(предизвикан отговор на неформулиран въпрос)
Мая Ценова
Преди няколко дни пуснахме публикацията Аргументи пред ООН за признаването и създаването на Палестина, където бе пуснат коментар от Милитеро, в който се казва:
„Без значение какво Хилъри Клинтън би казала на официална вечеря…”
„ООП поема ангажимент (в Осло) да внесе поправка в хартата си и специално точката, която призовава за унищожение на Израел. На 24.04.1996 палестинският национален съвет гласува да не бъде променена, така си остава и до днес…”
Тъй като явно ще трябва да се отговори доста по-дълго от един коментар, по-добре е да се опишат фактите в отделна публикация. Без значение какво би казал един млад господин, избрал вместо със собственото си име да се представя като Милитеро (!?), нека предпочетем все пак фактите. На които той се представя за защитник!
* ООН признава, че в Палестина трябва да има две държави още от 29 ноември 1947.
Дежурният аргумент на Милитеро е, че тогава палестинците не били признали решението на ООН. Някой да е питал тогава палестинците? Някой да е правил референдум сред населението на Палестина? Между другото, ако някой реши да раздели къщата ви на две (дори неравни половини) и в по-голямата да настани другиго, каква би била първата Ви реакция? Това е и в основата на текстовете на Палестинската национална харта от 1968. Когато между другото „настаненият” приема закон, с който анексира окупирания Източен Йерусалим и го обявява за своя вечна и неделима столица.
* ООП в писмо на Ясер Арафат до Ицхак Рабин, в контекста на т.нар. Писма на признаване между ООП и Израел, „признава правото на Държавата Израел да съществува в мир и сигурност. ООП приема резолюции № 242 и 338 на Съвета за сигурност на ООН. ООП се ангажира с мирно разрешаване на конфликта между двете страни и декларира, че всички открити въпроси, отнасящи се до постоянния статус, ще бъдат решени чрез преговори… ООП се отрича от използването на тероризъм и други актове на насилие… ООП декларира, че онези членове от Палестинската харта, които отричат правото на Израел да съществува, и постановките в Хартата, които са несъвместими със заявленията в това писмо, оттук нататък са недействителни и невалидни. Поради това ООП се ангажира да постави пред Палестинския национален съвет формалното одобрение на необходимите изменения в Палестинската харта.”
* Палестинският национален съвет – т.нар. Палестински парламент в изгнание – на 24 април 1996 г. приема следния документ: الميثاق الوطني الفلسطيني
„Палестинският национален съвет на своята ХХІ сесия, изхождайки от Документа за обявяване на независимостта и Политическата декларация, утвърдени от ХІХ сесия, проведена в Алжир на 15 ноември 1988, и които постановиха утвърждаването на варианта за решение чрез две държави и потвърдиха принципа на разрешаване на конфликтите с мирни средства; базирайки се на Преамбюла на споразумение Декларация за принципите, подписано на 13 септември във Вашингтон и съдържащо съгласието на двете страни за това, че вече е време да сложат край на десетилетия конфронтация и конфликт, да признаят взаимно своите законни политически права и да положат усилия да заживеят в условията на мирно съвместно съществуване, при взаимно осигуряване на достойнство и сигурност, за постигане на справедливо, трайно и всеобхватно мирно уреждане и историческо помирение чрез договорения политически процес; опирайки се на международната законност, въплътена в резолюциите на ООН, отнасящи се за палестинския проблем, включително отнасящите се за селищата, Ерусалим, бежанците и останалите проблеми от финалния етап и прилагането на резолюции №№ 242 и 338; и потвърждавайки ангажиментите на Организацията за освобождение на Палестина, упоменати в споразумението Декларация за принципите от Осло и споразумението, подписано в Кайро, писмата за признаване, подписани на 9-10 септември 1993 г., и Временното израелско-палестинско споразумение за Западния бряг и Ивицата Газа (Осло-2), подписано във Вашингтон на 28 септември 1995 и решението на Централния съвет на Организацията за освобождение на Палестина от октомври 1993, което утвърждава Споразумението от Осло и всички негови анекси; опирайки се на принципите, въз основа на които бе проведена Мадридската мирна конференция и преговорите във Вашингтон, решава:
- Първо: коригира Националната харта и отменя членовете, които противоречат на писмата, разменени между Организацията за освобождение на Палестина и Правителството на Израел на 9-10 септември 1993 г.
- Второ: Палестинският национален съвет възлага на Юридическата комисия да преформулира Националната харта и тя да бъде представена пред Централния съвет на първото му заседание.”
Палестинският национален съвет на 14 декември 1998 г. в присъствието на президента Клинтън утвърждава анулирането на членове 6, 7, 8, 9, 10, 15 19, 20, 21, 22, 23 и 30 от Палестинската национална харта и отпадането на текстове от членове 1, 2, 3, 4, 5, 11, 12, 13, 14, 16, 17, 18, 25, 26, 27 и 29. Между другото, пълното описание на промените и новата формулировка на текстовете е подробно отразена не къде да е, а в електронния форум на организацията „ФАТАХ”:
- Държавите членки на Лигата на арабските държави през 2002 г. излязоха с т.нар. Арабска мирна инициатива, подкрепена по-късно и от държавите членки на Организацията Ислямска конференция. Инициативата, която продължава да е в сила, но засега не получава отговор от Израел, се състои в това, че 57 арабски и ислямски държави, включително Иран, са готови да признаят Израел и да установяват пълноправни дипломатически, икономически, културни и всякакви други отношения, ако той се изтегли от окупираните през 1967 г. арабски територии.
- Държавният департамент на САЩ признава – не на официална вечеря, а на официалния си сайт http://www.state.gov/p/nea/ci/pt/c25620.htm . т.нар.„палестински територии” в границите от 1967 г. и публикува поредицата от официални заявления на Четворката за Близкия изток, част от която са и самите САЩ, и в които, между другото, „приветства резултатите от срещата на Комитета за Арабската мирна инициатива на 29 юли в Кайро” http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2010/08/146146.htm; „е силно загрижена от обявения неотдавна от Израел план за нови жилищни единици в Ариел и Източен Йерусалим… Четворката потвърждава, че едностранни действия на която и да било страна не могат да предрешат изхода от преговорите и няма да бъдат признати от международната общност.” http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2011/08/170601.htm
Президентът Барак Обама – също не на официална вечеря, а от трибуната на ООН, (чийто член е и Държавата Израел, приета през 1949 с условието да признае резолюции №№181 и 194 – едната постановяваща съществуване на две държави на територията на Палестина, а другата – връщане на палестинските бежанци по домовете им) признава, че:
„Израелският мораториум върху селищата постигна реална промяна, подобри атмосферата за разговори… Ние смятаме, че мораториумът следва да бъде продължен.(мораториумът не беше продължен – б.а.)… Мирът трябва да бъде постигнат от израелците и палестинците, но всеки от нас носи отговорността да свърши своята част от работата… Ако направим това, когато се върнем тук следващата година, можем да имаме договор, който ще има за резултат един нов член на Обединените нации – една независима суверенна Палестинска държава, която да живее в мир с Израел.”
В общи линии това признава светът. А Вие какво признавате, г-н Милитеро? Защото какво не признавате вече разбрахме…
Comments are closed.