ЕС смята да засили отношения с Палестина

Няколко европейски държави, водени от Люксембург, планират да представят инициатива за признаване на палестинска държава от ЕС. Инициативата е представена по време на среща на външните министри на Европейския съюз и е в отговор на плана на американския президент Доналд Тръмп за мир между израелците и палестинците, наречен от администрацията във Вашингтон: „Планът на века“. Външният министър на Люксембург Жан Аселборн вече е дискутирал инициативата с колегите си от Ирландия, Франция, Белгия, Испания, Португалия, Финландия, Швеция, Малта и Словения. За срещите съобщават също израелски и арабски медии. Очаква се тази седмица да бъдат проведени разговори в рамките на ЕС, като европейските дипломати са позитивно настроени към засилване на отношенията с палестинците.

Палестинската администрация отрече представеният от Тръмп план, а Жозеп Борел заяви, че планът поставя под въпрос идеята за съществуване на две държави, еврейска и палестинска. Въпреки че отделни страни са признали Държавата Палестина, ЕС като общ блок не е. ЕС счита, че обсъждането на въпроса за палестинска държава трябва да бъде поставено по време на преговори между израелци и палестински с идеята да се установи идеята за две държави, която съществува още от създаването на Израел, но беше замразявана неколкократно през последните десетилетия. Идеята за две държави е силни критикувана и дори отричана сред израелския политически елит.

Сред страните-членки има различни позиции по палестинския въпрос, променящи се през последните години. Отношенията между Европейския съюз и Организацията за освобождение на Палестина (ООП) са установени през 1975 г. като част от Евро-арабския диалог. ЕС е член на т.нар. Близкоизточен квартет – формат, основан през 2002 с цел обединяване на усилията на САЩ, Русия, Европейския съюз и ООН за урегулиране на мирния процес за решаване на израелско-палестинския конфликт. Брюксел е и най-големият самостоятелен донор на чуждестранна помощ за палестинците.

Към 2015 г., 9 от 28 държави-членки на ЕС признават Палестина, като през 2014 г. Швеция стана първата страна-членка, който призна Палестина. Малта също има дипломатически отношения. Франция обмисля признаването на Палестина, а Великобритания е по-скоро против. Има и по-сложни казуси сред европейските държави като например Кипър, който се присъедини към ЕС през 2014, признава Палестина през 1988, но не е част от сегашната инициатива заради близките си отношения с Израел, развити след 1980-те. В момента Кипър и Израел имат и общи газови инициативи, свързани с развитието на находищата в Източно Средиземно море, предизвикало гнева на Турция в края на миналата година. Не е ясно също и съседна Гърция каква позиция ще заеме. Въпреки че палестинската кауза има подкрепа на обществено ниво, Атина не е формализирала напълно отношенията с Палестина поради много геополитически спорове, въпреки обещанията на Алексис Ципрас да направи промени във външната политика. В момента Палестина има представителство в Атина, а генералното консулство на Гърция в Йерусалим е акредитирано за Палестина. Но както и Кипър, Атина поддържа близки отношения с Израел, като газовите находища в Средиземно море са също общ интерес.

Вследствие на инициативата на Люксембург, Израел изпрати послания до страните, които я подкрепят, че „сега не е моментът за едностранно признаване на палестинска държава“, тъй като това би попречило на „възможността за преки преговори между страните за постоянно споразумение.” В момента Израел се опитва да убеди европейците да дадат шанс на американския план. Очаква се тази седмица европейските външни министри да проведат разговори относно люксембургската инициатива, като има голям шанс да бъдат засилени отношенията с палестинците. Ето защо по данни на израелски медии, израелските посланици в Европа са били помолени да упражняват натиск върху външните министерства в страните, в които са командировани, с идеята да се въздържат изцяло да отхвърлят плана на Тръмп. През последните години, източноевропейските членки на ЕС, водени от Унгария, спряха редица антиизраелски инициативи и Израел се надява, че същото ще се случи и този път, като Будапеща и Прага са едни от най-близките съюзници на Израел в Европа. България поддържа отношения с Палестина, като в София има палестинско посолство, а страната ни е представлявана от представителство в Рамала.

Според дипломатически източници, запознати с текущите дискусии, израелските представители твърдят, че Израел е готов да поднови преговорите с палестинците и че противопоставянето на ЕС на плана на Тръмп само би насърчило палестинския отказ. Представителите на Израел също твърдят, че „не е логично ЕС да възприеме по-строга позиция“ от тази „на няколко арабски държави“ към плана на Тръмп, визирайки най-вероятно държавите в Персийския залив, които неофициално поддържат отношения с Израел и скорошното затопляне на отношенията със Судан. Регионални играчи като Русия и Турция също застават срещу плана на Тръмп, смятайки, че той ще застраши регионалната стабилност.

След като планът на Тръмп беше оповестен наскоро, ЕС заяви единствено, че той ще бъде „разгледан и обсъден“. Миналата седмица обаче, когато израелският премиер заяви неколкократно, че възнамерява да анексира територия в Западния бряг, което е пряко нарушение на редица резолюции на ООН и на международното право, Жосеп Борел изрази открита резервираност към плана. По време на посещение в Йордания той заяви категорично, че ЕС подкрепя единствено идеята за съществуването на две държави и ще спазва предписанията на международното право.

Усилията на Израел да отговори на европейската позиция по плана на Тръмп бяха затруднени през уикенда от протест на служителите във външното министерство, които се стремят да предотвратят съкращения и намаляване с една трета на заплатите. През последните три дни израелските посланици ограничиха работата си по въпроса за мирния план и отказаха да се съобразят с някои директиви на израелското външно министерство относно срещата на външните министри на ЕС.

Текстът е публикуван във “Вести”.