Феодалната мутрокрация

Малко преди “Сънчо”, на 19.12.2014 г., в българския парламент се случи поредният, но в никакъв случай последен, етап от разграбването на разградения двор, известен като България. Думата “държава” се употребява само в най-общ смисъл, до толкова, до колкото улеснява географите и чуждестранните политици, които се опитват да осъзнаят с какво точно си имат работа. Истината е друга. В България няма държава. България много повече напомня на онези политически “същества”, които са изграждали Европа по времето, когато цар Калоян е разбивал викингите (според един Интернет потребител в една страница във Facebook) при Одрин. Именно заради такива потребители и цялостното ниво на интелектуална ангажираност на обществото ни, българският народ проспа елементарната и по селски нагла схема с която 8 000 000 000 лева бяха отмъкнати от данъкоплатците.

След като през лятото източиха КТБ, използвайки за параван скопеното и импотентно правителство на Орешарски, ГЕРБ и ДПС си присвоиха и последните останали обществени средства в страната, които все още не бяха в ръцете на номенклатурата. Пакта Доган-Борисов, подписан още през 2009г. много напомня за един друг пакт, подписан през 1939г., само че в ролята на поляците днес участват българите.

След смъртта на последния ЦК-вец Александър Лилов, организираната престъпност в страната окончателно премина в ръцете на “новото” поколение (разбирай родените след 1955г.) и за жалост на БСП, повечето от тези хора вече не са в редиците на партията столетница, макар именно тя да е снесла и мътила яйцата от които тези хора са изпълзели. Доган и неговите лакеи ловко маневрираха из политическите дупки на парламентарния асфалт, излят от Борисов след идването му на власт и в крайна сметка ДПС три пъти поред изплува незасегната от турболентното, но хаотично и като цяло ментално-ограничено обществено внимание. Партията си изкара задължителния брой депутати и дори надхвърли себе си на последните избори, заплашвайки да измести социалистите, които след краха на своя лидер-песовец, вече не стават и за чеп за зеЙе (както казват във Враца).

След като стана ясно че БСП са изпълнили своя политически акт оптимално, ДПС, като една предвидлива женска богомолка погълна своя незначителен партньор, който преди това успя да я оплоди с милиардите на Цецо Василев.  Междувременно, като страничен продукт на този политикономически полов акт се появи ББЦ, чийто неандерталски политически стил пасна идеално на цялостния ментален пейзаж, доминиращ българските избиратели през последните години. Дудуци, кавали и дори цели духови оркестри се понесоха като фалшив музикален фон на разразяващата се политическа битка. Само че тази битка беше по-фалшива и от мач за титлата по двойки в Световната федерация по Кеч. Още през юни стана очеизвадно, че ГЕРБ и ДПС действат в синхрон. Ясно, но явно не съвсем, защото наивните и неорентирани Реформатори, твърде заети да стиковат собствените си лобита и егота, не обърнаха внимание какво се случва под носа им. Но защо само те да са виновни? Хората също не видяха нищо.

Така бленуваната от май 2013г., насам #Оставка се превърна в Осравка в която с бездействието си участва целия български колектив (защото народ е дума, която няма място в тази географска локация). Въпросът #Кой получи своето многократно преповтаряне. Само че с хаштагове и въпроси корупция не се спира. Протеста на умните и красивите се оказа претопен и погълнат от безхаберието  на тъпите и слепите

През средните векове, феодалите са изстисквали народа, тероризирали са го и са си правели с него каквото си поискат. Правото на собственост е било условно и до време. Личната инициатива се е смазвала и задушавала. предприемчивост, амбиция и нюх са били качества, които са се толерирали само у богатите. Днес в страната България ситуацията изглежда точно така. Мутрите учат, мутрите успяват, мутрите  решават, а народа? Народа да го духа! (по Юлий Цезар, История на Света, Част I, режисьор Мел Брукс, 1981г.)