Кон с капаци – руската дипломация в Близкия изток

Новото лице на Руската дипломация…

Освен всякакви други изводи, кризата в Сирия ни доказа колко праволинейна, неповратлива, консервативна и дори надменна е руската дипломация. За всички е болезнено ясно, че Москва иска да си запази пазара на оръжие и базата в Тартус, без значение как се казва президентът на Сирия. От друга страна, Москва не осъзнава, че за да получи гаранции от опозицията, че тези неща ще се случат, Кремъл трябва да демонстрира поне минимална гъвкавост пред възможността да загуби последния си стабилен съюзник в региона.

Опозицията сама по себе си не е против Русия… засега. Но мълчанието, липсата на логична и последователна политика, както и откровено магарешкият инат на Москва могат да принудят сирийците да обърнат другата страница. За разлика от САЩ, които бързо се ориентират към новите лидери на арабския свят и се опитват чрез гъвкавост да защитават интересите си в региона, руснаците водят своята имперска политика със същия маниер, с който са го правели преди 200 години. Изглежда униженията на Кримската война (1853-1856г.), изолацията в периодите 1856-1883г. и 1917-1939г., както и несигурната геополитическа позиция през последите 20 години не са научили руснаците на нищо. В един свят, в който всеки съюзник е ценен и всяка възможна опорна точка по света е от жизнена важност за една велика сила, Русия подхожда високомерно и неразумно. Времето, когато СССР се зъбеше на САЩ в един привиден паритет на силите отмина. Русия е далеч от категорията на Големия Брат и единствено непотребния ядрен арсенал е това, което задържа братушките по върховете. В икономическо отношение Русия изостава сериозно. Вярно, Англия и Франция са по-назад, но Германия води със сериозна преднина, а обединеното БВП на ЕС, както и това на САЩ и Китай превишават руското ниво 4-5 пъти!

Междувременно Индия, Бразилия, Турция и Япония не са прекалено назад и, ако запазят темповете си на развитие, скоро ще застигнат Русия. В така получената ситуация, политиката на Русия в Сирия изглежда повече от неадекватна. Ако Кремъл не направи необходимите корекции и не вземе назаем малко от американския подход, Москва може да се окаже изритана от последния си стабилен бастион в Близкия изток. Защото нека не си правим илюзии – дните на Асад са преброени и ако не тази, то следващата година в Дамаск ще има ново правителство, което ще е далеч по-склонно да се разбере с Вашингтон, Брюксел и Пекин, отколкото с високомерните руснаци…