Мадхалитите: фундаменталистите, които се сражаваха за Кадафи

Докато от 2015 година насам Ислямска държава привлече медийното внимание, докато се опитваше да завземе територия в Либия, по-малко познати на света фундаменталисти тихо разширяват влиянието си в страната.

Ултраконсервативното салафитско движение мадхализъм, постепенно набира сила в хаоса на следреволюционна Либия и налага своя прочит на религията с цел да подчини колкото се може повече хора. Движението вече има свои патрули в градове и села, а също контролира и немалко джамии в Либия. Не на последно място, мадхалитите предлагат услугите си на всяко едно от противостоящите си правителства в Либия, като през това време задушава либералните и дори конкурентните ислямистки групи.

Мадхалитите се противопоставят и на Ислямска държава в опита им да установят контрол в Либия, след като бяха почти напълно изтласкани от Сирия и Ирак.

Движението на мадхалитите следва учението на 85-годишният саудитски духовник Рабиа ал Мадхали, който в момента живее в Медина.

Мадхалитите се формират главно като аполитичен, религиозен отговор на политически активните Мюсюлмански братя. През 1990-те мадхалитите набират популярност в Саудитска Арабия, Египет и други арабски държави в Персийския залив. По онова време, лидерите на тези държави смятат да използват новото салафитско движение като контра на ислямистката опозиция и така да подкопаят идеологията и влиянието й.

Липсата на каквото и да е критика към управляващите, аполитичността и ненавистта както към демократични движения, така и към Мюсюлмански братя, правят движението на мадхалитите перфектният партньор за режима на Муамар Кадафи, който отваря Либия за тяхната дейност в началото на 2000-те.

Звучи невероятно, нали? Кадафи, който е известен със светския си режим и борба срещу ислямистите да дава правомощия на ислямисти от Залива.

Такъв е публичният образ на ексцентричния либийски лидер. Както и други режими в арабския свят, обаче, той разчита на конкуренцията между фундаменталистите, за да контролират опозицията – в това число и либералната, демократична и светска опозиция. Мадхалитите са дотолкова верни на Кадафи, че те се бият до последно за запазване на режима му. Когато избухва революцията през февруари 2011 година, именно мадхалитите са последната група, която остава до Кадафи.

Днес, когато няма режим или правителство, на което да са верни, мадхалитите в Либия изграждат своя собствена мрежа с помощта на духовници и собствени милиции, съюзявайки се с почти всеки военен лидер в централна, източна и западна Либия.

В центъра на идеологията на мадхалитите е подчинението на държавата.

Членовете на движението имат почти робско отношение към режима, правителството или върховния лидер, който в момента е на власт. Те наричат този човек уали ал амр – буквално, „този, който управлява“.

За разлика от други салафити или Мюсюлмански братя, които изискват правителствата да бъдат повлияни от исляма или да налагат стриктна форма на религиозното право, мадхалитите отдават подчинението си на властта без въпроси, дори управляващите да са светски диктатори. Основателят на движението твърди, че тези недемократични и светски режими имат „божествено право да управляват останалите“ – с други думи, Бог нямаше да ги постави начело на страната, ако не бяха правилните хора за това.

Те до такава степен се подчиняват на властта, че заклеймяват с религиозни декрети опозиционери и критици като еретици и невярващи.

Втората важна специфика в идеологията на мадхалитите, е ненавистта към политиката и яростната съпротива срещу демокрацията. Според тях политиката създава разделения в обществото и води до идолопоклонничество.

В Либия това фундаменталистко движение има възможността да създаде свои собствени структури или иначе казано – да се установи неофициална теокрация. Мадхалитите не участват на изборите последвали падането на Кадафи, но създават свои собствени сили и институции, които влизат в съюзи с най-видните лидери в страната.

В Западна Либия, мадхалитите имат силни полицейски части, които патрулират по улиците на град Триполи и следят за спазването на религиозните предписания. Другата функция на тези части е да наблюдават за поява на клетки на Ислямска държава и да ги унищожават навреме. Тези сили са толкова успешни, че дори правителството в Триполи, подкрепено от ООН, разчита на тях, за да налагат официалната политика под шапката на Министерство на вътрешните работи.

В Централна Либия, членовете на движението се оказват ефективна сила от хиляди бойци, които през 2016 година изтласкаха Ислямска държава от Сирт и други джихадистки крепости по крайбрежието. След загубата на ИД, мадхалитите остават на заден план, но получават възможността да поддържат реда в градовете и селата.

Но може би най-голямо значение мадхалитите имат в Източна Либия, където клон на движението е в съюз с подкрепения от Египет, Обединените арабски емирства и Русия фелдмаршал Халифа Хафтар.

В замяна на подкрепата си, мадхалитите получиха правото да управляват джамии и религиозни институции из Източна Либия, която е под контрола на базираното в град Тобрук правителство и чиито военни сили води Хафтар.

Във всяка една част на Либия, мадхалитите имат една и съща стратегия: атака, задушаване и делегитимация на противници и конкуренция, в това число либерали, демократи, Мюсюлмански братя, джихадисти и конкурентни салафитски групи. Кампанията има за цел подсилването на съответното правителство или военен лидер, който движението е решило да подкрепи.

Анализатори на Либия смятат, че мадхалитите ще продължат да изграждат структурите си, като подсигуряват сигурността в районите, където липсват действащи институции и по този начин биха получили голямо влияние.

Официални лица предупреждават, че без сила, която да застане срещу това проникване, в дългосрочен план обществото в Либия ще бъде инфилтрирано, а всеки критик и активист ще бъде задушаван. Наскоро активисти призоваха да се притисне лидера на мадхалитите, но засега няма резултат.


Текстът е публикуван първо в Клин/Клин.