Сагата около Гренландия, която Тръмп провокира е изпълнена с всички нужни елементи на добрия къс разказ. Отвъд шегите, които темата провокира, тя се взема насериозно в средите на агенциите за сигурност и отбрана в Европа и далеч отвъд нея – всеки ход, който Тръмп прави или твърди, че ще направи, се следи изкъсо в глобален мащаб; както видяхме, той вече разпали дебати около Панама, Мексико и Канада, в допълнение към европейската реакция относно Гренландия. Макар да предизвиква усмивки, неговият изказ има голямо значение и мога да ви уверя, че не малко хора приемат насериозно подхода му.
1946-та година бележи последния път, когато Съединените щати се опитват да закупят Гренландия. Тогава Вашингтон предлага 100 милиона долара в злато и размяна на земя, която щеше да прехвърли собствеността върху Пойнт Бароу в Аляска на Дания. Ако Копенхаген беше дал съгласие, сега датчаните щяха да са основен бенефициент от най-богатото петролно откритие в американската история с откриването на находището в залива Прудо Бей през 1967 г.
Желанието на Тръмп да анексира Гренландия очевидно не е мотивирано от военностратегически съображения. Въпреки че Гренландия е много важна за американската система за сигурност, тъй като се намира на ключово място за радарите за ранно предупреждение, способни да проследяват изстрелването на балистични ракети от Руската федерация, американските радари вече са там – разположени в базите, които САЩ поддържа от 1941-ва година с идеята да възпре нацистите от използване на Гренландия като отправна точка за атака върху Северна Америка.
Може би Тръмп вижда Гренландия като база за добив на ресурси – островът е богат на неразработени находища. Вероятно към това се добавя и личен мотив тъй като през 2019-та г. Тръмп вече предложи да купи острова, но датският премиер тогава открито нарече идеята абсурдна, което обиди американския президент.
Датчаните не могат да продадат Гренландия на САЩ, тъй като тя до голяма степен е независима държава. В миналото, когато Дания е все още колониална държава и управлява днешните Норвегия, Исландия, Фарьорските острови и Гренландия като колонии, това е можело да се случи. Има дори прецедент, когато през 1917 г. датчаните продават три малки острова на американското правителство. Днес Кралство Дания е е де факто федерация, състояща се от Дания, Фарьорските острови и Гренландия. Гренландия и Фарьорските острови са практически независими от Копенхаген и могат сами да решават как да живеят, с изключение на няколко ключови въпроса, като например, че не могат да имат собствени въоръжени сили. Гренландия се стреми към пълна независимост, но това начинание е трудно за изпълнение, тъй като няма достатъчно хора, които да работят в държавния апарат – островът е огромен по територия, но на него живеят едва 57 000 души. Тъй като датчаните смятат Гренландия за отделна държава, предложението на Тръмп да продаде друга държава предизвиква приблизително същата реакция от тяхна страна, както ако Тръмп предложи на Дания да му продаде Германия или Норвегия.
Проблемът с идеята за закупуване на острова се усложнява от факта, че сред гренландците се засилват националистическите настроения – много от тях искат пълна независимост. Може би някои гренландци биха искали да влязат в близки отношения със САЩ по икономически причини, но със сигурност не биха искали пълно присъединяване към Щатите.
В полето на информационната война нещата се развиват постепенно. Вече има ясни наративи, които се засилват от проруски канали и изпълнители, които публикуват материали и на български език. Макар Руската федерация да гледа с притеснение амбициите на Тръмп, неговите изказвания и действия провокират реакции в НАТО и сред западните съюзници, което е добре дошло не само в контекста на руските интереси в Близкия изток, Субсахарска Африка и Украйна, но и относно достъпа до Арктика.
Можете да следите коментарите ми във Фейсбук.