На 25-ти юни в Армения се разиграха събития, които останаха по-встрани от новинарския поток.
Според съобщенията, идващи от Ереван и реакциите в Москва, арменските сили за сигурност предотвратиха завземането на властта от проруското движение „Свещена борба“, водено от архиепископа на Арменската апостолическа църква Баграт Галстанян. Според информацията на арменския премиер Никол Пашинян, „служителите на реда са осуетили мащабен и коварен план на престъпното олигархично духовенство за дестабилизиране на републиката“, чиято цел е била държавен преврат.
За самите арести, извършени вчера, можете да посетите Телеграм канала на журнала Де Ре Милитари – тук.
Проруски арменски медии съобщиха вчера, че домовете на множество арменски парламентаристи и други важни личности са претърсвани от служители на Националната служба за сигурност (НСС).
Пашинян се позова на доклад на Следствения комитет, в който се казва, че участниците в движението са подготвяли план за завземане на властта от ноември 2024 г. За тази цел те са решили да създадат 200 до 250 ударни групи от 25 души, предимно бивши военни и полицаи, а също така са закупили взривни устройства и други инструменти „за извършване на терористични атаки“, твърди Следственият комитет.
Според агенцията, заговорниците са планирали да парализират движението с помощта на автомобилни катастрофи, експлозии и палежи, да организират масови прекъсвания на електрозахранването и интернет, да стрелят по сгради и да предприемат “други действия”.
След като Никол Пашинян стана министър-председател на Армения през 2018 г., са докладвани два основни опита за преврат: сегашният и през февруари 2021 г, когато Армения преживя сериозна политическа криза, след като началникът на Генералния щаб Оник Гаспарян и още 40 висши военни поискаха оставката на Пашинян след поражението във войната за Нагорни Карабах през 2020 г. Не бяха извършени арести, но Гаспарян беше уволнен, а кризата беше разрешена чрез предсрочни парламентарни избори по-късно същата година.
През септември 2024 г. арменските власти съобщиха, че са разкрили опит за преврат, приписван на проруски сили, като тогава бяха извършени няколко ареста. Този случай обаче получи по-малко международно внимание и често се разглежда като част от по-широката руска намеса в Армения и конкретно срещу Пашинян.
Армения отдавна е стратегически кръстопът между Русия и западните държави, а опитите за преврат – особено тези с предполагаема руска подкрепа – отразяват ожесточена борба за влияние върху геополитическата ориентация на страната. Докато Армения се приближава към Европейския съюз и САЩ и се дистанцира от Русия (включително чрез спиране на участието в ОДКС и провеждане на съвместни учения със САЩ), Москва се стреми да запази влиянието си чрез явни и скрити средства, включително подкрепа за дестабилизиращи действия вътре в страната. Тези събития са симптом на по-широко съперничество за влияние в постсъветското пространство.
Неуспехът на Русия да бъде надежден гарант за сигурността на Армения – особено по време на конфликтите в Нагорни Карабах през 2020 и 2023 г. – разкрива отслабващата ѝ власт в Южен Кавказ. Това не е само локален проблем: то изпраща сигнал към други бивши съветски републики (като тези в Централна Азия), че руските гаранции за сигурност вече не са надеждни, което ги подтиква да търсят нови съюзи и механизми за сигурност.
Южен Кавказ отдавна е нестабилен регион, в който сериозно влияние имат Азербайджан, Турция, Русия и Иран. Продължаващата нестабилност в Армения – независимо дали поради опити за преврат или външен натиск – заплашва да дестабилизира още повече региона, да прекъсне търговски маршрути и потенциално да възобнови военни конфликти, особено с нерешените въпроси между Армения и Азербайджан. Например, конфликтът между Иран и Израел вече е засилил усещането за изолация и уязвимост в Армения, а всяко по-нататъшно разпадане на управлението може да има вълнообразен ефект в целия Кавказ и отвъд него. Покрай последната ескалация в Близкия изток имаше – и все още има – сериозни притеснения от разрастване на конфликта, тъй като Израел е близък съюзник на Азербайджан, а Иран опитва да влияе на Армения и да се представя като гарант за сигурност и териториална цялост. Така например, конфликтът в Нагорни Карабах стана причина за разрив в и без това студените израелско-арменски отношения, тъй като Тел Авив подкрепи Азербайджан напълно, включително с оръжие; израелското присъствие в Иран пък стана повод Техеран да наруши табуто да не говори публично срещу Азербайджан (заради огромното азерско малцинство в Иран).
За Запада ситуацията в Армения е лакмус за ефективността на политиките за подкрепа на демокрацията и стабилността в спорни региони. ЕС, САЩ и НАТО трябва да обмислят как да реагират както на демократичното отстъпление, така и на вакуума в сигурността, оставен от Русия, балансирайки подкрепата за реформите с необходимостта да предотвратят по-нататъшна дестабилизация. За Русия случаят с Армения показва границите на принудителната сила и рисковете от прекомерна намеса в район, считан от Москва за зона на пряко влияние.
Можете да следите коментарите ми във Фейсбук.