Арабските младежи не крещят от лудост, а от разочарование, господине!

Понякога ми се е искало да прочета всички книги на рафта пред мен, за да вкарам информацията им в главата си. Знам, че това е невъзможно, нямам специални сили, за да успея, затова със сигурност знам, че за да има човек информация, човек трябва да я поиска и потърси. Именно поради това винаги съм бил против някой да се представя за всезнаещ и всемогъщ-защото това просто не може да съществува. Означава, че някъде има нещо гнило.

За съжаление много държави и общества днес са управлявани от хора, които смятат, че имат компетенцията по много и разнообразни въпроси. Пиша тези редове с явния гняв към човек, който смятах, че разбира арабския свят и арабската революция, която става в момента. Ще кажа името му, защото за мен той загуби приятелите си, загуби позициите си и почва под краката си. Възмутен съм от това, което каза г-н Киряк Цонев по НОВА в “Темата на НОВА” от 26 март.

 

Това момиче вярва в промяната. И тя ли е от онези "нереализирани нещастници"?

Предаването бе посветено на тълпите и тяхното влияние – защо се случват, защо ги има и какво е да си част от тълпата. Думите на уважаваният от мен доскоро г-н Цонев ме изпълниха с недоумение и за пореден път ми показаха, че популизмът се използва многократно, за да се върне общественото внимание към личността, да се привлекат погледите. Преди няколо дни, когато на прес конференцията на групата “1 ноември” бе казано, че България не трябва да приема бежанци от Либия и Северна Африка, защото в голямата си част са били “нереализирани нещастници” и били опасни за България и обществото й. Тогава веднага имаше реакции, че думите били изопачени от медиите, че не било точно така казано и т.н. оправдания. Оказа се, че е било именно така, а предаването по НОВА показа, че явно именно такова мнение се изказва и поддържа от членовете на този клуб на академици.

 

И те ли са от онези "нереализирани нещастници"?

На 26 март, г-н Цонев повтори тези изявления при опит да се сравнят промените в България преди години и тези, които се случват сега в арабските страни. И нека кажа искрено – неговите думи ме накараха да се чувствам предаден, защото бяха изказани именно от този човек, който години наред е живял с арабската общност.

Арабските младежи бяха описани, като невежи и фундаменталисти, съобразяващи се с фетвата на местния имам. Затова тези бунтове били опасни, защото за разлика от българските протести, участниците в демонстрациите в арабските страни били на по-ниско културно равнище. Те чупели, крещели (поради този факт), викали и били неконтролируеми.

Г-н Цонев, няма нужда аз, който може да ви е внук, да ви казва, че думите ви нямат нищо общо с действителността и звучат по-скоро като популизъм, отколкото като лични наблюдения, които вие бихте имали при всичките години, прекарани в арабски страни. Срамно е, простете ми.

 

Те са блогъри, активисти, пребивани в затворите. И те ли са от онези "нереализирани нещастници"?

Арабските младежи, събрали се на площад “Тахрир” не крещят, защото са обзети от религиозен плам, а защото чакат момента, в който нетърпението им ще има отражение, очакват момента, в който гласът им ще бъде чут. Те не излизат по улиците, за да сринат държавата, а за да свалят диктатора, който години наред ги държи в неведение. Те не ходят в джамията, за да обявят свещена война на кръстоносците, а защото все някъде трябва да се помолят за живота си, преди да излязат отново на площадите. В една голяма част са студенти, висшисти, които нямат работа и търсят каквото и да е, за да се издържат. Срамно е, че един социален психолог, който аз не бях чувал досега (съжалявам за това!), в предаването изказа по-смислени думи от вас, който е бил сред арабското общество толкова много време.

Съжалявам, че трябваше да напиша тези думи. Съжалявам, че трябваше да заемам позиция, но не мога да слушам подобни изказвания, които хвърлят сянка върху борбата на тези младежи. До последно мнозина не повярваха в силата на младежта, на онези над 70% от населението, които платиха с кръвта си за свалянето на режимите в страните им. Над 8 000 души загинаха от началото на бунтовете пред декември 2010 г. Загубих приятели, които познавах единствено от писмата между нас и никога няма да имам възможността да се запозная с тях на живо. Те не бяха фундаменталисти, а образовани млади хора, които бяха застреляни насред улицата. Заради тях, само заради тях дори, няма право който и да е да унищожава името им и паметта им с подобни изказвания.

Срамно е.

Comments are closed.