Ситуацията, в която се намира режимът на Асад, е потресаваща. След като изгуби повечето по-големи битки в сраженията с бунтовниците, сирийското правителство е изправено пред криза на всеки фронт. От март насам загуби контрола над цялата провинция Идлиб от бунтовническата коалиция Джайш ал Фатах. В Алепо, коалицията Фатах Халаб е в настъпление и постепенно овладя квартали в града, които бяха под властта на режима, а снабдителната линия на правителствените сили беше прекъсната за малко миналия месец. В южните части на страната коалицията Южен фронт, продължава да оказва натиск върху режима около град Дараа и напредва в провинция Кунайтра. В Латакия, на крайбрежието, бунтовнически части продължават да извършват бързи нападения.
Картите показват промяната в съотношението на силите в провинциите Идлиб (Северна Сирия) и Дараа (Южна Сирия):
Силите на правителството са изправени и пред недостиг на човешка сила, след като десетки хиляди сирийци напускат държаните от режима области, за да избегнат военната служба и влошаващите се условия на живот. Бежанците, напуснали Сирия описват колко е трудно да се живее с редовно спиране на тока, липсата на вода, както и растящите цени на храните и наемите.
В тази обстановка се намесиха руските интереси. Войските и военната техника на Кремъл наводниха провинциите, лоялни на режима в Западна Сирия, през пристанищата на Латакия и Тартус. Руските социални мрежи изобилстват от снимки на руски морски пехотинци, позиращи с лика на Асад и Путин насред Латакия и Тартус. Изпратените от Москва сили са разположени в различни градове в западната и централната част на Сирия, за да укрепят позициите на сирийските правителствени сили и да защитят ключови провинции. Още от първите дни на руските въздушни удари, изтребителите бомбардират главно цели в Западна и Централна Сирия, свързани с бунтовнически фракции. В случая, намесата ан Путин показва не силата на режима в Дамаск, а неговата слабост. Асад изчерпва силите на местните съюзници и руските сили са добре дошли.
Дипломат от Дамаск наскоро заяви пред “Гардиън”:
“Иранците казаха на руснаците без заобикалки: ако не се намесите, Башар Асад ще падне и не сме в състояние да го задържим.”
Местата, на които са разположени руските войници, показват стратегия за евентуално разделяне на страната, отдавна прогнозирано в Дамаск, ако правителството не успее да задържи бунтовниците. Официалните изявления са ясни: руските войници ще се разполагат в Дамаск, Хама, Хомс, Латакия, но не и в Дейр ез Зор или Алепо, което е сигнал, че режимът засилва контрола си над централните части на Сирия, но няма никакво намерение да си връща територии в източните райони, граничещи с Ирак. Набелязването на райони от руските самолети, в които “Ислямска държава” няма постове, като Хомс и Идлиб, също показва, че целите на Путин са предимно бунтовническите групи.
Картата на руското присъствие в Сирия от края на септември 2015, показва нагледно районите, на които Русия обръща внимание:
Карта на руските въздушни удари – с приоритет са западните райони:
Въпреки, че някои анализатори коментират опасната игра като стъпка към Трета световна война, намесата на Москва дойде с мълчаливото одобрение на САЩ. В очакване на руското военно присъствие и бомбардировки, САЩ и Германия се съгласиха да изтеглят ракетните си установки от Турция и американски официални лица публично заявиха, че военните мисии на Русия имат одобрението на Барак Обама, докато атакуват само “Ислямска държава”. След като САЩ показа подкрепата си за сирийските бунтовнически групи предимно на хартия (ако не се броят два-три батальона, получили оръжие; тренираните от САЩ бойци са общо 100) сега Вашингтон няма нищо против военната намеса на Русия.
Бунтовниците са наясно с това и позициите им бяха изразени от генерала от Свободната сирийска (ССА) армия Ахмад Рахал – първият генерал, който дезертира от сирийския флот – който описва ситуацията по следния начин:
“Когато ССА пое контрола на почти половината от Сирия в средата на 2012 година, милициите на Хизбулла се ангажираха да се борят с революцията. Хизбулла загуби основното си лидерство, когато революцията си възвърна равновесието. Тогава, Касим Сюлеймани се намеси с Иранската революционна гвардия..Когато Сюлеймани и Сухейл ал Хасан загубиха Идлиб, Сахл ар Габ и Абу Духур, се притесниха и призоваха руската мечка…Вярвам, че най-вероятно – и няма да сгреша да го кажа – че в случай, че столицата е обсадена, а президентския дворец е в опасност, американските морски пехотинци, ще се включат срещу революцията.”
Вероятно една от възможностите на правителството да запази властта си е чрез разделяне и прочистване, тъй като загуби влиянието си в големи части на Сирия, които вече не може да контролира.
В разгара си през пролетта на 2013 година, бунтът се разпростира на 60% от територията на Сирия, но само 30% от населението живее в държаните от опозицията райони. Това е резултат от стратегията на правителството и характера на Сирия. Най-гъсто населените градове са в Западна Сирия и тук режимът концентрира силите си, за да държи контрол. В средата на 2012 година, под натиска на нарастващия въоръжен бунт, избухнал от протестите през 2011-2012, режимът се отдръпна от периферните райони, оставяйки контрола в североизточните части на кюрдските сили, а в Източна Сирия запази силите си единствено в град Дейр ез Зор, за да засили позиции в Дамаск и провинциалните главни градове в западните райони.
Тази стратегия позволява да се държат добре укрепени позиции срещу по-многобройните, но слабо въоръжените бунтовници, докато дойде подкрепата на Хизбулла и иранските военни части. След като правителството консолидира позициите си, то поде офанзива. Бунтовниците, разпрострени на големи райони и зле въоръжени, не успяха да задържат някои от снабдителните линии и бяха отблъснати на няколко фронта от Хизбулла и иранската Революционна гвардия. Повратният момент бе загубата на град Кусайр през юни 2013 година, който е основен маршрут за доставки на бунтовниците от Ливан. Тогава започна низ от поражения, продължили до началото на 2014 година.
Със засилването на пораженията, бунтовниците се оттеглиха в крепостите в отделни квартали, села и градчета, които бяха систематично обсаждани и обстрелвани. Цели градове бяха поставени пред гладна смърт заради неподчинение. В други случаи, квартали са сривани напълно, предизвиквайки разселвани и бежански вълни през целите 2013 и 2014 година. По-големи градове като Муадамия, Барзе и Кабун, които са твърде големи, за да бъдат овладени бързо, са обект на тежки обсади, принудили бунтовническите сили да се предадат. Въпреки предаването на оръжия, много градове продължаваха да бъдат обстрелвани като наказание.
Обсадените градове са из най-вече в централна Сирия. Дамаск все още е ефективно заобиколен от опозиционни квартали и предградия – Ал Тал на север, Тишрийн и Кабун на североизток, Джобар, Дума и Ирбин в Източна Гута, Бейт Сахм, Ялда, Бабила, Ярмук и Хаджар ал Асуад на юг, Дарая и Муадамия на югоизток, Кудсая и Ал Хамме на запад и няколко други в областта Западна Гута. Тези градове и квартали са със стотици хиляди вътрешноразселени хора, които са намерили убежище там, след като собствените им домове са били разрушени.
Подобно е положението в близост до Хомс. Квартал Ал Уаер, северно от центъра на града, има 500 000 вътрешноразселени на своя територия. Малко по на север има обръч от селища, които още се държат от бунтовнически сили. Градовете Растан, Талбиса и Зафарана, които са част от този обръч, наскоро бяха бомбардирани от Русия.
Ако режимът иска да изгради функциониращ район, който може да се защитава лесно и да заживее свой живот, Асад ще трябва да премахне опасността от бунтовническите градове в областите, които контролира. С население от милиони, тези градове се противопоставят все още и тъй като властите не намират правилни политически решения, единствената възможност за контрол и чрез налагане на гладуване и принудително разселване.
Това именно прави в момента режимът: обсадите бяха стегнати, за да се наложи управление. Ал Тал – първоначално град от 100 000 души – сега подслонява около 1 милион вътрешноразселени лица и е обект на блокада над 70 дни. Жителите изчерпват своите запаси от храна и лекарства, а доставките са спрени. Подобни блокади са наложени от средата на лятото върху по-голямата част от селищата около Дамаск.
Някои от тези градове се отказват от позициите си заради ужасните условия. В средата на август бунтовници в град Хафир Алфока се предадоха на правителствените сили, като бойците бяха интегрирани в про-правителствени милиции. В замяна, правителството отпусна лекарства и хранителни продукти за града.
Жителите на град Забадани отказаха такава сделка в началото и преди постигането на споразумение с Хизбулла и режима в началото на септември, те бяха също подложени на обсада, въпреки опитите да я премахнат.
Конфликтът около Забадани показа стратегията за разделяне. Градът е популярен планински курорт в планините на границата с Ливан, намиращ се в близост до Дамаск. Жителите му, смесица от сунити и християни, взимат активно участие в революцията. Когато бунтът е спрян в тази зона през 2013-2014, Забадани и околните градове бяха поставени под обсада.
Намирайки се в близост до ливанската граница и разположен на ключов маршрут за доставки, режимът не може да остави активен бунт в града. През лятото ирански сили и Хизбулла подкрепиха офанзива на сирийската армия, принуждавайки хиляди да потърсят спасение в околностите. Бунтовниците, всички произхождащи от самия град, се съпротивляват над 80 дни, докато правителството засилва въздушните удари. Над 1000 варелни бомби са пуснати над Забадани, докато хиляди бойци на режима и Хизбулла опитват да го щурмуват. След седмици с малък напредък и тежки загуби за двете страни, правителствените сили заплашват да ударят близките градове Мадая и Блудан, ако не предадат цивилните от Забадани, намерили подслон там.
В отговор на атаките, бунтовническата коалиция Джайш ал Фатах щурмува лоялистките градове Фуа и Кафрая в провинция Идлиб, опитвайки се да окаже натиск на режима да спре обсадата над Забадани. Тъй като Фуа и Кафрая имат предимно шиитско население, подкрепящо правителството, Асад се безпокои те да попаднат в ръцете на бунтовниците. След като Джайш ал Фатах заплашва да завладее изцяло градовете, Иран предлага на бунтовническите сили прекратяване на огъня и преговорите се състоят в Турция – участват представители на Иран, Хизбулла и Джайш ал Фатах. Представители на режима не присъстват.
Първоначалното предложение на иранските преговарящи е цялото сунитско население на Забадани да бъде преселено в провинция Идлиб, а в замяна шиитското население от Фуа и Кафрая да се настани в Дамаск. Това е отхвърлено от бунтовниците и гражданският съвет на Забадани.
След отхвърлянето на предложението, режимът подновява нападенията над Забадани, а Джайш ал Фатах атакуват Фуа и Кафрая. Иранските представители отново предлагат прекратяване на огъня, но този път предлагат нова сделка: жителите и бойците от Забадани ще могат да преминат безопасно в посока Идлиб, а блокадите над Мадая, Бакийн и Саргая ще бъдат вдигнати. Освен всичко, ще бъде установено прекратяване на огъня за шест месеца и 500 затворници ще бъдат освободени от режима. В замяна, 10 000 цивилни ще бъдат евакуирани от Фуа и Кафрая. ООН трябва да следи спазването на примирието и улесняването на прехвърлянето на бойците и цивилните. Най-значимото в споразумението е забраната за въздушни удари в градовете Идлиб, Бинниш, Тафтаназ и Маарат Мисрийн.
Офертата е приета от представителите на Джайш ал Фатах и бунтовниците в Забадани. Макар да е широко критикувана от опозиционни активисти, сделката е необходима за спирането на ежедневните въздушни атаки над бунтовнически селища и осигуряването на облекчение за цивилните.
Прекратяването на огъня, обаче, е нарушено скоро, след като Тафтаназ е обстрелян от правителствените сили. Въпреки че споразумението посочва забрана за въздушни атаки от режима, то не важи за руските части, които бомбардират цялата провинция Идлиб. След атаките, ООН спря хуманитарната си дейност в Сирия, което означава, че само една част от бойците са прехвърлени от Забадани, но не и цивилни.
Възможно ли е споразумение за кризата в Сирия?
Много коментатори, включително отляво, спорят относно постигането на споразумение за решение на конфликта в светлината на новия играч на терен – Русия.
Фракции на опозицията и бунтовниците са съгласни относно нуждата от политически преход, но с условието, че Асад и неговият вътрешен кръг няма да има роля прехода. Всички основни бунтовнически сили и гражданските съвети определят исканията си в Петте принципа на сирийската революция, съдържащи необходимите условия за политически преход. Желанието за преход беше подкрепено от опозицията и бунтовническите групи в съвместно изявление, осъждащо руската интервенция.
Режимът в Дамаск категорично отказва условията. Последната оферта на Великобритания за шестмесечен преходен период, при който Асад може да остане на власт и временно да контролира прехода, беше отхвърлена от режима 48 часа след отправянето на предложението.
Онези, които се застъпват за решение чрез преговори, трябва да отчетат последните нарушения от страна на режима по отношение на прекратяване на огъня, амнистии и отхвърляне на опитите за прекратяване на конфликта, които съдържат неизгодни предложения. Няколко примера са достатъчни, за да покажат невъзможността за водене на преговори с режима, когато се намира в отстъпление.
През май 2012 година, докато ООН следи за окончателното прекратяване на огъня, което да възпре превръщането на бунта в гражданска война, про-правителствени милиции, т.нар. шабиха, избиват 108 цивилни, предимно жени и деца, в градчето Хула, област Хомс.
През август 2013 година, докато инспекторите на ООН пристигат в Дамаск, за да разследват обвиненията за използване на химически оръжия, снаряди със зарин се изстреляни в опозиционните части в земеделските райони на Дамаск, известни като Ал Гута, довеждайки до смъртта на стотици цивилни, задушили се с отровния газ.
През февруари 2014 година, докато ООН надзирава конвой, който евакуира семействата на бунтовници от централните части на град Хомс, про-правителствени милиции откриват огън по конвоя. Много от евакуираните са в неизвестност, а според сведенията, са арестувани.
През септември 2015 година бе постигнато примирие около Забадани и Фуа. В рамките на 48 часа след примирието, правителствени сили бомбардират град Саракеб в провинция Идлиб. Снаряди падат върху увеселителен парк в Хомс, убивайки деца, намиращи се там. Бомбардировки са извършени и над град Тафтаназ, който е включен в примирието. Загиват дузина цивилни, включително местният журналист Аббада Газал.
Правителството в Сирия показва отново и отново, че не е в състояние да извърши промяна и просто използва дипломатическите канали за печелене на време, прегрупиране и консолидация на позициите, за да се извършват контраатаки. Асад е щастлив да играе “игра на изчакване”, докато поддръжниците на опозицията се опитват да вкарат бунтовнически фракции в преговори, с чиито условия те никога няма да се съгласят.
Сега, с руските въздушни удари зад гърба си, Асад се чувства силен в позициите си, казвайки пред иранската телевизия:
“Единственият вариант за нас е да унищожим тероризма, тъй като прилагането на всяко решение или политически идеи изисква състояние на стабилност. В противен случай нямат стойност. Следователно, унищожаването на тероризма е в основата на всяко действие в Сирия. Политическите идеи могат да се реализират по-късно.”
Това е ясно доказателно, че режимът няма да приеме политическо решение, докато не смаже бунтовниците. Всъщност режимът заявява, че единственото политически решение е пълно смазване на бунта.
На бунтовниците им е ясно това. Командир от Свободната сирийска армия в Хама коментира, че намесата на Русия “е предназначена да унищожи Свободната сирийска армия”.
Горните думи могат да бъдат потвърдени от въздушните удари, насочени предимно по позиции на бунтовниците, а не на “Ислямска държава”. Ракети попадат върху болници, пекарни, граждански съвети и самоорганизираната Гражданска отбрана.
Руската намеса няма да възвърне територии. Нито Асад, нито съюзниците му, имат потенциала за това. Онова, което могат да направят, е да спрат настъплението на бунтовниците около Идлиб, Латакия и Хама, и да прочистят бунтовническите анклави в централните части на Сирия, за да се формира една територия, която режимът да може да защитава лесно. Коалицията Джейш ал Фатах е много близо до Хама и ако има успех в Северен Хомс, градът ще бъде обграден от три страни. Хама е известен с опозиционните си виждания град, като там бяха и едни от най-големите антиправителствени протести преди избухването на въоръжения бунт. Поемането на контрола върху града ще е голяма победа за бунтовниците, което ще предотврати разделянето на страната.
Междувременно, въздушните удари довеждат до радикализиране на опозиционни структури. Именно тези удари донасят повече бойци на Ал Кайда и техния клон в Сирия, Фронт ал Нусра. Каквото и да е влиянието на руските въздушни удари по опозицията, трябва да е ясно на антивоенните активисти в световен мащаб, че трябва да се противопоставят на намесата на Путин в Сирия. Той няма да спаси Асад, а само ще удължи агонията в Сирия.
Организирането на хуманитарна помощ за бунтовническите райони и тези, които гният в бежанските лагери, мобилизирането на подкрепа за сирийските активисти, които продължават да се противопоставят на всяка външнополитическа подкрепа за Асад, са ключови дейности. Натиск трябва да бъде оказван и върху правителствата в ЕС, които правят сделки с Асад и принуждават сирийци да приемат условията на режима относно политическия преход.
Алтернативата е въоръжена борба, която да продължи до сваляне на режима, но това може да струва стотици хиляди животи и да даде повече време на “Ислямска държава” да се окопае в развалините на режима и руската намеса. Това е немислимо.
Mark Boothroyd/Pulse Media/Archicivilians/ISW/Guardian/Syria Direct/Al Bawaba/The Independent/Etilaf