Ръкавицата за пореден път е хвърлена по посока Близкия Изток… Но този път не е криворазбраната датска преса, американското правителство или видиотинен член на българския политически “елит”… Не, ръкавицата идва от един човек, евреин по произход, с много пари, висок коефициент на интелигентност и нулева толерантност към каквото и да е.
С какво не се гаври този филм? Ами няма такова нещо! От прекрасната метафора на китайския посланик, който получава орална любов от всички холивудски звезди, без значение от възраст и пол, ей така, заради тръпката, до момента, в който измислената държава Уадия се превръща в обект на желанията на ГАЗПРОМ, Световната Банка, Китай и “Шеврон”, които алчно бяха готови буквално да разкъсат територията и населението на страната за да изтискат ресурсите й като от парцал.
Филмът на Саша Барон Коен е пълен с простотии, гнусотии и немалко перверзии, но нима не е и света в който живеем. Ако успеете да се абстрахирате от тези неща и се замислите за посланието, което отправя лентата и начина, по който света е толкова реалистично обрисуван и то само чрез поредица от диалози, ще ви стане пределно ясно, че света, в който живеем, е също толкова абсурден, колкото и сценария на филма “Диктаторът”.
Разбира се, арабите може и да не съгласят с някои неща, които се намекват за техния лайфстаил, като например неодобрението към женските рожби, но американците имат също толкова право да останат потресени от начина, по който Хафез Аладин “Диктаторът” се заиграва с начина, по който функционира “демокрацията” в “земята на смелите”.
В едно интевю за Лари Кинг, Диктаторът заявява, че любимите му модели за подражание са Кадафи, Садам и разбира се, Ким чен Ир, като самия филм е специално посветен на последния. Колкото и да е на шега, филма ни припомня, че немалка част от света, в който живеем, все още се намира под контрола на диктаторски системи, било то скрити или явни и че около 1% от населението, контролира над 90% от богатствата….