През последните четири дни столицата на Судан, Хартум, е център на студентски протести срещу властта. Битката на суданското общество има дълга история – потискани от тоталитарен режим, лишено от основни права и в капана на бедността, суданците протестират още в началото на Арабската пролет. Демонстрациите в Хартум започват още на 30 януари 2011 г. и продължават отново година и половина по-късно и те нямат много общо с отделянето на Южен Судан, а с репресиите на правителството.
Последната вълна от протести, която се случва в момента, се почувства най-значително. Младите са мотивирани от икономически кризи и са готови да застана срещу властта, дори на цената на множество репресии от страна на силите за сигурност. Първоначално демонстрации са били насрочени за 30 юни, когато е годишнина от идването на власт на Партията на националния конгрес – през 1989 година.
Но протестите започват по-рано. Инфлацията в страната достига 30% в първото тримесечие на 2012 г. и суданците не могат да чакат още дълго.
Последната вълна от протести започна на 16 юни, когато студентки от общежитията на университета в Хартум организират импровизирана демонстрация срещу повишаването на цените на хранителните продукти и транспорта, защото седмица по-рано управителят на Хартум нарежда увеличение с 35%.
Студентите от мъжките общежития бързо се организират и се присъединяват към колежките си, като местят протеста извън кампуса, тръгнали по една от големите улици. Полицията нахлува в общежитията, след като е разпръснала демонстрантите малко преди това. Много от момичетата са тормозени. На следващия ден новината за протести и потушаването му обикаля бързо из столицата Хартум, както и в самия университет, предизвиквайки силна реакция в знак на солидарност. Тя също е потушена бързо от силите за сигурност, като следва второ нахлуване в общежитията.
Оттогава до днес протестите продължават. На 20 юни е четвъртият ден от началото на демонстрациите. Прерастват в бунт, който се разпространява и из други университети, особено в Университета на Судан, университета “Ал-Ахлия” в Омдурман и Университет Бахри в северната част на Хартум. И при всички набези на полицията се включват активисти на управляващата партия, които налагат с пръчки, метални тръби и дори ножове протестиращите студенти.
Но повечето суданци подкрепят исканията на младите, подхранвани от икономическите предизвикателства и програмата за ограничения на правителството. Тя е обявена на 18 юни от президента Омар ал Башир и според нея увеличението на цените на горивата и захарта ще бъде межде 40% и 60%.
Протестите се разпространяват и в други области на Судан, като в Омдурман на 19 юни избухват демонстрации на централния пазар, подет от търговци и местни жители. Основният лозунг, който скандират недоволните е “Докога ще живеем в дългове!?”. Полицията, както преди, реагира веднага с бруталност и масови арести.
Дълго време се обсъждаше дали Судан ще се присъедини към вълненията от останалите арабски държави, след като ситуацията в страната е най-предразполагаща към обществено недоволство. Опозицията е много слаба, централната власт е непоколебима.
Но обществото в Судан също е със здрави нерви, почувствало множество несгоди през последните десетилетия. Основната точка за бунт е икономическото състояние на страната и лошият стандарт на живот. По-голямата част от суданците не искат да субсидират режима, който присвои повече от 60 милиарда долара приходи от петрол.
Видео, показващо хора, скандиращи за свалянето на властта:
Харчовете на правителството през 2012 са огромни – 82% са само разходите за силите за сигурност. Селскостопанският сектор, който е жизненоважен за страната и средство за препитание на повече от 80% от населението, получи едва 3% субсидии от държавния бюджет, а здравеопазването и образованието по малко от 3%.
Основата за недоволство, както се вижда, е голяма и не от вчера. Протестите продължават с пълна сила, въпреки медийното затъмнение. Правителството цензурира покритието на демонстрациите от местни медии, като се задържат всички журналисти, опитали да пишат за ставащото. Кореспондентът на AFP, Саймън Мартели дори беше пребит и арестуван извън университета в Хартум.
Судан може да се похвали, че е пионер в арабските протести – събития, подобни на Арабската пролет, се разиграват два пъти в историята през 1964 г. и 1985 г. Тези факти дават сила и увереност на студентите да продължават с изразяване на недоволството си. Реакцията на полицията показва страха на правителството от по-големи бунтове, а наскоро Хартум поръча пратка от сълзотворен газ от Русия. Агресия е насочена и към жените, които играят голяма роля в днешните протести, а видни активисти са арестувани и малтретирани в арестите.
Развитието на следващите дни и месеци ще покаже дали протестите ще успеят да се превърнат в голямо движение за реформи, или ще угаснат под ударите на статуквото.
[notice]В Twitter може да следите последните новини с хаштаг #SudanRevolts, #UoK (University of Khartoum) и арабския хаштаг #السودان_ينتفض.[/notice]
Данните са през сайта Muftah.org