Няма смисъл да четете това

Текстът е публикуван първоначално в Provo. Жената, която продава вестници в квартала, е вероятно около 70- годишна. Всяка сутрин тя слага внимателно всеки един брой, подрежда ги, подравнява ги. Щандът й е винаги в ред – от кръстословици, до известни списания за мода. Не съм виждал тази жена да не се усмихва. „Не се четат вече вестници като преди, но не ги виня хората – няма много за четене.“ Така отговори веднъж, когато я попитах как върви Повече [...]

Разединението прави силата?

През последните 300 години, държавите по света се стремят в по-голяма или по-малка степен да постигнат високо ниво на централизация. Целта е максимално утилизиране на природните, човешките и политическите ресурси за постигане на "благото на държавата" (raison d'état). Самият принцип за благото предхожда човека, сочен за негов "баща" - кардинал Ришельо и датира поне от XVI век. Унифицирането на законите, данъчната система, икономиката и търговията, Повече [...]

Ненавиждам израза: “Аз не мога да променя нищо.”

Интервю за вестник ДУМА с Деси Велева; 20 юли 2013, брой 166 - Руслане, ти си със смесен произход - баща ти е сириец, а майка ти - българка? Това карало ли те е да се чувстващ раздвоен? - Аз самият постоянно живея в едно непрестанно питане. Трябва ли да потискам едната идентичност или не? Трябва да обичам България повече от Сирия или не? Какъв се чувствам в крайна сметка? На тези въпроси хора като мен не намират въпросите цял живот. Питането става начин Повече [...]

Новото лице на българската политика

Ето това, дами и господа е новото лице на българската политика. Това е бъдещето на парламента, на областните структури на властта и на държавата ни като цяло. Циганската баронизация на българската политика не датира от вчера, но днес вече всичко е официално. Бат Сали е в играта и няма да спира да краде заради никого и нищо. Интересното, обаче, е че този човек, на тази конкретна снимка, ни показва идеална картина на политиката  у нас - нагла, Повече [...]

Демократичният монархизъм – nihil novi

В средата на XV век в херцогство Бургундия, днес част от китната френска провинция, започва оформянето на това, което всички ние познаваме от приказките, филмите, романите и историческите книги, а именно - кралския двор. Това е институцията, която доминира европейската политика през следващите три столетия, а в последствие, преливайки в сходни институции, продължава да доминира политическия живот на нашия континент и до днес. В този смисъл, Повече [...]

Кръстопът на края на света

(...) В България остана място само за два вида мечтатели - тези, които вече са достатъчно богати, за да могат да си позволят да мечтаят и тези, които са толкова бедни, че не им остава нищо друго освен да мечтаят...*Днес, повече от всякога, се чувствам като гражданин на една държава, която изживява последните си години. Когато през 2008-2009-та година хората излизаха всяка седмица на протести, вестниците бълваха критични статии, а правителството Повече [...]