Крайно-десни драскат анти-християнски или анти-мюсюлмански графити по стените на църкви и джамии.

В Израел се наблюдава една тревожна тенденция, която заема все повече територия в общественото пространство. В публикацията си “Възпитанието в неравенство е заплаха за израелското общество” на моя приятел Самуел, той пише, че:

[...]В „еврейската държава” не е нередно да се изправиш срещу умишления расистки опит за изолация на етиопски имигранти в Кирият Малахи, изразен в забраната на последните да купуват или наемат квартири в града. Не е нередно и да заклеймиш изключването на жените от обществените дейности в Бейт Шемеш и Йерусалим.[...]

[...]Докато „еврейската държава” не само, че не обръща внимание на всичко това, но и плаща за него със средства, взети от труда на онези „на греблата”. Точно за това съществуват еврейски младежи, които се организират, за да извървшат действия като оскверняване на мюсюлмански и християнски гробове в Яфо и подпалване на джамия в северен Галил (Галилея). Защото според образованието, което са получили, подобни актове са не само приемливи, но и положителни. И точно за това един ортодоксален евреин не би предприел нищо, за да спре агресивната арогантност на друг ортодоксален евреин-манияк, позволил си да се изхрачи върху осем годишно момиченце.[...]

[...]Поредно поколение на „еврейската държава” расте с убеждението, че хората не се раждат равни. И ако ние наистина искаме не само да потиснем, но да изкореним расизма в страната, то ние трябва да насочим енергията си към образованието, образователната система и образователните инстуции.[...]

Докато равини и светски настроени израелци спорят дали е редно едно момиченце на 8 години да ходи свободно облечено, или не, Тел Авив получи минус от Франция, която осъди вандализмът срещу баптиска църква в Западен Йерусалим, извършен от крайно-десни младежи. Бернард Валеро, говорител на френското външно министерство, заяви, че “Франция осъжда актовете на вандализъм”, представляващи обидни надписи срещу християните.

Членове на еврейска ектсремистка група (още не знам дали е група или течение), за която доскоро не знаех много. Затова се обърнах към приятеля ми Самуел Йосифов, който ми отговори така:

“Това са действия “Таг Мехир”. Не са нито първите, нито последните. Не мога да си обясня защо този път са атакували църква и посланието им е срещу християните, но те винаги си имат някакви причини.

Фундаментализмът в религиозните общности на еврейските поселения в окупирания Западен бряг винаги е бил агресивен и винаги е бил равен на фашизъм. Точно, както нацитата в Европа пишат “Хитлер беше прав”, така нацистите от поселенията драскат със спрей по стените “Кахана беше прав” (по името на фашиста равин Меир Кахана, чиято партия КАХ беше забранена).

“Таг Мехир” е равно на актове на фашизъм. Корените на този фашизъм се намират в еврейските поселения на окупирания Западен браг – това са думи на израелският професор Зеев Щернхел.

От една страна, държавата (“еврейската”) осъжда подобни актове, а от друга – не виждаме да се бори много-много срещу тях. Колкото до поселенията, според ООН те са незаконни. Но държавата няма намерение да ги ликвидира (както направи с поселенията в Газа), нито пък се грижи за ограничението или изкореняването на проповядвания и насаждан религиозен фашизъм там.”

На български “Таг Мехир” (на английски Price tag) това означава “етикет с цена”. Т.е. – лепенката или етикетчето, което се закача за стоката, за да се види цената й. И смисълът е отмъщение.  Освен графитите на църкви, бяха спукани гуми на три църковни автомобила. И това е част от дейността на ”Таг Мехир”

Проблемите се задълбочават още повече, когато политически групи призовават за отмъщение и “изчистване на светата земя”, т.е. за премахване на джамията Ал-Акса в Йерусалим. Това не може да бъде прието добре от палестинците, за които Ал-Акса е не само храм, но и символ на съпротивата. Съзнавайки важността на мястото, управляващата партия на Бенямин Нетаняха отправи призиви за превземане на Ал-Акса, като бяха разпространени постери, като този на картинката отстрани.

И наистина, стигна се до сблъсъци на Храмовия хълм. От началото на деня израелската полиция се бие с палестинци, застанали на входа на Ал-Акса в опит да я защитят. Сблъсъците започват, когато силите за сигурност навлизат на Храмовия хълм и стрелят сълзотворен газ и звукови гранати сред молещите се по време на петъчната молитва.

Срещу расизма израелското общество все пак има своите инструменти за противопоставяне. Като организацията ARDC (Центъра за защита правата на африканските бежанци в Израел) и техният документален филм, направен малко преди подаването на официално оплакване към ООН за дискриминация и незачитане човешките права на бежанците от Африка в “еврейската държава” (на белите) – 30.1.2012. Филмът показва дискриминационната политика на държавния апарат срещу африканските бежанци на територията на Израел, изразяваща се в непредоставяне статус на бежанец практически на никого; забрана за работа и забрана за жителство и устройство. Неотдавна религиозни водачи призоваха “сънародниците си” да не отдават под наем квартири на “неевреи” (африкански бежанци и араби) – призив, приет положително от голяма част от обществото. Поради което на юг започна строежа на бежански лагер за бежанците от Южен Судан, който ни беше представен от популярните медии като “град” и даже “кибуц”.

Eтиопци протестират срещу дискриминацията.

Но акцентът на филма пада върху парадоксалното общоприето вярване в израелското общество, че последното е едно от най-толерантните, напредничеви, модерни и свободомислещи общества в света. Вярване, фабрикувано от държавния апарат в продължение на десетилетия. Вярване, поради което за посочването на расизма и наричането му с истинското му име в “еврейската държава” се изисква смелост, а борбата с расизма се превръща почти в престъпление.

Tags: бежанци, Израел, имигранти, човешки права