2011 е годината на голямото раздвижване в арабското онлайн пространство

Print Friendly

Преди протестната вълна в арабския свят, използването на Twitter и Facebook беше по-скоро екзотика. Спомням си, че когато пътувах при роднини и приятели, много от тях не бяха използвали никога Facebook или социална мрежа, а Интернет се свързваше най-вече с MSN – месинджърът Windows Live Messenger и Yahoo! Messenger. В www-клубовете най-често се чатеше или четяха новини, а писането във форуми беше страст. Говорим за съвсем неотдавна – само до преди година или две.

Но протестите промениха много неща, включително навиците при използване на световната мрежа. Първо се започна с масовото регистриране във Facebook, който стоеше все още блокиран в редица страни и това го правеше още по-привлекателен. Спомням си, че се използваха всякакви инструменти за пробиване на стената от цензура, като йорданската изработка Alkaser. На личния си лаптоп трябваше да активирам няколко програми една след друга, за да мога да прочета пощата си или да кача снимки в профила си във Facebook.

Сложен и дълъг е процесът на достъп до Интернет в арабския свят, както и наситен със събития. Но главно промените се засилиха след стартирането на масова активистка акция около убийството на Халед Саид в Египет. Смъртта на това обикновено момче, случила се насред Интернет клуб, взриви младежите в страната. В последствие Facebook бе мястото, където младежи изливаха гнева си от случилото се и активистът Уаел Гоним създаде страницата “Мъченикът” (El Shaheed), посветена на Халед Саид. Бързо членовете й нараснаха до над 1 милион!  Това свободно място във Facebook послужи за направление по време и преди протестите. Самият Гоним беше арестуван от египетските власти и Google отправиха апел към всеки, за да се помогне с откриване на местоположението му. Компанията, към която работи Гоним, направи всичко възможно кампанията им да достигне до възможно всеки активисти на територията на Египет. Две седмици след това Уаел Гоним беше освободен, но протестите бяха вече в разгара си и той до днес се обвинява, че заради него са загинали хора. Донякъде е така, донякъде не – смъртта на протестиращи щеше да се случи, независимо от ареста на Гоним.

Ролята на Twitter е може би още по-голяма. Поне за мен. Аз самият предпочитам използването на Twitter за достигане до повече канали на информация – можеш да намериш буквално всичко, което ти трябва в компактен и бърз начин: видео, линкове, снимки. Освен това е и подсигурен, а много активисти използваха и удобната му мобилна версия, за да публикуват информация.

Използването на Twitter по време на протестите в Египет беше огромно и наситено със съобщения (според данните над 160 000, пуснати от над 50 000 души!). Хиляди tweets за минути! Стигна се дотам, че се издаде книга Tweets from Tahrir, която събираше на едно място най-четените и разпространявани съобщения в Twitter за 18-те дни на протести на площад “Тахрир” в Кайро.

За силата на онлайн активизма много говори случилото се в Тунис. След падането на Бен Али, арестуваният по време на протестите Слим Амаму стана министър на младежта и спорта в новото правителство. Шест месеца по-късно обаче, той напусна поста си в знак на протест срещу продължаваща цензура спрямо определени сайтове в Тунис.

Използването на социалните мрежи от активисти, блогъри и обикновени потребители в арабските страни, се отрази положително върху онлайн активността в тази част на света. Така например, използването на арабски език в Интернет се е увеличило с 2 000% спрямо 2010 година! Въпреки това, степента на присъствие в Мрежата е все още ниско в сравнение с други части на света. Според френската агенция Semiocast от пуснати около 180 милиона съобщения в Twitter 2,2 милиона от тях са били на арабски език (октомври 2011).

Ако става дума за Facebook, потребителите в арабския свят все по-често използват арабски език, на мястото на английски, който беше доскоро най-използваният език в Интернет в района. Средно годишно, според агенцията Spot On Purblic Relations, увеличението на използване на арабски във Facebook е 175%, като най-голям ръст отбелязва Алжир, където повишението е 423%. Тези данни според анализатори също се дължат на протестите в арабските страни.

Разбира се, повишеното използване на онлайн услуги не може да остане незабелязано и първото, което направиха правителствата в арабските страни – най-вече Египет и Тунис – беше да блокират сайтове и да оставят “на тъмно” цели райони от страната, дори в столицата. Египет блокира Youtube, Facebook и Twitter, Алжир блокира Facebook, а Бахрейн спря достъпа до Youtube и Bambuser. Тази авантюра на египетското правителство, ограничаване и дори напълно спирането на Интернет, струваше на страната над 90 милиона долара…

Цензурата в Интернет се изразяваше в няколко аспекта. В Либия освен онлайн, следенето беше и по телефон. Така се целеше да бъде задушен гласът на опозицията. В Тунис имаше съмнения, че се използва софтуер, предоставен от Великобритания (същото стана и в Бахрейн), който проследяваше активността на блогъри и активисти. През май месец Комитетът за защита на журналистите публикува доклад озаглавен “Топ 10 инструменти на онлайн потисниците”, като начело са Иран, Сирия, Египет и Тунис.

За съжаление, Близкия изток остава известен като място, където цензурата е на много високо ниво. През тази година арестуваните журналисти са с 50% повече от миналата! Заради публикации във Facebook и Twitter имаше арестувани активисти в Бахрейн, Сирия, Египет, Тунис, Саудитска Арабия, Либия, Мароко, Кувейт… Затова и EFF пуснаха упътване за опазване на блогъри в арабския свят.

Като цяло 2011 година е ключова за развитието на комуникациите в Близкия изток и Северна Африка. Нещо повече – ръстът на потребление и присъствие е огромен, а съобщенията, публикувани на арабски език са скочили с над 200%. Вследствие арабският език става един от най-използваните онлайн, по-големите новинарски сайтове имат вече и действаща арабска версия, подобно на CNN, BBC и France24. Наскоро и британският вестник номер едно Guardian обяви, че предприема стъпки за създаване на арабски вариант на страницата си.

Протестите са катализаторът на този процес – те раздвижиха онлайн активизмът в арабските страни и 2012 се очертава да бъде година, в която е се берат плодовете на това движение. Остава да се надяваме, че спънките по пътя ще бъдат по-малко отколкото през 2011 година.

Author: Ruslan Trad

Руслан Трад е създател на блога Intidar. Публикува анализи и коментари, свързани с Близкия изток и Северна Африка. Автор е в Global Voices Online и съосновател на Global Voices България. Негови статии са намерили място във в-к "Капитал", в-к "Пари", Foreign Policy България, Goethe Institut. Негови лекции са провеждани в Червената къща, Софийски университет и Дипломатически институт. Свържете се с него на ruslantrad[at]gmail[dot]com.

1 thought on “2011 е годината на голямото раздвижване в арабското онлайн пространство”

Comments are closed.