От Босна, Ердоган изпрати послание към ЕС и турската диаспора

„На 24 юни ние не само ще изберем президент, но и ще направим избор за страната си за следващия век.“ С тези думи турският президент Реджеп Ердоган се обърна към близо дванадесетте хиляди души, събрали се в олимпийската зала „Зетра“ в Сараево на 20 май.

Извън залата да видят Ердоган са пристигнали още десет хиляди, повечето от които са пътували чак от Франция, Австрия, Германия и Холандия. С митинга Ердоган изпрати послание както към европейските държави, които блокираха предизборните му изяви в ЕС, така и към представителите на турската диаспора да участват активно не само на изборите в Турция през юни, но и в политиката на държавите, в които живеят, за да намалят „анти-турските“ настроения.

Визитата на Ердоган в Сараево предложи много материал за анализ. Малко преди пристигането на турския президент, държавната агенция „Анадолу“ съобщи за предотвратен опит за покушение срещу него, докато трае балканската му визита. В самата Босна поддръжниците на официалния домакин – босненският лидер Бакир Изетбегович – спореха с всеки, който постави под съмнение целите на посещението на Ердоган и това дали в крайна сметка Босна не се превръща в сателит на Турция. ЕС наблюдаваше с безпокойство и мълчание митинга, на който Ердоган отправи директно послание, че това е отмъщение към всички, които решиха да спрат неговите митинги за разлика от „демократична Босна“.

Опонентите на Ердоган заявиха, че има скрити цели на визитата му в Сараево. Той, обаче, отговори на тези обвинения лаконично: „няма скрити цели“.

Ако погледнем към отношенията между Сараево и Анкара, ще видим, че наистина нещата изглеждат ясни и не е нужно от половинчати послания. Двете държави има много добри отношения, а босненските и турски компании участват заедно във възстановяването на Босна след Югославските войни през 1990-те. Традиционно турската външна политика има интерес към Западните Балкани и Ердоган само засили тази тенденция. През последните години турските компании засилиха влиянието на Анкара, а Ердоган е посрещан радушно както от босненските лидери, така и от сръбския президент Александър Вучич.

Посредством религиозните институции, Ердоган показа на балканските мюсюлмански общности, че не са сами. Този ход е особено важен и ползотворен за турската външна политика във времена на засилващата се ислямофобия не само в Западна Европа, но и на Балканите. С различни проекти, Турция подпомага мюсюлманските общности от осигуряване на работни места в Турция до организиране на поклонения в Мека. Така например, две-трети от населението на сръбския град Нови Пазар е съставено от бошняци, като повечето от тях работят предимно в Турция. Половината от населението на Босна и Херцеговина е мюсюлманско и голяма част от него има симпатии към Турция и специално към Ердоган, благодарение на серията от проекти, инициирани от Анкара през последните десет години.

На митинга в Сараево мнозина бяха дошлите да видят Ердоган, бяха от Западна Европа – повечето от тях представители на голямата турска диаспора в Холандия, Германия и Австрия. Според организаторите, присъстващи има и хора от Македония, областта Санджак в Южна Сърбия, Черна гора, Косово. Всички те пристигат в Сараево на разноски на организаторите.

Ердоган изпрати две послания. В специална реч, насочена към диаспората, турският президент призова турците в ЕС да участват активно в изборната кампания. Традиционно, турското население в Европа има основна роля по време на избори и засега то е предпочитало да гласува повече за Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието. Ето защо Ердоган използва повода да се обърне именно към диаспората.

Митингът в Сараево имаше и второ послание, но отправено към ЕС. След като редица европейски държави решиха да забранят провеждането на предизборни шествия, организирани от Анкара, турската администрация погледна към Балканите, където подобни мерки срещу Ердоган не се очакват – дори напротив. Босненският лидер Бакир Изетбегович е един от най-видните поддръжници на Ердоган и самият той използва митинга на 20 май, за да покаже пред опонентите си, че има подкрепата на основен регионален инвеститор като Турция. В Босна също се очакват избори тази година – през октомври – и анализаторите смятат, че Изетбегович ще използва митинга в негов плюс.

Кои са организаторите на митинга на Ердоган в Сараево?

Едно промо-видео, публикувано на 19 февруари тази година от турската лобистка група, Съюз на европейските балкански демократи (СЕБД), предизвика в началото на годината редица спекулации в Босна и на Балканите като цяло относно целите на Анкара. Тази организация която беше и домакин на посещението на Ердоган в Сараево на 20 май.

В двуминутното видео са показани кадри на бошняци от всички краища на страната, говорещи на прекрасен турски език и които изпращат молитви и добри пожелания на турските военни в Сирия. Клипът е озаглавен „Маслинова клонка от Босна“ и прави връзка с турската военна операция Маслинова клонка, насочена срещу кюрдските сили в Северна Сирия. По този умел начин, турската пропаганда свърза не само Западните Балкани и Близкия изток посредством турската политика, но и показа докъде могат да стигнат ръцете на Ердоган.

Турският президент присъства също така на събрание на Съюза на европейските турски демократи (СЕТД), които седят зад основаването на балканския им клон. Тези организации играят важна роля в пропагандата на Анкара, но също и за установяване на по-силно влияние в Западните Балкани.

СЕТД е основана през 2004 година в Кьолн, където има голяма турска общност. Организацията вече има зад гърба си няколко големи събития в подкрепа на Ердоган, включително митинги в Кьолн през 2008 и 2014, посетени от над 20 000 души. И двете събития се предаваха на живо по турската национална телевизия.

След като няколко европейски държави решиха да не позволят на Ердоган да провежда митинги, организациите, свързани с Анкара също се преориентираха в търсене на нови полета за изяви. В този контекст беше създаден Съюзът на европейските балкански демократи, базиран не къде да е, а в Босна. Разбира се, митингът на 20 май беше подкрепен официално от босненският лидер Бакир Изетбегович, но официално организатор е именно тази СЕТД и СЕБД. Въпросът как неправителствена организация има възможности да подготви толкова мащабно събитие остава без официален отговор.

Една от най-важните теми, които Ердоган обсъди в Сараево, е изграждането на магистралата Белград-Сараево.

„Магистралата ще бъде елексир за регионален мир“, заяви Ердоган в Сараево по време на среща с представители на турската диаспора в Европа. По имперски маниер, турският президент вижда в изграждането на инфраструктура възможност за засилване на влиянието си. Вероятно има успех, след като Сърбия също смята да участва в изграждането на стратегическата магистрала от Сараево до Белград.

Въпреки че подобна пътна артерия би имала наистина важно икономическо значение, босненският лидер Изетбегович вижда в този проект предимно политическа възможност да засили собствените си позиции и затова го подкрепя от самото му начало. Изграждането на магистралата ще струва около 3 милиарда евро с основно участие на Анкара.

Балканският бизнес елит традиционно гледа добре на проектите с Турция, които носят достатъчно добра печалба. Особено това е видимо в Западните Балкани. Турският износ към Босна достигна рекорд откакто беше подписано споразумението за свободна търговия между Сараево и Анкара през 2002 година. 350 милиона долара през 2017 е турският износ към Босна, а общият търговски обем между двете държави е вече 620 милиона долара. По думите на Ердоган, турските компании ще получат ексклузивна възможност да участват в индустриални, инфраструктурни и транспортни проекти в Босна.

През януари беше постигнато споразумение за изграждането на магистрала Сараево-Белград. Проектът е планиран да бъде изпълнен от турски компании с местна работна ръка. Тази магистрала се очакваше от години, тъй като съществуващите транспортни връзки между Босна и Сърбия са недостатъчни и трудни за достъп от други държави. С новата магистрала се очаква тези пречки да бъдат преодолени.

Маршрутът на магистралата се очаква да бъде Сараево-Зеница-Тузла-Бръчко-Биелина-Белград. Град Тузла е един от най-важните индустриални центрове на Босна и Херцеговина и свързването му със столицата ще подпомогне значително икономиката на Босна и регионът.

Разговорите за съвместни бизнес елити замъгляват дискусиите за автократичния подход както на Ердоган, така и на неговите балкански колеги.

Покрай събитието в Сараево, местната преса в Босна попита дали пък след посещението на „султан Ердоган“, няма да дойдат на визита Путин или дори сирийският президент Башар ал Асад.

Лидерът на Република Сръбска, Милорад Додик, заяви, че посещението на Ердоган е опасност за мира в региона и заплаха към сръбската общност в Босна и Херцеговина. В Белград сръбските националисти също критикуват навлизането на турски финанси в местните икономики. Като цяло, обаче гласовете им не се чуват особено силно, заради факта, че Вучич смята сътрудничеството с Турция за важно за сръбската икономика, дори това да означава да пренебрегне проблемите с демокрацията както в Анкара, така и в своята собствена страна.

От години за анализатори е ясно, че чрез инфраструктурни и други проекти, Анкара засилва позициите си на Балканите. През последните пет години те бяха подложени на натиск от Русия, която е другата държава със силни интереси в региона. И докато в Близкия изток Ердоган се разбира с Путин, то на Балканите ситуацията е различна. Така например, Турция подкрепя босненският лидер Бакир Изтебегович, а Русия е зад сръбският лидер Милорад Додик. Двете държави еднакви регионални цели – изтласкването на западното влияние от Западните Балкани, но имат различни цели за постигането на тези цели. Докато турските компании работят с всеки бизнесмен на Балканите, който би искал дълготрайно сътрудничество с тях, Анкара все пак предпочита да работи с мюсюлманските общности. В контраст, Русия лобира за „единна православна общност“. По този начин двете страни, които в Сирия намират един език, в Босна се оказват съперници.

Митингът в Босна показа, че Ердоган знае как да обработва общественото мнение. Опозиция срещу него има, но не са малко и онези, които застават зад политиките му. Посланието му към турската диаспора съдържа един особено важен елемент – турските общности да се засилят и да участват в местните политики в страните, където живеят. По този начин Ердоган не само си осигурява подкрепа за изборите, но прави опит да влияе на вътрешните работи в държавите от ЕС.


Съкратена версия на коментара е публикувана във “Вести”.