Преди минути двете основни европейски сили – Германия и Франция излязоха със становище за случващото се в Сирия. Германския външен министър Гидо Вестервеле призова Съвета за Сигурност на ООН да преразгледа позицията си за Сирия и да наложи по-строги политически и дипломатически санкции. Френският министър на външните работи – Лоран Фабиюс отхвърли възможността за сухопътна операция срещу Сирия, което отбелязва рязко скъсване, с водената от Саркози интервенционистка политика. По думите на Фабиюс “Сирийската армия е силна. Никоя страна не е готова да реши да проведе операция по суша към настоящия момент. Рискът конфликтът да се разпространи извън региона би бил твърде голям, особено в Ливан”.
И така какво излиза? Воля за прекратяване на насилието има, но тя свършва там, където започват реалните действия. Германия е със специален статут към Съвета за Сигурност и може да поиска едно преразглеждане, само че това е популистки ход, който може да остане без всякакви последствия, докато Русия и Китай не променят намеренията си. Плюсче за Берлин за хуманната й политика, или поне пред очите на хората, реално нищо не се случва, освен да се приказват разни неща по международните форуми. Позицията на Франция е доста по-красноречива за реалното състояние на нещата. Никоя от силите в НАТО няма намерение да рискува ресурсите си и своя престиж срещу добре обучената и снабдена сирийска армия, която е доста над нивото на иракските сили по време на войната от 2003г. Още повече, че една директна интервенция няма да е от полза на нито една от западните сили. САЩ се нуждае от спокойна Сирия, за да опази дестабилизирания Ирак. Франция и Германия нямат необходимите излишни ресурси за харчене, а една война в Сирия може да се отрази доста сериозно на бизнеса в Европа, Дори за Израел сегашната власт е удобна, тъй като, от гледната точка на Тел Авив, “познатото зло” винаги е за предпочитане,
Арабският свят също има малко какво да спечели. Освен Саудитска Арабия, която мечтае да замени влиянието на Техеран в Сирия със своето собствено, нито една друга страна в региона няма полза от конфликт. Египет е дестабилизиран и с неясна съдба около настоящите президентски избори, Ливан е дестабилизиран по принцип. Йордания отдавна не е водила активна външна политика на силата, а емирствата, Катар и Кувейт не разполагат с реален военен капацитет. Турция остава енигма, тъй като тя има и финансовата стабилност и военната мощ да изиграе ролята на съдя-изпълнител, но Ердоган е опитен политик, който пипа внимателно и едва ли ще се намеси, без зад гърба му да седи поне САЩ. Нещо повече, турската политика за гарантиране на енергийна независимост минава през стабилни връзки с Иран, а един ход срещу Сирия само ще навреди на Анкара в тази посока.
Получава се една патова ситуация, в която губят самите Сирийци. Асад ще се опита със всички сили да запази властта си и да смаже опозицията, както е сторил баща му, както би сторил всеки устремен към властта човек на негово място. Бунтовниците ще се бунтуват докато могат, а невинните ще умират и от двете страни. За добро или за лошо, съдбата на Сирия зависи от Москва и Пекин…