Много въпроси, никакъв отговор

Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун е „изключително загрижен” за „възстановяването на спокойствието” в Газа!?

Кое спокойствие, Г-н Генерален секретар? „Спокойствието” на блокадата, която лишава децата, жените, мъжете и старците в Газа от храни, медикаменти и всякакви други стоки от първа необходимост, от свобода на придвижване и общуване със света и изобщо от нормално човешко битие? Кое спокойствие биха пожелали да си възстановят жителите на Газа в условията на тази блокада, която час по час прибягва до обстрел на техните жилища? (Декларация 94/17.11.2012 на Центъра за човешки права „Ал-Мизан”: „окупационната армия се цели в жилища на граждани върху главите на обитателите им”. Никой ли не си дава сметка, че призоваването към възстановяване на такова спокойствие е лекуване на симптомите без премахване на причинителя на болестта? Че такова спокойствие е коричката върху рана, под която продължава гнойният процес на окупацията? Никой ли не си дава сметка, че поредната офанзива на окупатора срещу Газа, започната чрез поредна точно пресметната провокация – убийството на Ахмед Джабари, този път има за цел да принуди света на 29 ноември 2012 да гласува поредната резолюция за прекратяване на огъня в Газа, за да му отвлече вниманието от належащото гласуване за палестинската проекторезолюция за предоставяне на Държавата Палестина на статус на държава наблюдател в Общото събрание!? Още повече никой ли не си дава сметка, че предоставянето на Палестина на статус на държава наблюдател е единственият начин Държавата Израел и Държавата Палестина да седнат като равнопоставени субекти на масата за преговори и че тази равнопоставеност е единствената гаранция за възобновяването на едни истински ефективни преки преговори за решаване на конфликта на базата на две държави?

Най-сетне никой ли не си дава сметка, че продължаването на тази окупация чрез поредното „възстановяване на спокойствието” ще натовари съвестта на света не „само” с още и още нови цивилни жертви…

Автор: Мая Ценова