Северна Сирия и политиката на Турция

BULENT KILIC/AFP/Getty Images
BULENT KILIC/AFP/Getty Images

Какво се случваше в ‪Сирия досега?

‪”Ислямска държава” – терористична организация от нов тип, мащаб и калибър, разрушава установения в Близкия изток ред, изваждайки от играта две от най-силните арабски държави в региона – Сирия и ‪‎Ирак. Това създава сложен геополитически вакуум, който ‪‎Иран и ‪‎Саудитска Арабия се опитват да запълнят, но не могат, тъй като и двете са прекалено радикални в своите политики. Тук идва шансът на Турция – най-либералната от мюсюлманските страни в Близкия изток (по турска оценка).

Приемайки бежанци и противопоставяйки се открито на ‎Израел, ‪‎Турция заявява позиция на лидер в региона, на стожер и упора на разрушената демократичност, изпепелена от гражданската война в Сирия. В Ирак своеволията на шиитите застрашават голямото сунитско малцинство. Турция – светска, но сунитска – осъжда това и е готова да се яви като външен застъпник на сунитите, и като медиатор за възстановяване на реда. Алтернативата на Турция се нарича “Ислямска държава” – радикална, крайна, ужасяваща вътрешна сила, която изглежда няма да се съобразява с никого. Обявяването на халифата (29.06.2014 г.) допълнително задълбочава проблемите. Турция, където заседава част от политическото звено на сирийската опозиция, започва да изглежда все по-приемлив арбитър.

Обратът

В началото на 2015 г. кюрдите в Сирия и Ирак обръщат, с помощта на въздушните ударите на водената от САЩ коалиция срещу ИД, хода на войната в Сирия и Ирак. ИД има своите моменти, но като цяло, течението сменя посоката си. Анклавите на кюрдите в Сирия постепенно се обединяват в по-голямо звено. В добавка, около градът-мъченик ‪Кобане‬ се оформя нова зона на съпротива, която нараства скоростно. Турците, макар и с недомлъвки, дават възможност на малки отряди на YPG да се дислоцират около Кобане през турска територия. Решение, за което днес, вероятно, горчиво се разкайват. Кюрдската лавина набира сили и в края на май Кобане вече се съединява с останалите кюрдски позиции в Северна Сирия. Две седмици по-късно пада ‪ ‎Тел Абияд‬ – големият пропусквателен пункт и град, от който ИД са черпели ресурси от външния свят. Появява се реална възможност кюрдите да продължат на запад, вземайки Джараблус. Това ще отреже Турция от Сирия и ще я направи съсед на кюрдски анклав, контролиращ целия район и способен да насочва отряди не само срещу ИД.

Какво означава това за Турция?

При Турция, както и при други сили в региона, слабостта на Сирия и Ирак е външнополитически шанс за реализиране на мащабната политика, заложена от Партията на справедливостта и развитието на‪ ‎Ердоган‬ и ‪‎Давутоглу,‬ и наричана от мнозина ‪неоосманизъм‬. Страната вероятно поддържа и икономически връзки с ИД, закупувайки евтин петрол в замяна на електричество и затваряне на очи за контрабанда на оръжия и хора. Това, впрочем, се прави и от официалните власти в Ирак и Сирия, които принципно са в открита война с ИД.

Напредъкът на кюрдите в Сирия променя коренно нещата. От една страна вътрешната нестабилност в южната съседка остава, от друга – Турция вече няма толкова пряк досег с размирните зони и по-трудно може да манипулира фракциите там. Нарасналият престиж на кюрдите сериозно повдига въпроса за отделянето им в собствена държава – събитие, което представлява политическа катастрофа в очите на Анкара. Ако в Сирия има около 70 000 бойци на ИД, които са повече или по-малко заплаха за Турция, на собствената й територия живеят поне 15 000 000 кюрди (според други данни – 22 000 000). От гледна точка на Анкара, успехът на ‪YPG‬ и ‪‎пешмергите,‬ и нарасналият им престиж са за Турция далеч по-голяма заплаха, от една притисната квазидържава, воюваща на 8 фронта.

В този смисъл, идеята за влизане на турски войски в Сирия, които да прекъснат настъплението на кюрдите, маскирайки действията си като борба срещу ИД, е логично и очаквано. Турция, бореща се да влезне в 10-те най-силни икономики през 2023 г., не може да си позволи възпламеняване на кюрдския въпрос точно сега. Основният коз на Анкара остава САЩ. Давутоглу ловко използва сближаването си с Русия за да покаже на Вашингтон, че трябва повече да се постарае в подкрепата си за турската политика в Сирия и Ирак. Резултатът не закъсня – Барак ‪Обама‬ категорично се противопостави на идеята арабските страни от Залива да въоръжават кюрдите. Същевременно САЩ се опитват да посеят недоверие между кюрдите и Свободната Сирийска армия, отказвайки да координират своите военновъздушни операции и с двете групи. Вместо това, САЩ използват кюрдите като “предавател”, чрез който непряко комуникират със сирийските бунтовници. Така, от една страна се измъкват (поне де юре) от отговорност за директна подкрепа към ССА, от друга лесно могат да си измият ръцете с неточни данни от кюрдските “ретранслатори” в случай, че нещо се обърка.

Идеята на Турция съвпадна по време със сходен план на Йордания, която се бои от засилването на Фронт ал Нусра в района на Дараа, както и от появата на части на “Ислямска държава” по границата. Възможната намеса на Йордания в конфликта е още един повод за Ердоган да действа. В лицето на хашимитските крале, Турция среща най-сериозната опозиция за ролята си на светски, сунитски водач на Близкия изток. Все пак, нека не забравяме, че именно турците са били последният признат от мюсюлманите халифат, докато хашимитите проследяват родословието си до самия Пророк.