В Сирия: избиване под международно наблюдение

Текстът е публикуван първоначално в Маргиналия


Бомбардировка над Хан Шейхун. Снимка: АФП

За последните няколко седмици силите на Башар Асад засилиха въздушните удари в северозападната сирийска провинция Идлиб. Кадрите, идващи от място, са репетиция за това, което тепърва се задава. Това видяхме в предишните офанзиви на правителствените сили. Само преди няколко години, през 2016, кадри на разбити жилищни квартали, бомбардирани болници и разхвърляни по улиците тела, идваха от Алепо. По-късно международната общност стана свидетел на същото в Дамаск. След това в Южна Сирия. В Хомс. В Каламун. Списъкът може да бъде дълъг. Стратегията на сирийския режим да създава страх и терор посредством масирани и безразборни въздушни удари в гъстонаселени райони, не се е променила от началото на войната в Сирия. Не се промени и реакцията на международната общност на апатия и липса на заинтересованост.

Липсата на чувствителност в международен план, особено сред западните правителство, само увеличи нивото на зверства извън всички хуманитарни норми. Сегашната ескалация, освен всичко друго, се случва в нарушение на споразуменията, по които самият сирийски режим и неговите съюзници в Москва и Техеран са страна. Договорките в Астана – мирен процес, стартиран от Русия като алтернатива на западните преговори в Женева – са постигнати с множество компромиси между Иран, Турция и Русия с идеята за разпределение на зони на влияние в Сирия. На хартия мирният процес в Астана би трябвало да не позволява подобни атаки като тези, които наблюдаваме в момента в Идлиб. Реално, обаче, Астана е само фасада – всеки път, когато се говори за прекратяване на огъня, силите на режима получаваха възможност да се прегрупират и да атакуват с още повече мощ. Пак благодарение на преговорите в Астана, стотици хиляди цивилни напуснаха домовете си в различни части на Сирия, за да бъдат разселени към бунтовническите райони – днес това са северните и северозападни части на страната. Хиляди бяха извозвани с автобуси от бившите бунтовнически райони, след като опозиционните сили сключваха споразумения за предаване на контрола върху едно или друго селище. Подобни масови разселвания видяхме в Хомс, Алепо и дори столицата Дамаск. Над 90% от тези райони все още са призрачни, а територията около тях нестабилна заради възникващите наново опозиционни движения, подсилвани от лошите условия на живот.

Днес в Идлиб има близо 4 милиона души или три пъти повече от населението на цялата провинция преди войната. Според ООН, над половината от тези хора са разселвани средно по пет пъти. Съгласно споразумения между Турция – страната с най-голямо влияние в Северна Сирия – и Русия, миналата година беше обявено създаването на т.нар. буферна зона между бунтовниците и правителствените сили. Тази линия минава през цяла провинция Идлиб, части от провинция Латакия, Хама и Алепо, а за спазването на примирието бяха построени няколко десетки наблюдателни бази от Русия, Турция и Иран.

Тази буферна зона никога не влезе в сила. Още в първите дни след споразумението, силите на Асад атакуваха с артилерийски обстрел селища, държани от бунтовнически части. Тъй като в части от провинция Идлиб има присъствие на радикални групи като алиансът Хаят Тахрир ал Шам, това беше използвано за претекст за нападение. Радикалите не признаха споразуменията и част от договорката за буферната зона беше да бъдат изтласкани подобни групи. За съжаление това не се случи, а напротив – радикалите подсилиха присъствието си и ситуацията в Идлиб стана още по-тежка. Хаят Тахрир ал Шам стабилизира позициите си за сметка на бунтовнически групи, които бяха атакувани в борба за контрол върху Идлиб – някои от тези формации вече не съществуват, след като бяха унищожени от радикалните организации. Градове като Маарат ан Нуман, Хан Шейхун и Саракеб бяха подлагани на атаки, още повече заради враждебното отношение на местното население към всяка радикална група. В продължение на две години, жителите на тези градове излизаха ежедневно на демонстрации както срещу Асад, така и срещу Хаят Тахрир ал Шам и групи, свързвани с Ал Кайда.

Каквато и да е реалността и сложната обстановка в Идлиб, публичният образ на провинцията е представян от про-правителствените медии като „свърталище на джихадисти“ и тези опорни точки бяха разпространявани далеч извън Сирия, включително в България. Днес Идлиб е подлаган на ожесточена военна кампания и за голяма част от международната общност това е напълно в реда на нещата.

Междувременно, вътрешните битки, настъплението на радикали и въздушните удари на руската и сирийската авиация, създаде хуманитарна криза в Идлиб. Според ООН положението е на прага на катастрофа, а последиците ще се усетят надалеч. Само от април, когато започна новата правителствена офанзива, разселените хора в Идлиб са близо 900 000. Стотици са убити, ранените са много повече. В Идлиб бежанските лагери са издигнати буквално сред дърветата и по полетата, излагайки хората в тях на тежки климатични условия и опасност от въздушни удари. Болестите се разпространяват много по-бързо, липсват медикаменти. Поради тази причина, се засили и натискът върху границата с Турция, която е затворена в момента. През последните дни се стигна дори до сблъсъци между бежанци и турската гранична полиция – имаше ранени.

Турското правителство предупреждава отдавна за възможността от масивна бежанска вълна, ако бъде допусната офанзива на Асад в Идлиб. Тази офанзива вече е факт и както стана ясно, бягащите стават все повече. Отчаянието може да накара някои да опитат да влязат на турска територия въпреки ограниченията, което означава, че ще има ответни действия и вероятно смъртни случаи. Анкара заяви многократно, че не може да приеме повече сирийци. Страната вече подслонява над 3,5 милиона бежанци, които стават разменна монета в турския политически живот. Опозиционните фракции атакуват политиката на Реджеп Ердоган, дала възможност на сирийци да се заселят в големите турски градове, а управляващата партия обвини „сирийския проблем“ за скорошната загуба на изборите в Истанбул. С идването на опозицията на власт в Истанбул започнаха удари по бежанската общност, а симпатизанти на новия кмет Емре Имамоглу организираха палежи на магазини, държани от сирийци. В момента тече процес на връщане на сирийски бежанци към Сирия, а предвид факта, че там се водят военни действия, мнозина обмислят да опитат прекосяване на морето в посока Европа.

Самата Европа изглежда или няма интерес от ставащото, или смята, че това не я засяга. Събитията доказват, че подобно мислене ще се окаже голяма грешка много скоро. Колкото повече се засилва офанзивата на сирийските правителствени сили и бомбардировките на руската авиация, толкова повече се увеличава опасността от нова бежанска вълна като тази от 2015 (също предизвикана най-вече от настъплението на силите на Асад).

С идеята да се постигне някакво решение, Владимир Путин и Ердоган проведоха разговори и дори се срещнаха в Москва по време на военновъздушното изложение МАКС-2019. Беше обявено фасадно примирие, но боевете в Идлиб продължават. Следващата цел на правителствените сили вероятно е град Маарат ан Нуман, където има голямо цивилно население. Турция има голям проблем, тъй като силите на Асад атакуваха и три от наблюдателните бази на турската армия без да има каквато и да е реакция от страна на Русия, въпреки че тези бази са там вследствие на двустранно споразумение между Анкара и Москва. Колкото и срещи да проведат Ердоган и Путин, изглежда ситуацията в Сирия не се влияе от тях.

Атаките в Идлиб, ако не бъдат спрени скоро, ще създадат няколко кризи едновременно. На първо време, хуманитарна криза. Тя ще провокира дипломатическа криза заради напрежението по турските граници. Всичко това ще доведе до политически последици, за които никой в Европа изглежда не е подготвен.