Стари идеали – нови обвивки

Дванадесет години след началото на новото хилядолетие, за никого не е тайна, че светът, в който живеем, се намира в криза. Криза, не само икономическа, но също така и социална, криза, която обхваща духа и вярата на всички хора по света.

За християнството отдавна се знае, че търпи постоянни удари от модернизиращото се западно общество, а последствие и от идеологиите, които доминират социополитическия живот на Европа и Новия Свят след Първата световна война. Но напоследък и ислямът премина през поредица от катарзиси, чийто финал предстои. Социални бунтове, противопоставяне на установения ред, нихилизъм, дори комунизъм. Това вече са симптоми на всяка една от трите световни религии.  Причината за това е наречена от съвременните учени “глобализация”, и е свързана с безпрецедентната обмяна на идеи и ценности, които се стремят да приобщят света и да го превърнат в едно глобално село.

Но законите на физиката важат с пълна сила и за човешкото общество и така на тази глобализация се противопоставя еднаква по сила, но противоположна по посока национализация. Именно от взаимодействието на тези две “глобално-социални сили” се поражда парадоксът на съвременното ни общество – от една страна да искаме да споделяме всичко със света, а от друга – да се стремим да се отличим от всички останали, за да не бъдем претопени в огромната човешка маса.

Тезите

Глобализацията ни води към едно обединение – на вкусовете, на интересите на идеалите. Нейната посока върви към утвърждаване на единно човешко общество, което да има думата върху своето бъдеще под формата на световна държава. До тук достига гледната точка на глобалистите-позитивисти. Глобалистите-реалисти предпочитат да изследват настоящето на процеса “глобализация”, без да се стремят към даване на оценки за бъдещето. (Както ни показаха събитията в Близкия изток, даването на оценки е доста тънък лед напоследък.) Скептиците твърдят, че няма такова нещо като глобализация, но мисля, че подобна позиция, предвид това, което ни се случва в момента, е меко казано наивна. Оставям на вас да си изберете дали да давате прогнози или не, но е факт, че всички ще трябва да харесваме продуктите на шепа мега-компании, които постепенно изкупуват своята конкуренция в световен мащаб, както и за всички ще е задължително да се смеят на 9gag, да пишат в Twitter и да си актуализират профила във Facebook ако искат да са пълноценна част от обществото.  Английският, интерпретиран чрез различни “маймуници” ще заеме мястото си на перманентна lingua franca и постепенно ще претопи част или повечето национални езици, или най-малкото ще се превърне в единствен световен език, спрямо който всички останали ще са “майчини”.

Не!

Не не и не! Нациите няма да изчезнат, национализмът ще ни спаси от претопяването, ще ни опази като нации и идентичности, ще се противопостави на корпорациите и на зомбирането на човечеството! Макар и консервативен, национализмът ще предложи онази крепост, от която малките народи се нуждаят за да запазят своята самобитност. Членуването в наднационални алианси ще е все по-нежелано и вредно за защитата на отделните национални интереси и тези съюзи ще рухнат. Регионализмът ще вземе връх и големите, мултиетнически държави ще се раздробят на дребни еднонационални държавици, обединени в децентрализирани федерации или пък поемащи по своя собствен път.  Това несъмнено ще доведе до поредица от дребни и по-големи конфликти, които да решат в една или друга посока дребните погранични спорове, които ще възникнат. Корпорациите и националните държави ще се вкопчат в битка, от чийто изход ще зависи съдбата на човешкото общество.

Действителността

Тези тезиси отразяват само най-крайните позиции и имат, за сега, ограничен допир с действителността поради простата причина, че  човечеството обикновено избира средния път. Корпорациите ще се окрупнят, но вероятно не прекалено, контролирани от държавите с тяхното законодателство и държавни интереси. Някои малцинства ще добият федеративен статут или автономия, но от друга страна големите наднационални съюзи де факто ще тушират влиянието на това “роене” на държавите. От друга страна призива за “единство в различието” предлага алтернатива за опазване на “чезнестите” националности в рамките на глобалното село. Въпреки опитите на хуманистиката да доведе до обединяване на човешките общности в наднационални компоненти, природните науки ще се окажат единственото свързващо звено между различните общества. Стремежа към звездите, деленето на частиците и пътуването във времето ще се превърнат в обединителни стимули за човечеството, но що се отнася до хуманитарната страна на нещата, времето отдавна е доказало, че различията са прекалено големи, за да се ликвидират. А дали трябва да се ликвидират въобще?

Ами религиите? Религиите неминуемо ще изживеят криза, докато духовното се опитва да настигне светкавичното развитие на науката. В такива периоди на всеобща криза се раждат новите религии и може би в нашето поколение ще станем свидетели на раждането на една нова световна религия, която да се опита да настигне и изпревари или пък да се слее с техническия прогрес.  Във всеки случай, за да запазят вниманието на хората, религиите ще трябва да се нагодят към едно човечество, което е свикнало да говори и мисли свободно и да вярва в едно светло бъдеще, което задължително трябва да е по-добро от миналото и настоящето. Войната също ще трябва да е на заден план в тези религии, защото хората са уморени от убийства, насилие и изтребление. Прекалено дълго две от световните религии са насърчавали последователите си да воюват за една или друга кауза. Днес все още има религиозни радикалисти, които възприемат тези идеи, но има и доста хора, които ги отхвърлят и смятат за остарели и безсмислени.

Това се вижда най-явно в исляма, където последните 30 години станаха свидетели на невиждана ескалация на насилието и религиозния тероризъм, но също така и на разтрогването на множество митове сред либерално мислещите мюсюлмани. Важна роля за това изигра и масовото навлизане на мюсюлмани в западните висши училища, които правилно преподават либералните ценности без да ги обвързват с религиозното начало. Въпреки това икономическата криза доведе до едно явно озлобление и ксенофобия, които дадоха нов тласък на крайния национализъм и десните тенденции. Все повече хора не желаят да приемат присъствието на чужденци като трайни части от обществото. Това е най-видно в САЩ и Западна Европа, където високите икономически стандарти привлякоха хора от цял свят, търсещи свобода, равенство и по-високи заплати. Паралелно с позитивните страни на глобалното развитие ще станем свидетели на тежко социално напрежение, което вероятно ще прерасне във вътрешни и външни конфликти. Войната винаги е била най-добрият отдушник на социалното напрежение и е въпрос на време светът да се обърне към своя стар инструмент за да разреши кризата, в която съществува.