Ататюрк. Извинението от командващия на НАТО и незабавното премахване на снимките не помогна.

Заплахи или намеци за намерението на Турция да се откаже от НАТО също се появиха след закупуването от Анкара на зенитно-ракетни системи С-400 от Москва преди три години. Тогава Тръмп обвини администрацията на Обама, че е тласнала Турция до тази точка поради отказа й да й продаде подобни системи, произведени в САЩ.

Основният страх на Тръмп беше, че остър отговор на САЩ може да накара Турция да напусне НАТО и да създаде военен съюз с Русия. Това може би щеше да е силен и убедителен аргумент, ако не беше фактът, че в същата година, в която бяха наложени санкции върху Турция, самият Тръмп обмисляше да изкара страната си от НАТО заради огромните разходи за членство, платени от Съединените щати за сметка на други страни-членки. В крайна сметка президентът на САЩ беше принуден от НАТО и Конгреса в САЩ да отстъпи, да изхвърли Турция от програмата за разработка на самолети последно поколение F-35 и да наложи санкции върху турските военни доставки и производство.

Самолети срещу одобрение на членството на Швеция и Финландия

Сега е ред на Байдън да се справя с дългогодишни проблеми, натрупали се в Алианса с години. Връзките между Ердоган и Байдън далеч не са прекрасни. По време на предизборната си кампания Байдън заяви, че знае как да се справи с Ердоган, но след като той встъпи в длъжност, минаха дълги месеци, преди двамата да говорят директно.

Изглежда, че няма дипломатически или военен въпрос, по който да могат да се споразумеят, независимо дали се отнася до действията на Турция в Сирия и особено срещу кюрдите, ситуацията с медиите в страната, закупуването на ракети руско производство, турските газови сондажи в Източното Средиземно море или отказът на Анкара да се присъедини към санкциите, наложени на Русия заради войната в Украйна.

Силната американска прегръдка, която първоначално въведе Турция в НАТО през 1952 г., може да е поизстинала, но връзката с втората по големина армия в НАТО и важното стратегическо местоположение на Турция, все още са основни фактори, особено като се има предвид желанието да се покаже на Русия западното единство и да се осуетят всякакви усилия от Москва за създаване на разломи в организацията. Ердоган понякога погрешно надценява статута си, но този път държи силна разменна монета, въпреки че не е съвсем ясно как може да се развие всичко това. Швеция и Финландия не възнамеряват да изгонят кюрдските активисти или да закрият медии, свързани с ПКК. ПКК, впрочем, е обявена за терористична група и от САЩ. 

Ердоган иска правителството на САЩ да продаде на Турция 40 бойни самолета F-16 и може да използва сегашното напрежение. Покупка в замяна на това да позволи на двете северни страни да се присъединят към НАТО. Байдън вече поиска от Конгреса да одобри тази продажба и предвид атмосферата в Конгреса искането ще бъде уважено. Изглежда, че Ердоган сега е мотивиран от желанието да укрепи позицията си на човек, който може да посредничи между Съединените щати и Русия, и между Украйна и Русия, и по-специално да поддържа правилни отношения с Кремъл, независимо от изхода на войната в Украйна. Турският лидер има откъде да вземе пример. Израел, например, играе в момента и от двете страни и се представя като поканен от двата отбора. 

ПКК има противоречиви отношения с държави в ЕС

Ердоган обвинява, че Швеция дава подслон членове на ПКК, обвинени във водене на военни действия срещу турската държава. Това донякъде е така, но историята има нюанси. През 1980-те години ПКК е обозначена като терористична организация от шведското правителство на Улоф Палме. След като Палме загива при покушение през 1986 г., бойци на ПКК са смятани за потенциален извършител. Пез септември 2020 г. обаче шведското правителство обяви, че се смята, че убиецът е Стиг Енгстрьом, служител на компанията Skandia и един от първите свидетели по разследването на убийството.

ПКК има също така нелеки отношения с държави в ЕС като цяло. Въпреки че много симпатизанти на движението живеят в Германия, през 1994 г. Берлин забрани дейността на ПКК и няколко пъти се противопостява на призивите да промени позицията си. 

Съединените щати и Швеция си навлякоха гнева на Ердоган заради подкрепата за свързаната с ПКК милиция в Сирия. През годините след началото на гражданската война в Сирия, сирийският клон на ПКК успя да доминира кюрдските сили, като дори отстрани някои от останалите лидери на кюрдското население като известния активист и деец Мишал Таммо. По-късно ПКК се сражава срещу “Ислямска държава”, печелейки симпатиите на Белия дом и други западни столици, въпреки че има организацията има контакти и с Русия, и с режима на сирийския лидер Башар Асад. С помощта на САЩ, в Източна Сирия беше установена кюрдска администрация, водена от свързани с ПКК групи, което Анкара разглежда като опасност за границите си. Турция направи забележка на Съединените щати през февруари 2021 г., а Анкара извика посланика на Швеция в Турция по въпроса два месеца по-късно. 

Тъй като през 2023 се очакват избори, комантатори считат, че позицията на Ердоган срещу членство на Швеция и Финландия в НАТО, е начин да се привлече част от националистическия вот. Но проблемът има много повече страни, като например, че Анкара не вярва, че ще има гаранции за сигурност и че Стокхолм и Хелзинки няма да блокират отново износ на оръжия за Турция. 

Може ли Турция да наложи вето върху членството на Швеция и Финландия?

Приемането на Финландия и Швеция в Алианса изисква единодушната подкрепа на всички 30 държави-членки на НАТО, така че Турция може да възрази и да спре присъединяването. Въпреки това Стокхолм, Хелзинки и Анкара проведоха разговори през последните дни, за да решат проблемите. Ердоган отново отправи заплаха, че страната му ще наложи вето, но това може да стане ясно буквално в последния момент. 

Джен Псаки, прессекретарят на Белия дом, коментира на 13 май, че „няма съмнение“ относно подкрепата от повечето членове на НАТО, добавяйки, че администрацията на Байдън „работи за изясняване на позицията на Турция“.

Впрочем, Хърватия също изрази неясна позиция дали ще подкрепи членството на Швеция и Финландия, ако не бъдат защитени интересите й в Босна и Херцеговина. Дори Анкара да гласува с вето, процесът няма да спре. Швеция и Финландия рано или късно ще станат членове на Алианса и всички проблеми ще станат вътрешни за страните-членки. При присъединяването си, всяка страна приема, че се отказва от териториални претенции, но също така се задължава да не подпомага страни, личности и организации, които представляват опасност за сигурността на друга страна-членка. 

Рано или късно в Алианса ще трябва да се обърне внимание на теми, които са потенциален проблем за НАТО в бъдеше. Теми като Босна и Херцеговина, където Хърватия се чувства притисната, а интересите й нарушени от местното изборно право, а също и ПКК и Сирия, където пък Турция има ясни интереси и участва активно в гражданската война. 

Текстът е публикуван първоначално в DarikNews.