Има една тревожна тенденция в днешната държавна власт. Не само тук, не само в Азия или Африка – по целия свят. Като че ли властимащите изпитват недостиг на чест и достойнство, а все по – явен е дефицитът на честност в горните слоеве на обществото, за който сме чели в книгите и сме гледали в историческите филми.
През последните дни в България се разразиха протести, които изненадаха мнозина – не само от обществото, което бе забравило, че улиците са негови, а и властта, чиято устременост към еднопартийна система сякаш намира своето досадно камъче в обувката в лицето на младежите, които решиха да отидат на Орлов мост в столицата и да изкажат мнението си. Никой не очакваше, трябва да признаем, че ще има наистина нещо на другия ден, когато на 13 юни всички скандираха “Утре пак!”. Но стана и то в двоен размер. Ако на първия ден бяха дошли 2 000 души, то на следващия бяха 5 000, а на третия – невероятните 10 000 души! Атмосферата, за мое щастие бях там от самото начало, беше невероятна. Всичко се направляваше от момента. Когато видяха, че полицията е блокирала пътя до Орлов мост, хората като един организъм решиха да използват малките улички, за да достигнат Орлов мост – мястото, станало символ на тези протести.
Последва реакцията на хора от властта. От един безобразен депутат Емил Димитров, през вътрешния министър Цветанов, който реши, че протестиращите са обслужвали интересите на организираната престъпност, до Бойко Борисов, чиито действия показваха отчаяност да бъде прекратена блокадата на Орлов мост, защото тя вече застрашаваше имиджа му.
Всъщност, винаги става дума за имидж и его. Видяхме това в Испания, когато движението 15M започна да се разраства, в Египет, когато беше окупиран площад “Тахрир”, в Сирия, когато младежите получиха куршуми, вместо извинение. Имиджът на управляващите днес в световен мащаб е всичко за тях. Целта е дори, когато има протести, те да не го накърняват. Борисов се държи именно по същия начин – стане ли дума, че е сгафил пред обществото – той се превръща в хищник.
Младежите са обвинявани, че са престъпници, наркомани, платени клакьори, пубертети, разпасани тинейджъри и куп още обидни думи, изсипвани от устните на политическата система и претворявани в медиен цирк на манипулацията. В Египет Мубарак направи грешката да се обърне срещу народа си, в Либия Кадафи не зачиташе правата на своите собствени граждани, наричайки ги “плъхове”, “наркомани” и “пияници”, в Гърция протестиращите бяха гонени и арестувани, сякаш сме в 1970-те години на управление на хунтата, в Сирия управляващите живеят в свой собствен свят, разписвайки заповеди за екзекуции и, отговаряйки с типично авторитарно “Не!” на всяка възможност да предадат властта докато още има възможност за мир, в Испания полицията преби 15-годишни ученици в Барселона, защото защитават възможността си да се образоват. А в България? Нима е останал някой, който не видя представлението, достойно за най-добрите ни сцени? Властта отрича полицията да е използвала сила – но снимките говорят друго. Най-големите медии не обърнаха никакво внимание. Появиха се разкази на арестувани от цивилни полицаи, задържани за 24 часа, защото са били в района на протестите – и това остана извън полезрението на пресата. Само онлайн изданията сякаш решиха, че това ще е тяхната възможност и пращаха репортери да отразяват по часове наред. Когато заплахите и увъртането не подействаха, от управляващите организираха протест в подкрепа на техните искания, представяйки го за “спонтанен”. Стигна се до абсурда (явно тук властта не е помислила, че може да се обади Съвестта), че един кмет публично заяви, че на тези “спонтанно протестирали хора” им се платило, за да са навън.
Управляващите поголовно и по цял свят са в криза. Хората просто не са съгласни със статуквото и анахроничните системи, които им се предлагат. Протестите срещу промените в Закона за горите са интересно явление. Те бързо започнаха да се оформят като израз на недоволство срещу законотворчеството в сянка. За никого не е тайна, че от 20 години насам текстовете на редица закони обслужват частни интереси. Горите бяха повод – един достоен и важен повод – но прелюдия към други сериозни дискусии. И това не се харесва. Да припомним, че нашият премиер, подобно на управляващите елити в арабския свят, не обича бунтуващ се народ. Той сам го каза, помните ли?
Защото за управляващите днес – от Атлантика до Тихия океан, от Испания до България, от ЮАР до Русия – протестиращите младежи са просто….наркомани. А това само по себе си е повод за още по-големи протести.