Близкият изток продължава да привлича внимание на фона на войните на Израел в Газа и Ливан. В същото време, непосредствено след изборите за президент в САЩ коментатори си задават въпроса какво влияние ще окаже на региона завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом. Докато тези оценки са все още ранни, все пак има основни точки, които могат да се отчетат като възможни тенденции.
Преди Тръмп официално да встъпи в длъжност в Белия дом на 20 януари 2025 г., ще има 11-седмичен преходен период, през който служебният президент Джо Байдън би могъл да вземе по-твърди решения по отношение на Израел.
Разочарован от позицията на министър-председателя Бенямин Нетаняху и под натиска на някои американци да прекрати безусловната подкрепа на Вашингтон за Израел – по-специално чрез спиране на доставките на оръжия, използвани в Газа и Ливан – лидерът на демократите може да реши да заеме по-твърда позиция. 30-дневният срок, наложен от администрацията на Байдън на Израел да подобри значително доставките на хуманитарна помощ за Газа, изтича на 13 ноември, като досега напредъкът е малък.
Според експертите Байдън може да се опита да предприеме стъпки, за да предпази политиката на САЩ от предстоящите големи промени на Тръмп, като например да положи основите на политически подход за прекратяване на израелско-палестинския конфликт и да постигне споразумение със страните от Персийския залив относно бъдещето на Газа – включително възстановяването, управлението и предизвикателствата в областта на сигурността.
Съществува мнението, че е малко вероятно Байдън да успее да промени радикално политиката между изборите и встъпването в длъжност на Тръмп. Байдън е привързан към Израел и неговата политика за самозащита, определя се като ционист, има твърди убеждения, липсва му енергия и разполага с ограничено време преди да се оттегли от поста. Нетаняху, който вероятно се наслаждава на победата на бившия си съюзник Тръмп, може също така да продължи да пренебрегва предупрежденията на служебната демократична администрация.
В този контекст изглежда невероятно, че Байдън ще успее да прекрати боевете в Газа и Ливан преди края на мандата си. Тръмп, от своя страна, твърди, че може да постигне прекратяване на огъня. По време на предизборната си кампания републиканецът често изразяваше загриженост относно продължителността на войната в Газа, която вреди не само на имиджа на Израел, но по този начин и на САЩ.
Тръмп многократно призоваваше израелските лидери да приключат войната „възможно най-бързо“, което накара някои наблюдатели да мислят, че позицията му спрямо Израел може да е по-твърда от преди. Близките отношения между Тръмп и Нетаняху през първия му мандат сега не изглеждат толкова силни и според анализатори новият американски президент няма непременно да подкрепи Нетаняху, както преди – трябва да се припомни напрежението между двамата, след като Нетаняху поздрави Байдън след победата му на изборите през 2020 г.
В същото време някои наблюдатели смятат, че Тръмп ще даде на израелския си съюзник свобода на действие на различни военни фронтове. Тръмп твърди, че ще използва влиянието си, за да сложи край на тези конфликти, но той най-вече каза на Нетаняху, че ще му позволи широка свобода на действие, за да “довърши работата“ в Газа. През август тази година Тръмп уточни, че ако бъде избран, Израел ще получи цялата необходима помощ за бързото прекратяване на войната в палестинския анклав. Първият мандат на Тръмп включваше преместване на посолството на САЩ в Йерусалим, подкрепа за анексирането на Голанските възвишения от Израел и въздържане от признаване на Западния бряг за окупирана територия. Вторият мандат на Тръмп би могъл да включва елиминиране на палестинския национален въпрос чрез абсорбиране на населението в съседни държави чрез конкретни сделки. Както и през 2017 г., крайнодясната израелска фракция може да остане силно влиятелна сред новите съветници в Овалния кабинет.
Вътрешният кръг на Тръмп все още включва Дейвид М. Фридман, бивш посланик на САЩ в Израел, който открито подкрепя анексирането на Западния бряг и насилственото изселване на палестинското население в пустинята Негев без право на завръщане. Остава и неговият зет Джаред Кушнер, който разглежда крайбрежната зона на Газа като актив за туристически недвижими имоти.
В този контекст трябва ли да очакваме по-твърда политика на САЩ спрямо Техеран? Новоизбраният президент намекна, че би насърчил Израел да нанесе удар по иранските ядрени съоръжения в отговор на изстрелването на 180 балистични ракети от Техеран на 1-ви октомври. В същото време страните от Персийския залив, ключови съюзници на Тръмп през първия му мандат, дадоха ясно да се разбере, че не подкрепят военна конфронтация с Техеран. Тръмп вероятно ще заеме твърда позиция, като същевременно ще е отворен за преговори с иранския режим по ядрените въпроси и разрешаването на регионалните конфликти. Джей Ди Ванс, изборът за вицепрезидент на Тръмп, отбеляза през октомври миналата година, че американският подход трябва да бъде „избягване на войната с Иран“, разглеждайки я като „огромно отклоняване на ресурси; изключително скъпо за страната ни“.
Администрацията на Тръмп вероятно ще възроди подхода, който започна преди четири години в региона, особено съюзите си с автократи за сметка на правата на човека. По време на предишния си мандат Тръмп инициира споразумение, с което се нормализираха отношенията между Израел и ОАЕ, Бахрейн, Мароко и Судан (Хартум все още не е ратифицирал споразумението, а предвид бушуващата в страната гражданска война, вероятно това няма да се случи скоро). Сега се очаква Тръмп да даде приоритет на тристранното споразумение между Вашингтон, Рияд и Тел Авив, целящо установяването на дипломатически отношения между Саудитска Арабия и Израел – перспектива, която изглеждаше близо до завършване преди атаката на Хамас върху Израел на 7 октомври 2023 г. Сега обаче Саудитска Арабия изисква създаването на палестинска държава в замяна.
Отношенията с други регионални държави, като Турция, вероятно ще продължат да се развиват както по време на първия мандат на Тръмп. Тръмп поддържа близки лични връзки с турския лидер Реджеп Тайип Ердоган, за разлика от обтегнатите отношения на Байдън с турския президент по въпросите на сътрудничеството между Анкара и Москва.
В Сирия победата на Тръмп може да е сигнал за една външна политика, също толкова непредсказуема, колкото и тази през първия му мандат. Макар че той проведе удари срещу режима на Асад, сега фокусът изглежда се измества към нормализиране след реинтеграцията на Сирия в арабското лоно и дипломатическия натиск на някои европейски държави да ангажират Дамаск по въпроса с бежанците.
Можете да следите коментарите ми във Фейсбук.