Две трагедии по едно и също време и контрастът в медийното им отразяване

Je-Suis-Charlie5В същото време, когато 17 души загубиха живота си следствие на атаки на екстремисти в Париж, над 2000 бяха убити от частите на радикалната групировка Боко Харам в Нигерия.

Две трагедии в рамките на една седмица. Клетка от ислямисти в Париж атакува хумористичното издание “Шарли Ебдо” и клиенти в Parissupermarket, убивайки 17 души и предизвиквайки международни реакции, солидарност и подкрепа. Хаштагът #JeSuisCharlie се превърна в един от най-споделяните в социалните мрежи в историята на Twitter и Facebook, а световни лидери се хванаха ръка за ръка на Марша на солидарността в Париж.

В северна Нигерия, в същото време, военизираните части на радикалната групировка Боко Харам изгориха и сринаха до основи 16 селища, като най-много пострада Бага. Бяха убити 2000 души – повечето от тях жени и деца, които не са успели да избягат от атаките. В края на същата седмица, Боко Харам представи ново ужасяващо оръжие в близкия град Майдугури. Те окачиха експлозиви по тялото на десет годишно момиче и я изпратиха в един от най-натоварените пазари в града. Момичето беше спряно от охраната, защото се задейства металният детектор. Въпреки това бомбата избухва и загинаха 19 души.

Дори и в Нигерия, насилието в Париж получи по-голямо медийно внимание отколкото кланетата в Бага и Майдугури. Президентът на Нигерия, Гудлък Джонатан, заклейми нападенията в Париж, но не спомена и дума за клането в собствената си страна. Пет седмици преди началото на изборите в Нигерия, Джонатан може би се притеснява да заяви, че за една година Боко Харам успяха да убият над 4000 цивилни, а армията не не е направила достатъчно, за да отблъсне радикалите.

Има много причини, поради които атаките в Париж получиха много повече медийно внимание от кланетата в Северна Нигерия. Париж е икономически център, важна точка в глобално отношение, град с хиляди журналисти на негова територия, докато Бага е изолирано, трудно за достъп място. Атаките срещу “Шарли Ебдо” бяха насочени срещу журналисти и е разбираемо, че журналисти ще отразяват смъртта на колегите си. Атаките в Париж бяха шок и изненада, а смъртта от ръцете на Боко Харам станаха едва ли не част от ежедневието по време на бунта в северната част на Нигерия, в който жертвите вече са над 10 000 от 2009 насам. Съществува и расистки елемент, отразен в идеята за т.нар. “йерархия на смъртта” – традиционно убийството на бели е с приоритет в отразяването в медиите от смъртта на цветнокожи.

Подробностите около атаките в Бага, където цивилни бягат от мародерстващи милиции в блатата на езерото Чад, където се сблъскват с атаки на хипопотами (нека това не предизвиква усмивки – хипопотамите са определяни като едни от най-опасните животни, отнели в пъти повече човешки животи от лъвовете) е трудно да предизвикат съчувствие сред общността на по-развитите държави. В същото време за много американци и европейци е трагично лесно да си представят атаки на терористи в градовете им.

Ефектът е очакван: атаките в Бага изглеждат невероятно далечни, докато атентатите в Париж изглеждат близки, актуално, неотложни, дори за хора, които се намират сравнително близо и до двете ситуации. Отчасти е трудно да си представим събитията в Нигерия, защото много рядко ни се предлагат новини за Африка като цяло.

Media Cloud е онлайн инструмент, разработен от Масачузетския технологичен институт и Харвард, който измерва вниманието към теми и места в различни сегменти на новинарските емисии и медиите като цяло. Според проучване от април 2014 година става ясно, че медиите публикуват от три до десет пъти повече истории за Франция, отколкото за Нигерия. Ако някой се надява, че онлайн медиите ще променят съществуващите модели за привличане на вниманието, то има лоша новина: ситуацията е близка до традиционните медии – публикуваните материали за Франция са 3,2 пъти повече от онези за Нигерия и района, въпреки че Нигерия е с три пъти по-голямо население от Франция.

Медийното внимание към случая с "Шарли Ебдо" (оранжево) и атаката в Нигерия (синьо) сред 25 водещи американски медии. Via mediacloud.org
Медийното внимание към случая с “Шарли Ебдо” (оранжево) и атаката в Нигерия (синьо) сред 25 водещи американски медии. Via mediacloud.org

Данните сочат, че сме склонни да прочетем новини за страни като Нигерия в моменти, когато са в криза, има терористично нападение или епидемии – като последната с ебола. Въпреки шокиращия размах на атаките в Бага, историята е разглеждана от потребители като предсказуема, като новина, която бихме получили по принцип от Нигерия, тъй като по подразбиране новините от Африка са лоши и именно това възприятие предизвиква липсата на емоционална реакция сред обществото, когато научава подобни факти.

В случая с “Шарли Ебдо”, милиони хора в западния свят се виждат като част от трагедията в Париж – независимо дали споделят хаштага #JeSuisCharlie или #JeSuisAhmed (по името на убития полицай пред редакцията на изданието).

Подробности около смъртните случаи в Бага няма. Не знаем имената на родителите, които според докладите са заставали на пътя на куршумите, за да защитят децата си, или на селяните, които са подслонявали бягащи семейства. Отвъд , жестокият лидер на Боко Харам, малко знаем за мъжете, които застават на негова страна или за тяхното разочарование от нигерийското правителство и това ни кара да се чувстваме свободни в спекулирането относно връзките между светските и религиозни групи, между исляма и другите религии, за стабилността на Нигерия и оцеляването й като държава.

По този въпрос, чудесен пример е видеото на американския сайт The Onion, което пародира липсата на подготовка сред световни анализатори относно въпроси около Африка и в частност Нигерия.

Отговорите не са лесни, но не означава, че не трябва да обърнем внимание, въпреки че ситуацията с Боко Харам съблазнява дори онези, които следят събитията отблизо, да разчитат на някои лесни отговори. Най-очевидната реакция е да се подкрепят нигерийските въоръжени сили – въпреки наличието на неопровержими доказателства за погазването на човешките права от армията при преследването на Боко Харам. Погазване, от което се възползва групировката. През 2013 година Бага претърпява друго клане, но извършено от нигерийски войници, които изгарят хиляди къщи и убиват най-малко 200 цивилни.

Може би трябва да се увеличи международното военно сътрудничество? Но Камерун, Чад и Нигер – държавите най-пряко застрашени от Боко Харам – наскоро изтеглиха войските си от региона, като Чад вече има 7000 бежанци от Бага на своя територия.

Като изключим лесните отговори и идеологическата обосновка, отговорът на онези, които чуват за кланетата в Бага е мълчание.

В днешно време да се говори за солидарност между народите звучи сякаш наивно – виждаме го относно Сирия, Ирак, Йемен, Пакистан, виждаме го сега и в Нигерия. Но това не бива да е така. Стотиците хиляди загинали в Бага изискват скръбта на всеки един свободен човек, най-малкото като съчувствие между човешки същества. Само със солидарност и заемане на позиции нигерийското правителство може да бъде възпряно от извършване на още престъпления в неспособността си да спре конфликта – само с обща позиция може да се обърне внимание към същността на религиозния екстремизъм в света.

Рядко се споменава, но повечето от жертвите на ислямистки организации са мюсюлмани: между 82% и 92% в различните случаи. Атаките като тези в Париж са шокиращи, видими и редки, а онези в Бага са чести. Често, насочили поглед атаките в нашите градове, пропускаме много по-голямата картина, където религиозният екстремизъм се смесва с политически борби и където жертвите обикновено са анонимни, без почести и забравени. Изпуска се това, че ислямистките групировки са във война с други мюсюлмани и е повече от ясно, че източникът на терора не е религия, изповядвана от 1,6 милиарда души, а една изкривена, политическа интерпретация на разочаровани хора.

Няма две мнение по въпроса – убитите в Париж трябва да бъдат почетени, тяхната памет не бива да бъде основа на политически доктрини. Атаките във Франция напомнят за силата и жестокостта на радикалните групи. Но ако не успее светът да разбере станалото в Бага, рискуваме да възприемем една невярна и проста картина за истина.

Intidar/Ethan Zuckerman/ The Conversation

Comments are closed.