На гости на Интидар е Николай Савов, автор на блога Against the mainstream – партньор на Интидар. С него посетихме конференция в хотел Шератон, посветена на гражданското общество и социалните науки. Смятам, че коментара на Николай относно темите е на място и го поканих да го публикува като гост автор на Интидар.
Николай Савов е студент в СУ “Св. Климент Охридски”, Факултет по Журналистика и Масова комуникация. Интересува се главно от активизъм, медии и международни отношения. Можете да го намерите както в блога му, така и във Фейсбук.
Втората годишна конференция “Гражданско общество, политика, солидарност: Приносът на социалните науки” беше открита вчера (28.10) в хотел Шератон. Организаторите от Институт за изследване на обществата и знанието при БАН и Фондация Конрад Аденауер събраха на едно място авторитетни имена в изследването на политическата теория, значението и ролята на гражданското общество. Германският посланик – Матиас Хьопфнер – също беше част от откриването. Сред встъпителните слова прозираха определени интереси, засягащи ситуацията у нас. В контраст с тях, гост-лекторите от авторитетни немски университети предложиха, нови перспективи, дълбочина и обективност на аудиторията, както и – трябва да отбележим! – по-кратки речи от българските научни представители.
Сред широката палитра от изказвания, тези на посланика, а също и на председателя на Фондация Конрад Аденауер – Марко Арндт, звучаха политически натоварени с подкрепа за определени интереси в българското пространство. Арндт с равен тон заяви, че „от юни гражданското общество стана видимо“, а в протестите у нас „не става дума за подобряване на тяхното (бел.ред – на хората) социално положение“. Матиас Хьопфнер поддържаше близка линия на разсъждения, съсредоточавайки се около протестите за „истински ценности, европейски ценности“. Според него, „обществото се съпротивлява бившите тайни служби да вземат превес в страната“. Горните изказвания бяха далеч по-рафинирани, но близки по дух с тези на Протестна мрежа и Реформаторски блок, макар посланикът да заяви, че се надява никой да не се опитва да използва протестите за личен интерес.
Непосредствено след Матиас Хьопфнер започна и първият модул от програмата с много интересна реч от проф. д-р Ханс Форлендер на тема „Либерална демокрация и гражданско общество“. Създаде се впечатление за реплика към посланика, който говореше преди това за българското активизиране, определил го като “пролет на гражданското общество”. „Има ли пролет на гражданското общество през есента на демокрацията?“, попита Форлендер, с отчетливи паузи, ограждащи въпроса. Професорът говори за опасностите пред демократичния процес, както и за „дефектни демокрации и полу-авторитарни режими“ сред новите последователи на системата от последните 25 години.
Най-голямото му притеснение изглежда бе свързано със срива в доверието към институциите:
„Наблюдава се, че ниските слоеве – съставени най-вече от бедни или разчитащи на социални помощи – не искат да участват в изборния процес, а не очакват почти нищо от институциите. Изключването на определени слоеве е проблем на либералните демокрации.“
Речта му обаче се съсредоточи по-скоро около самата нужда от доверие и последиците от неговата липса, отколкото около причините за подобна ситуация.
Проф. Ерхард Дитрих на свой ред говори за пост-комунизмът и гражданското общество. Изследването на бившия строй е важно, за да установим собствената си идентичност, навлизайки в новата система, и да разберем нуждите си, които според него се различават значително от тези на населението в западните демокрации. Образът на това, което днес наричаме „комунистическа система“ и до днес е неясен, а желанието за дискусии по темата – нищожно.
Речта на професора беше изпъстрена с примери за границите между гражданско общество и власт. Според него, колкото по-активно е първото, толкова по-демократични условия могат да възникнат. Остана обаче впечатлението за неминуема неравнопоставеност в изходните позиции в полза на управляващите. В личен разговор след края на конференцията, проф. Дитрих също сподели, че неговата визия за пътя пред обществото е свързана с процеса на демократизиране, а истинската демокрация днес практически не съществува , освен като символ, използван от политическите лидери.
Последният чуждестранен гост на събитието – проф. Клаус Шуберт – също направи значително впечатление с речта си, макар и да остави повечето изводи на слушателите. Сред акцентите в речта му беше началото на неолибералното течение в политиката от 1980-те години. „Минимум държава, максимум икономическа свобода“ от времето на Рейгън и Тачър, според Шуберт не са довели до положителен развой днес. Той също говори за гражданското общество, предписвайки му ролята на „куче-пазач“.
Шуберт и останалите говорители показаха солидни познания за България и региона. За жалост, посещението им едва ли ще предизвика дискусии в публичното пространство около темите на конференцията. По-вероятно е до нас да достигне някое от изказванията на посланика, предизвиквайки няколко слаби искрици.
Гражданското общество у нас стана предмет на периодични дискусии, но малко задълбочени анализи. А то е едва първата спирка при опознаването на социума като цяло, както и в контекста на противопоставяне с политическата власт. Належащите теми, нуждаещи се от разбиране, продължават да се натрупват, което само ни напомня, че в България нямаме силни традиции в организирането на дебати. Конференции като тази в Шератон остават само да загатнат за част от цялостната картина и то на ограничен кръг от хора. Останалите изглежда ще почакат и за това.
Comments are closed.