Сирия, една година по-късно: юрганите с бълхи и честността на политиците

Print Friendly

“Оттук насете бъдеще

е идното ти минало!”

Махмуд Даруиш, “В присъствие на отсъствието”

Съвсем наскоро имах един нервен и бих могъл да кажа, натоварен и ожесточен разговор с човек, който до този момент не знаех на коя страна е в политическата криза в Сирия. В един момент, когато и двамата бяхме явно на прага на силите и търпението си, той ми заяви следното: “Да не горим юргана заради няколко бълхи!”

Онемях. Всъщност, нямах представа какво да отговоря, защото в този момент исках човекът да си тръгне веднага. Този израз, разбрах дни след това, се споделя от редица привърженици на властта в Дамаск, без да си дават сметка колко опасен е той.

Разочаровах се още повече от цялата ситуация, в която се намира Сирия днес. От едната страна е разединената опозиция с отделни членове, които имат съмнителни цели, а от другата страна е властта с безкрупулните си задколисни игри и привържениците й, за които няма никакви проблеми да се нападне един сирийски град, ако това ще означава спокойствие за личните финанси и позиции. Танковете тръгнаха, но не към Галилея, а към Хомс, Идлиб, Хама и Дараа. Пропагандата се размина с реалността.

Когато говорим с някой за Сирия, днес трябва да се обмисля дълго. Защото не знаеш кой седи срещу теб, на коя страна е и дали усмивката не е замазана озъбена заплаха. Лицемерието е един от най-големите проблеми в страната. Хората нямат вяра един на друг, каквото и да се чува по новините. Важните неща се случват на улицата, в разговори с обикновените сирийци. А те са разделени. Подобно на положението в Ливан, обществото днес се гради на това дали човек подкрепя Сирия на Асад или не. Горчива истина, но истина.

Какво ли не чува и чете зрителят за положението в Сирия. Всякакви новини, всякакви гледки. Някои са манипулирани, а други толкова реални, че ти се иска да са манипулирани. Отвсякъде биваш засипван от напътствия за грешно и правилно, за редно и нередно, за правилно и грешна позиция и кой е по-голям патриот или предател. В един момент истината се размазва до неузнаваемост.

Наистина разочароващо е как едно управление, отричащо съществуването на групировки като Ал Кайда, днес разчита именно на съществуването им, за да оправдава навлизането в жилищните квартали на Хомс и Идлиб. Когато им изнася, отричат радикализма, когато не – терористите са навсякъде. Въпреки факта, че се седи средно по 2 часа на границата и дори пиле не може да прехвърчи, без да бъде забелязано. Въпреки факта, че който и турист посетил Сирия да попитате, той ще ви каже, че страната се отличава с мирното си население и гостоприемството. Разочароващо е, че привържениците на статуквото смятат, че реформи трябва да има, че свободата на личността и словото са наложителни, а в същото време си затварят очите за репресиите. Защото за мнозинството привърженици на властта, сирийците са няколко вида – каквото и да говорят. Едните са богати и честни, а другите бедни и религиозни.

Няма да забравя как наши приятели в Алепо, богати и с влияние в града, ни казаха, че полуоблечените деца в крайните квартали, които виждахме през стъклата на колата, са “цигани и проститутки” и да ги оставим, защото не са важни. Това бяха сирийчета от бедни семейства, които са невидими за редица богаташи в Сирия.

Казват, че империалистите ще нападнат Сирия. Това е главната теза, наред с присъствието на терористи, която се пуска постоянно по националните медии. Едно и също: нападение, нападение, нападение, нападение… Плочата се върти ден и нощ, всеки час. Но това нападение така и не идва. Международната общност не иска да действа по сирийския въпрос, нито пък САЩ в частност. Не и с военна намеса. Интересно е, че Израел си мълчи и се въздържа при гласуванията срещу режима. Наскоро изтекоха мейли на сирийския президент, в които той нарича реформите, подети от него “смешни”. Как да приеме това някой нормален човек? А Русия седи встрани, подшушвайки на сирийския президент, че са с него, докато Чечня тъне в мизерия, потъпкана от московските танкове. Протестите в Сирия са една от причините да се усъмня още повече на коя страна са руснаците – да не говорим за американците. Всички имат своите интереси в Близкия изток и са еднакво допълващи се империалисти. А арабската Съпротива отслабва заради поставени режими, сключващи договори с всеки, който им предложи достатъчно пари. Радикализацията става алтернатива – различни екстремисти виждат възможност да намерят мястото си в Сирия и никой не бива да се учудва, ако скоро страната се превърна в Афганистан – репресиите предизвикват именно това.

Всички революции се водят от бедните срещу богатите. Факт, който се потвърждава с всеки ден. Уви, една година от започването на протестите в Сирия, опозицията е слаба, международната подкрепа вяла, а властта е готова да вкара дори чужди войски, само да запази позициите си. И ние всички им се вързахме на играта, слушайки години наред пропагандата, която уби Съпротивата, а Палестина е по-самотна откогато и да е. Отстрани, останалите играчи само чакат, за да си вземат парче от картата и жалко е как арабските правителства ги подканиха да късат.

Author: Ruslan Trad

Руслан Трад е създател на блога Intidar. Публикува анализи и коментари, свързани с Близкия изток и Северна Африка. Автор е в Global Voices Online и съосновател на Global Voices България. Негови статии са намерили място във в-к "Капитал", в-к "Пари", Foreign Policy България, Goethe Institut. Негови лекции са провеждани в Червената къща, Софийски университет и Дипломатически институт. Свържете се с него на ruslantrad[at]gmail[dot]com.

3 thoughts on “Сирия, една година по-късно: юрганите с бълхи и честността на политиците”

  1. Много хубава статия, както винаги. За съжаление, тъжна, но много вярна!

    1. Знам ли – ако питате някой друг, това е манипулативна публикация, която крие истината…

  2. Поздравления! До скоро в блога се виждаше една изгладена, шлайфана и добре поднесена про-правителствена (про-Асад) позиция, която отскоро е заменена с про-реформистка. Браво, само така! Нещата трябва да се наричат с истинските им имена.

Comments are closed.