4.Мъдрецът Ал-Кабир и Войната

Sufi Dancer Cairo EgyptПри Ал-Кабир влезе човек. Беше на вид мършав, обезпокоен и уплашен. Учениците хванаха мъжа за дрехите и го поставиха да легне пред Ал-Кабир, на едно сламено легло.-Здравей, човече. Какво се е случило с теб?

-Привет, мъдрецо…Идвам от Северните земи, където се бием с нашите врагове…Изморен съм Ал-Кабир…

-Виждам, приятелю…Войната е най-лошото изобретение на човека. С нея не се доказва нищо.

Мъдрецът остави войникът да почива, събра учениците си и излезе от стаята. След три дни Ал-Кабир се появи при отпочиналия войник.

-Нека ти покажа какво означава войната. Защо е безсмислена.

Войникът отиде при мъдреца и започна да слуша.

– Казваш, че водите война срещу враговете си? Но кои са те…

– Това са нашите врагове, мъдрецо!

-…нищо повече от един каприз, войнико. Каприз на един човек, който ви праща да воювате със свои братя. Нима Аллах не е създал всички хора като братя и сестри? Нима те не са като нас и ние като тях?

– Но, мъдрецо те са опасност за нашата държава…

– Между алчността и милостта границата е много малка. Халифът знае, че тези хора няма да са опасни, но иска златото им. Той се води от алчното в себе си. Хората са като капките роса. Еднакви са на външен вид, еднаква големина и тегло. Но в себе си те са различни. Хората са също така – едни са избухливи, други милосърдни. Едни имат богатство, други не. Войната се води от алчното в човека, което не може да бъде потиснато.

-Нима ще се оставим те да ни победят, защото ще ги оставим, тъй като са наши “братя”?

– Войнико, във войната няма победител. Победител е този, който превъзмогне силата на гнева и алчността си.

-Ал-Кабир…аз не искам да воювам, заради някой друг. Искам да живея в мир.

Това било достатъчно за Ал-Кабир да разбере, че този човек щял да остане при него. Той му дал ново име – Спасеният, който застанал при другите ученици на Ал-Кабир . Войникът разбрал, че да водиш война срещу друг човек, означава да погубиш сам себе си.

2 Replies to “4.Мъдрецът Ал-Кабир и Войната”

  1. Какъв хубав блог (и пост) – напомни ми Халил Гибран. Радвам се, че си започнал да го водиш и ще гледам да го чета. Би ме интересувало да прочета за твоите впечатления и преживявания в България като “малцинство” (какво пишеш в един друг пост) и как се чувстваш в това отношение, как чувстваш твоята идентичност. Освен това ще следя отблизо какво пишеш за Ливан. Успех!

Comments are closed.