Кой кого и какво признава в Близкоизточния конфликт?

Print Friendly

(предизвикан отговор на неформулиран въпрос)

Мая Ценова

Преди няколко дни пуснахме публикацията Аргументи пред ООН за признаването и създаването на Палестина, където бе пуснат коментар от Милитеро, в който се казва:

„Без значение какво Хилъри Клинтън би казала на официална вечеря…”

„ООП поема ангажимент (в Осло) да внесе поправка в хартата си и специално точката, която призовава за унищожение на Израел. На 24.04.1996 палестинският национален съвет гласува да не бъде променена, така си остава и до днес…”

Тъй като явно ще трябва да се отговори доста по-дълго от един коментар, по-добре е да се опишат фактите в отделна публикация. Без значение какво би казал един млад господин, избрал вместо със собственото си име да се представя като Милитеро (!?), нека предпочетем все пак фактите. На които той се представя за защитник!

* ООН признава, че в Палестина трябва да има две държави още от 29 ноември 1947.

Дежурният аргумент на Милитеро е, че тогава палестинците не били признали решението на ООН. Някой да е питал тогава палестинците? Някой да е правил референдум сред населението на Палестина? Между другото, ако някой реши да раздели къщата ви на две (дори неравни половини) и в по-голямата да настани другиго, каква би била първата Ви реакция? Това е и в основата на текстовете на Палестинската национална харта от 1968. Когато между другото „настаненият” приема закон, с който анексира окупирания Източен Йерусалим и го обявява за своя вечна и неделима столица.

* ООП в писмо на Ясер Арафат до Ицхак Рабин, в контекста на т.нар. Писма на признаване между ООП и Израел, „признава правото на Държавата Израел да съществува в мир и сигурност. ООП приема резолюции № 242 и 338 на Съвета за сигурност на ООН. ООП се ангажира с мирно разрешаване на конфликта между двете страни и декларира, че всички открити въпроси, отнасящи се до постоянния статус, ще бъдат решени чрез преговори… ООП се отрича от използването на тероризъм и други актове на насилие… ООП декларира, че онези членове от Палестинската харта, които отричат правото на Израел да съществува, и постановките в Хартата, които са несъвместими със заявленията в това писмо, оттук нататък са недействителни и невалидни. Поради това ООП се ангажира да постави пред Палестинския национален съвет формалното одобрение на необходимите изменения в Палестинската харта.”

http://en.wikipedia.org/wiki/Israel_%E2%80%93_Palestine_Liberation_Organization_letters_of_recognition

* Палестинският национален съвет  – т.нар. Палестински парламент в изгнание – на 24 април 1996 г. приема следния документ: الميثاق الوطني الفلسطيني 

„Палестинският национален съвет на своята ХХІ сесия, изхождайки от Документа за обявяване на независимостта и Политическата декларация, утвърдени от ХІХ сесия, проведена в Алжир на 15 ноември 1988, и които постановиха утвърждаването на варианта за решение чрез две държави и потвърдиха принципа на разрешаване на конфликтите с мирни средства; базирайки се на Преамбюла на споразумение Декларация за принципите, подписано на 13 септември във Вашингтон и съдържащо съгласието на двете страни за това, че вече е време да сложат край на десетилетия конфронтация и конфликт, да признаят взаимно своите законни политически права и да положат усилия да заживеят в условията на мирно съвместно съществуване, при  взаимно осигуряване на достойнство и сигурност, за постигане на справедливо, трайно и всеобхватно мирно уреждане и историческо помирение чрез договорения политически процес; опирайки се на международната законност, въплътена в резолюциите на ООН, отнасящи се за палестинския проблем, включително отнасящите се за селищата, Ерусалим, бежанците и останалите проблеми от финалния етап и прилагането на резолюции №№ 242 и 338; и потвърждавайки ангажиментите на Организацията за освобождение на Палестина, упоменати в споразумението Декларация за принципите от Осло и споразумението, подписано в Кайро, писмата за признаване, подписани на 9-10 септември 1993 г., и Временното израелско-палестинско споразумение за Западния бряг и Ивицата Газа (Осло-2), подписано във Вашингтон на 28 септември 1995 и решението на Централния съвет на Организацията за освобождение на Палестина от октомври 1993, което утвърждава Споразумението от Осло и всички негови анекси; опирайки се на принципите, въз основа на които бе проведена Мадридската мирна конференция и преговорите във Вашингтон, решава:

  • Първо: коригира Националната харта и отменя членовете, които противоречат на писмата, разменени между Организацията за освобождение на Палестина и Правителството на Израел на 9-10 септември 1993 г.
  • Второ: Палестинският национален съвет възлага на Юридическата комисия да преформулира Националната харта и тя да бъде представена пред Централния съвет на първото му заседание.”

Палестинският национален съвет на 14 декември 1998 г. в присъствието на президента Клинтън утвърждава анулирането на членове 6, 7, 8, 9, 10, 15 19, 20, 21, 22, 23 и 30 от Палестинската национална харта и отпадането на текстове от членове 1, 2, 3, 4, 5, 11, 12, 13, 14, 16, 17, 18, 25, 26, 27 и 29. Между другото, пълното описание на промените и новата формулировка на текстовете е подробно отразена не къде да е, а в електронния форум на организацията „ФАТАХ”:

  • Държавите членки на Лигата на арабските държави през 2002 г. излязоха с т.нар. Арабска мирна инициатива, подкрепена по-късно и от държавите членки на Организацията Ислямска конференция. Инициативата, която продължава да е в сила, но засега не получава отговор от Израел, се състои в това, че 57 арабски и ислямски държави, включително Иран, са готови да признаят Израел и да установяват пълноправни дипломатически, икономически, културни и всякакви други отношения, ако той се изтегли от окупираните през 1967 г. арабски територии.
  • Държавният департамент на САЩ признава – не на официална вечеря, а на официалния си сайт http://www.state.gov/p/nea/ci/pt/c25620.htm . т.нар.„палестински територии” в границите от 1967 г. и публикува поредицата от официални заявления на Четворката за Близкия изток, част от която са и самите САЩ, и в които, между другото, „приветства резултатите от срещата на Комитета за Арабската мирна инициатива на 29 юли в Кайро” http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2010/08/146146.htm; „е силно загрижена от обявения неотдавна от Израел план за нови жилищни единици в Ариел и Източен Йерусалим… Четворката потвърждава, че едностранни действия на която и да било страна не могат да предрешат изхода от преговорите и няма да бъдат признати от международната общност.” http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2011/08/170601.htm

Президентът Барак Обама – също не на официална вечеря, а от трибуната на ООН, (чийто член е и Държавата Израел, приета през 1949 с условието да признае резолюции №№181 и 194 – едната постановяваща съществуване на две държави на територията на Палестина, а другата – връщане на палестинските бежанци по домовете им) признава, че:

„Израелският мораториум върху селищата постигна реална промяна, подобри атмосферата за разговори… Ние смятаме, че мораториумът следва да бъде продължен.(мораториумът не беше продължен – б.а.)… Мирът трябва да бъде постигнат от израелците и палестинците, но всеки от нас носи отговорността да свърши своята част от работата… Ако направим това, когато се върнем тук следващата година, можем да имаме договор, който ще има за резултат един нов член на Обединените нации – една независима суверенна Палестинска държава, която да живее в мир с Израел.”

В общи линии това признава светът. А Вие какво признавате, г-н Милитеро? Защото какво не признавате вече разбрахме…

9 Replies to “Кой кого и какво признава в Близкоизточния конфликт?”

  1. Поздравления! Личните нападки са изключително възпитан и цивилизован начин да се отговори на чуждото мнение.

    Никой не е отричал, че намерения (“решава да промени”, “поема отговорността да промени” и др.) са дадени от ООП/ПНВ/Фатах. Но в сайтовете на палестинските министерства и изобщо където и да е било не се намира ратифицирана и променена харта, отговаряща на всичките гореспоменати неща, тоест пълния текст, заедно с поправките.

    Не знам защо се хванахте точно (!) за това нещо, а не обърнахте внимание на друго. Ако ми покажете “новия вариант” на хартата аз ще се извиня най-учтиво и ще призная, че съм сгрешил (всеки греши). Но не толкова променените думи в един документ ме вълнуват, колкото реално дали написаното (или не) се прилага на практика, за което впрочем в тази статия няма и една дума (иначе казано – празни приказки ли са това?). Че много от лидерите на Фатах/ООП често говорят за Палестина без Израел и религиозна война срещу евреите е добре документиран факт, чието оспорване би било излишно . ООП не се отказва от тероризма 1988, нито 1993, нито 1998, нито когато и да е било. И тъй като действията говорят повече от думите и една снимка е равна на хиляда думи :

    http://idfspokesperson.files.wordpress.com/2009/11/karina.jpg?w=450&h=292&h=263
    Това не е доставка за организация, отказала се от тероризма.

    http://4.bp.blogspot.com/-U-I1gPAAqhQ/TbixSvDTHaI/AAAAAAAAAdY/nT0bTA-Aiw4/s1600/4_22_041705_israel.jpg
    Това не са действия на организация, отказала се от тероризма.

    http://mikerowse.com/wp-content/uploads/Palestinian-al-aqsa-martyrs.jpg
    Това не са хора, отказали се от тероризма.

    http://zioneocon.blogspot.com/pal%20children%20w%20AK46%20rifles.jpg
    Това не са деца на членове на организация, отказала се от тероризма.

    Не мисля, че заяждането е особено подходящо тук. Затова без капка сарказъм и с уважение искам да попитам – какво признавате Вие? Че тази органазиция се е отказала от насилието или че го твърди?

  2. За три мои думи беше отделено достатъчно внимание и старание, цяла статия даже. Яростно беше защитена тезата, че е ООП напълно и официално са се отказали от тероризма, но една дума за това дали практически това е вярно. Човек би си казал “някакъв си спамър в интернет, няма смисъл да му се отговаря”, но предвид, че отделихте цяла статия за три думи – явно не е това случая. Ще попитам пак, след като внимателно прочитате коментарите ми (благодаря) – признавате ли, че ООП до ден днешен не са се отказали от тероризма? С което не спазват най-важния си от поетите в Осло ангажименти.

    За тоталното потъпкване на част 22 от временното споразумение от Осло от страна на ООП също няма дума – яростна анти-семитска пропаганда, подтикване към насилие и индоктринация са именно нещата, с които от 90-те години насам за заливани палестинските зрители, слушатели, читатели и ученици. От 2006 насам пък да не говорим.

  3. Ами ето ви, уважаеми господине, едни израелски деца. При това не снимани от палестинска организация, нито публикувани от нея…
    http://bubbamuntzer.blogspot.com/2010_12_01_archive.html
    И защо – моля Ви се – го приемате толкова лично, че го окачествявате като “заяждане”? Аз приемам Вашите думи не за спам, а за преповтаряне на добре известните тези на цяла една пропагандна машина, програмирана за защита и апология на окупацията на чужда територия със сила. Това не може да е лично. А какво признавам аз – аз признавам, че никой народ, поставен в продължение на десетилетия под колелата на не само пропагандната, а и на военната, икономическата, административната и пр. машина на тази окупация, не би останал със скръстени ръце, а би започнал съпротива срещу окупацията – право, което междувпрочем е било признавано на всички окупирани народи на тая земя, включително на евреите, които се гордеят с участието си в анатифашистката съпротива.
    С уважение – към евреите-участници в съпротивата, и към другите семити -арабите, които понастоящем водят същата такава съпротива против чужда окупация.

  4. Да, запознат съм с тези снимки, още щом ги видях проверих за какво става дума – деца, прекарали дни в бункери, криещи се от падащите ракети (на Хизбула). След дни под земята излизат и пишат съобщения на снарядите за Хасан Насрала, лидера на групировката, заради която са в бункери. Няма надписи от типа “смърт за ливанците” или “о, Боже, срази ливанците”.

    Нека не си правим илюзии – в Израел уличните стени се срещат анти-арабски лозунги (подобни на “турците под ножа”), селяни и олигофрени има навсякъде. Друго написах – не биха ме притеснявали подобни надписи на жилищни сгради, притеснява ме, че малки и големи палестинци са облъчвани със съобщения за омраза, религиозна война срещу евреите и християните и подтиквани съвсем открито да се самовзривяват. И това по държавните ТВ и вестници, както и в учебниците им. Това вече е страшно.
    Отдругата страна няма да намерите аналози на :

    [youtube=http://www.youtube.com/watch?v=YWie0iM5DtU&feature=player_embedded]

    [youtube=http://www.youtube.com/watch?v=IrI8-qb9M9A&feature=player_embedded#!]

    Това е едно от най-сериозните потъквания на споразуменията от Осло. Призив еврейчетата да се взривяват в автобуси няма по израелските ТВ.

    Поправете ме ако греша – вашата теза е, че ООП се отказват публично от тероризма, но продължават да вършат терористични действия, което е напълно оправдано?

  5. Хайде холан, уважаеми г-н Милитеро! Чак сега ли си изясняваме тезите? “Деца, прекарали дни” се изнервят дотолкова, че имат право да напишат своя “повдрав”, но деца, които са роден и растат години наред в окупация и блоката – каквито са вече няколко поколения деца на Западния бряг и в Газа – а много от тях или техни братчета умират по на две, три, четири години, нямат право на аналогични чувства?
    А дали бихте ми изяснили с каква цел се се организират военизирани лагери за еврейски деца в родното българско село Ковачевци? Твъръде странни снимчици оттам можете да намерите по фейсбук-полетата – във всеки случай аналогични на тях докараха главоболия на една тяхна кака от израелската армия, а пък един клип от ю-тюб си отмъсти на един техен батко от същата…
    Та? Кой каква и чия теза защитава?

  6. Надявам се виждате разлика между надписи против този или онзи политик/лидер и цял народ или религия. Вие можете да ми дадете и по-добър пример – анти-арабски лозунги, крещяни след някой мач или написани на някоя стена. Но именно това говоря.

    Нямам нужда да тегля снимки, за да знам, че това което говорите не отговаря на реалността – бил съм на този лагери, няколко пъти, но за първи път (с усмивка на лицето) прочитам, че са били “военизирани”. Всъщност, детски лагери, песни, танци, рисуване, спорт, разходки из гората и тем подобни.

    Добре, приемам че съм разбрал тезата ви първия път. И двамата сме съгласни, че потъпкват Осло. 🙂

  7. Тезата ми, г-н Милитеро, от много преди Вие да сте я разбрали „първия път”, е, че в светът се е намесил грубо в Близкия изток в средата на миналия век, създавайки проблем, и проблемът няма да се реши, преди светът да поеме своята отговорност. За което през второто десетилетие на 21 век вече е крайно време. Светът – това сме всички ние, и Вие, и аз включително. Разбира се, всеки възприема отговорността си субективно. Но пък тя му се търси индивидуално.
    Тезата ми е, че Близкоизточният конфликт е пределно лесен за разрешаване – защото в него има държава-окупатор и окупиран народ без държава. И единственият начин да бъде разрешен конфликтът е да се сложи край на тази окупация и окупираният досега народ да създаде своята държава върху територията, която му е “заделена” от света преди повече от половин век.

  8. Територия заделена преди повече от половин век ще рече плана на ООН от 1947? Или е техническа грешка и имате предвид границите от 1967?

    Както и да е, доказало се, че е с предложения за палестинска държава не е достатъчно. Какво ще стане с всичките терористични групировки ако магически утре просъществува независима палестинска държава? Ще се изпарят? Не мисля. Ще продължават да атакуват и пращат децата си на самоубийствени мисии.

    Не разбрах, кое е военнизираното на лагерите в Ковачевци (на които съм бил няколко пъти, маршируващи под портрета на Арафат деца не видях)?

  9. I seriously love your blog.. Excellent colors & theme.
    Did you create this site yourself? Please reply back as I’m hoping to create my very own blog and want to know where you got this from or exactly what the theme is named. Appreciate it!

Comments are closed.