Определението, което все още се отрича по отношение на Сирия – гражданска война

Print Friendly

По-рано тази вечер, в пресконференция Кофи Анан заяви, че мирният план е единствената възможност да се избегне гражданска война в Сирия. Пресконференцията беше предавана пряко от Женева, като в студията на France 24, BBC и Al Jazeera се обсъждаше казаното от Анан, а по-късно и от сирийският представител в Обединените нации, Башар Джаафари.

Анан обясни загрижеността си от ескалирането на насилието в Сирия, както и нарушенията на спирането на огъня. Това, което не определи правилно е, че мирният план е последната надежда. Защото в Сирия гражданската война е факт, който продължава да бъде игнориран нарочно или не. Още от декември 2011 година на територията на страната действат всички сигнали за започнала гражданска война.

Според определението:

Гражданската война е война, в която враждуващите страни принадлежат на една и съща държава.Целта на едната страна може да бъде установяване на контрол над държавата или над определена област, постигането на независимост на отделна област или промяна на държавната политика.

Женевските конвенции не дават пряко определение на термина „гражданска война“. Те описват т.нар. „военни конфликти от немеждународен характер“, които включват и гражданските войни. Сред критериите за такъв тип конфликт са четири задължителни условия:

1.  Въстаналата страна да контролира част от територията на държавата

Това в Сирия е почти налице. Северните провинции на страната са в голяма степен потънали в хаос, редовната армия не може да се справи с всички възникнали бунтовнически гнезда, има райони на север от Хомс, в които властват законите на войната.

2. Въстаническите лидери да упражняват де факто властта в конролираната от тях територия

Това също е налице поне в някои части в Северна Сирия. Многобройните бунтовнически групи, една част от Свободната сирийска армия, а друга не, де факто упражняват силен отпор на редовната армия.

3. Въстаниците да бъдат признати в някаква степен за воюваща страна

Сирийският национален съвет е признат за представител на опозицията от редица страни към този момент – 17 членки на ООН, включително и България. Либия признава Националния съвет за легитимен представител на Сирия изобщо. Други страни поддържат отношения със Съвета, макар и неофициално. Свободната сирийска армия е призната за част от Националния съвет, като въоръжени сили на опозицията.

Червено: Сирия; Зелено: страни, признали СНС за представител на Сирия; Синьо: страни, официално признали СНС за партньор; Жълто: страни, които неофициално признават СНС за партньор; Оранжево: страни, които имат неформални отношения със СНС; Бяло: страни, които не са показали подкрепа за СНС

4. Законното правителство да е принудено да използва редовни военни сили срещу въстаниците, организирани във въоръжени сили

В Сирия правителството използва редовни сили срещу въстаниците – вече в продължение на няколко месеца, като това включва и обстрел и бомбардиране на бунтовни зони. Сблъсъците между дезертирали войници и правителствени сили са вече ежедневие в Хомс, Хама, Идлиб, Забадани, Дараа.

Представлява ли наистина мирният план на Кофи Анан последна възможност? И да, и не. Да, защото е поне нещо, някаква реакция от страна на международната общност. Не, защото нито една от двете страни в конфликта в Сирия, не се интересува от плана на Анан. За опозицията и правителството диалогът е нежелан, няма волята за неговото осъществяване, а смисълът в разговорите отдавна е изветрял покрай многото и чести сблъсъци, на които страната става свидетел.

Author: Ruslan Trad

Руслан Трад е създател на блога Intidar. Публикува анализи и коментари, свързани с Близкия изток и Северна Африка. Автор е в Global Voices Online и съосновател на Global Voices България. Негови статии са намерили място във в-к "Капитал", в-к "Пари", Foreign Policy България, Goethe Institut. Негови лекции са провеждани в Червената къща, Софийски университет и Дипломатически институт. Свържете се с него на ruslantrad[at]gmail[dot]com.