Преди една седмица стана ясно, че в Египет няма изгледи да приключи ерата на диктаторите. След като едвам се отърваха от Мубарак, “синовете на Нил” са на път да се сдобият с поредната божествена фигура в своята история – президентът Мохамед Морси, който обяви, че всичките му укази и решения са непроменими и стана вторият световен лидер след папата, чиято политика е на практика “безпогрешна”.
Египетското общество за пореден път е изкарано на “Тахир” да защитава революцията, която изглежда все още е в процес на реализация.
За разлика от Тунис, където също протестите не прераснаха в открита война, но доведоха до падане на режима, Египет все още има дълъг път пред себе си, преди младото либерално движение да постигне някаква качествена промяна в своя обществен живот. Очевидно е, че нито армията, нито Мюсюлмански братя и техният политически дериват ПСС, имат намерение да изпуснат юздите на властта и да позволят демократизация на страната и либерализиране на държавните институции, което е задължително условие за преодоляване на политическата криза.
Ясно е, че демокрация и разделение на властите не се постига за един ден, но контрареволюционните действия на правителството са крачка назад в политическото развитие на страната. Египет е един от най-значимите политически играчи в района и в момент, когато целият арабски свят се тресе от социални противоречия, слабостта на Кайро играе сериозна дисбалансираща роля. Провеждането на исканите от народа реформи може сериозно да успокои положението в страната, което от своя страна ще даде шанс на Египет да се намеси по-сериозно във външнополитическите процеси в Близкия изток и по този начин да балансира Саудитска Арабия, Катар и Иран, които в момента преследват своите интереси в региона.