Атаките в Саудитска Арабия носят риск от военна ескалация*

В ранните часове на 14 септември, серия от удари поразяват сърцето на саудитската петролна индустрия. Взривовете в ключовите съоръжения в Абкайк и Хурайс принуждават саудитския петролен гигант „Арамко“ да редуцира доставките на петрол до 5,7 милиона барела дневно – приблизително наполовина от обичайното количество или около 5% от световните доставки. „Арамко“ е най-големият производител на петрол, а Саудитска Арабия доставя 10% от горивото в световен мащаб. Атаките са толкова мощни, че саудитските власти не дават срок кога ще подновят в пълен капацитет доставките, а световните пазари реагира очаквано с повишение на цената на петрола – на 15 септември тя беше с 18% по-висока, като спадна до 12%, каквато е и при отварянето на пазарите в понеделник сутрин. Някои анализатори определиха ударите като „11 септември в петролния свят“.

Не само световните пазари реагираха на събитията. Политическите измерения са още по-мрачни. Първоначално атаките бяха приписани на йеменските бунтовници – т.нар. хути, подкрепени от Иран и контролиращи северен Йемен и столицата на страната Санаа. Вече няколко години Саудитска Арабия води кампания срещу хутите, но без голям успех. През последните няколко месеца от йеменска територия се увеличиха атаките с дронове по позиции на саудитска територия, включително граждански летища. Някои от дроновете са модифицирани ирански дронове, а Иран не отрича категорично, че подкрепя йеменските бунтовници. Макар и да имаше напрежение в Персийския залив, досега подобна мащабна координирана атака на саудитска територия не е имало. Нападение с последици за глобалната икономика.

Новините от събота съобщиха, че десет дрона са преминали стотици километри от йеменска територия, незабелязани от саудитските сили, за да извършат ударите си. И преди ракети на хутите са били изстрелвани от Йемен срещу петролната инфраструктура в Саудитска Арабия, но последните събития са удар и по самото име на принц Мохамад бин Салман, който има мащабни планове да реформира саудитската икономика. Последиците са мащабни поради факта, че Абкайк е най-важното петролно съоръжение в света, способно да произвежда 7 милиона барела дневно. Това, че тази инфраструктура беше поразена по този начин без дроновете да бъдат засечени, е сериозен удар и провал в сигурността.

Събитията придобиха още по-мрачен оттенък, след като в неделя вечерта се появиха нови данни, че ударите са извършени не само с дронове и не само от йеменска територия. Държавният секретар на САЩ Майк Помпео обвини Техеран за извършването на безпрецедентна атака по световните петролни доставки и добави, че няма доказателства ударите да са нанесени от йеменска територия. Саудитска Арабия все още се въздържа открито да обвини Иран.

Според анализа на данните, в Абкайк са поразени 15 структури предимно в западната и северозападна част на съоръжението, а не от южната страна, както би се очаквало ако атаките идват от Йемен, разположен на юг от Саудитска Арабия. В неделя администрацията на Тръмп публикува декласифицирани сателитни снимки, показващи доказателства за нанесени удари с крилати ракети, изстреляни или от иракска, или от иранска територия. Допълнителни данни показват, че освен ракетите са използвани и дронове, но също не от Йемен, както се съобщи по-рано, а от Ирак, където има проирански милиции с подобно въоръжение. Коментатори твърдят, че иракските милиции, подкрепени от Иран биха извършили подобна атака като отмъщение за нанесените от юли насам няколко израелски удари по милиции в Ирак – удари, за които се смята, че Израел е получил подкрепа от саудитското разузнаване.

Иракският премиер Адел Абдул Махди отрече, че неговата страна е била използвана като плацдарм за ударите в Саудитска Арабия. Иран пък призова САЩ да спрат да обвиняват Техеран.

Иранско участие не бива да се отрича напълно, предвид събитията от това лято, когато няколко танкера бяха атакувани в Персийския залив именно от Иран. Президентът Тръмп призовава за кампания на „максимален натиск“, която да смачка иранската икономика. Тази кампания вероятно е дала нужното оправдание на ирански официални лица да активират серия от нападения из района, включително в Саудитска Арабия. Хардлайнерите в Техеран искат дори повече – те не смятат, че трябва да има ядрена сделка и притискат президента Хасан Рухани да не се поддава на призивите на Тръмп за преговори.

Атаките в Саудитска Арабия са в съзвучие със сегашната иранска стратегия в региона. Тъй като иранците се сблъскват с последиците от петролното ембарго, наложено от Тръмп, те искат да контрират САЩ с регионална ескалация и ядрена дейност.

Досега Иран предимно отрича своето участие в събития като атаките в Персийския залив и Саудитска Арабия. Регионалните опоненти на Техеран като Обединените арабски емирства дори влязоха в разговори с иранците, тъй като искат намаляване на напрежението, отразяващо се на търговията и икономиката. Обтегнатите отношения между администрацията на Тръмп и европейските съюзници – които се противопоставят на изтеглянето на САЩ от ядреното споразумение с Иран – правят трудна задачата на американския президент да организира по-мащабна кампания и отговор на нарушенията, които Иран извършва. А общата нестабилност на Белия дом подтикна много други правителства да подложат на съмнение по-широките мотиви и стратегия на Тръмп.

След като остана мълчалив през уикенда, Тръмп пусна туит в неделя вечерта, в който твърди, че „има причина да вярваме [САЩ], че знаем виновника“ и че администрацията му чака повече разяснения от саудитците, преди да определи как да продължи. В последващ туит Тръмп изля студена вода върху спекулациите, че той се подготвя за среща с Рухани в кулоарите на ООН.

Ястреби във Вашингтон, включително в самата партия на Тръмп, не искат да се провежда среща между президента и иранския му колега Хасан Рухани. Подобен натиск има и към иранския президент в Техеран от страна на крайните политици. Хардлайнери в иранския парламент предупредиха с последици Рухани, ако обмисля среща с Тръмп. Тяхното влияние, както и това на мощната Иранска революционна гвардия, може да е в основата на последните атаки. Не за първи път Гвардията и крайни политици в Иран взимат подобни решения без да се консултират с президента.

Крайните политически фракции както в САЩ, така и в Иран, искат ескалация в Близкия изток. Всяка една атака става по-голяма от предишната и носи риск от военна конфронтация – подобен сблъсък ще засегне държави, разположени далеч извън района на Персийския залив. Вече има данни за движение на военна техника, включително на американски самолетоносачи в Персийския залив и Средиземно море. Проблемът е, че отношенията се изострят все повече и скоро конфликтът вероятно да може да бъде спрян.


Текстът е публикуван първоначално във “Вести”.